Честито! Нобелът за литература пак отиде при удобен автор

Завършва т.нар. Нобелова седмица, следена изключително внимателно от учени, коментатори, държавни ръководители, а и от обикновените хора по целия свят. Нобеловите награди се присъждат през есента на всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в следните шест области: физика, химия, литература, мир, икономически науки и медицина или физиология. В попкултурен аспект Нобелите са нещо като американските Оскари, но в планетарен мащаб и в „света на сериозното“. Е, няма как – тази награда е печелена от знаменитости като Айнщайн, Кюри, Рьонтген, Хемингуей...

Днес мнозина смятат, че това е най-голямото световно признание и безчет учени и държавници мечтаят за Нобел. Наградените с престижното отличие се наричат Нобелови лауреати и получават парична награда, приблизително равна на 1,1 милион щатски долара, въпреки че тя значително варира през годините. Премията тази година се придружава от златен медал и 10 милиона шведски крони ( малко над 1,14 милиона щатски долара).

Много по-значима от внушителната парична премия е самата награда, която слага имената на лауреатите до цяла плеяда от забележителни учени, писатели, политици.

 Но дали наистина е така?

Наистина ли най-талантливите учени и писатели получават тази награда, или напротив – удобните на неолибералните доктрини, идеологическите опортюнисти и нагаждачите към вкусовете на световния политически елит са тези, които са благопомазвани с престижното отличие? Нобелът за литература, печелен от световни писатели в миналия век, в последните години е сред най-спорните и противоречивите. Все остава някак субективното мнение, че още по-субективните съдии от Шведската академия са дали титлата на очевидно по-слабия състезател... Именно литературното отличие е съпровождано от множество скандали през годините, а много критици са на мнение, че откровено недаровити автори го печелят, главно заради политическите си убеждения. Други автори пък обратното – не получават наградата точно заради политическите си пристрастия. Ако сте феминистка, защитник на правата на гей общността, с антихристиянски послания, ако сте опозиционер в Беларус или Русия, ако критикувате Китай, ако сте журналист-натегач и графоман, който пише книги по теми, от които нищо не разбира, то имате всички шансове да спечелите награда.

В четвъртък, броени минути преди редакционното приключване на броя на в. "Политика", авторът на тези редове задържаше страницата с наивната надежда японският писател Харуки Мураками най-сетне да спечели заветния Нобел, за който е номиниран абсолютно всяка година напоследък. Разбира се, това не стана. И има защо – Мураками е любимец на публиката в цял свят, включително и в България, където много от тиражите са му изчерпани. Многопластовите му сюжети и тънката психологическа нишка, свързваща типично японската душевност и литература със западния модернизъм допадат на мнозина. Книгите му буквално се разграбват за дни в Япония, свършват като топъл рамен на половин цена. Такъв популярен писател не заслужава Нобел...

Наградата за литература тази година отива при танзанийския писател Абдулразак Гурна, който живее и работи във Великобритания. Нобелът му се присъжда за „безкомпромисното и състрадателно потапяне в последствията от колониализма и съдбата на бежанците в пропастта между култури и континенти“. С други думи, Нобеловият комитет пак обърна литературната награда на политика (бежанците и прочие), забравяйки сякаш, че по-важни са литературните качества на книгите, неглижирайки и факта, че мнозина са бежанци вътре в собствените си души.

Да се върнем на "Оскарите"...извинявайте, но за най-добър филм на годината сме имали "Зелената книга", в която Димитър Маринов играе някаква дребна роля - това не става за гледане. В този дух май са и Нобелите...

Харуки Мураками едва ли страда от факта, че се размина с Нобеловата награда – не му е за пръв път. С отличието през 70-те години на миналия век се размина дори неговия предшественик Юкио Мишима, считан днес за явление не само в японската, но и в световната съвременна класика. И може би е по-добре, не виждам мястото на такива писатели до Олга Токарчук или Елфриде Йелинек. С идолопоклонството пред тези Нобели може би трябва да се случи това, което героят на Мишима стори в знаменитата книга "Златният храм" - нека изгори в пламъци, за да пребъде животът.

След броени минути ще бъде обявен и Нобелът за мир. Мир вам, и там очаквайте "приятна изненада".

Подобни статии

  • Мазохизмът да си шофьор в София

    Мазохизмът да си шофьор в София

    „София е едно голямо задръстване, около което са построили блокове, където хората да спят”, мълви градският фолклор. Вече дори няма и час пик, почти целият град е „тапа“. С падането на първите капки есенен дъжд движението стана още по-бавно, а шофьорите - още по-изнервени. Какво ще стане при падането на първия сняг, въобще не ми се мисли. С една дума - да си шофьор в София вече е граничещо с мазохизъм.

    46
  • Държавните компании – тлъста хранилка за чиновници

    Държавните компании – тлъста хранилка за чиновници

    Държавно предприятие "Конверсия на въглищни региони" ще бъде създадено по Плана за възстановяване, за да управлява процеса по закриването на въглищните мини в Маришкия басейн. До това решение се стигна след среща на синдикатите и служебното правителство в сряда, предшествано от протест на миньори и енергетици в центъра на София.

    87
  • Емил Спахийски: Ще е голяма глупост, ако партиите отново не направят правителство

    Емил Спахийски: Ще е голяма глупост, ако партиите отново не направят правителство

    Не бих заложил, че ще се получи правителство след изборите, а това е последният шанс да стане, но винаги може да се направи глупост. Това каза по NOVA NEWS журналистът Емил Спахийски, директор "Съдържание и бизнес развитие" на печатните издания на Нова Броудкастинг Груп.

    178