Чия е паметната плоча, взривила отношенията между София и Скопие?

Оригиналната плоча е на български език и е захвърлена в кьошето като ненужна вещ.

Поредна гавра с българската история сътвориха сърбоманите в Северна Македония, като подмениха оригиналната паметна плоча на загиналите в сражение с турците войвода Велко Скочивирчето и дружината му от 8 четници в прилепското село Клепач.

Селото остава в историята със сражението с турската войска на 15-16 май 1906 г. (погрешно написано 1904 г. на паметника), когато геройски загива войводата Велко Скочивирчето (Скочивирски) заедно с цялата си дружина. Велко е от битолското село Скочивир и е бил комита в четата на Георги Сугарев, а по-късно е районен войвода на ВМОРО в Прилепско. Четата му се състои от комити с потекло от селата Сръпци, Клепач, Круша, Бърник, Беранци и Йенимахале (Енимале) - центъра на борбата на българската екзархия срещу гъркоманските патриаршисти в Битоля. Членове на четата са освен Велко Скочивирчето Христо Романов, Димитър Берански, братята Димитър и Костадин Енимале, Недялко Долиманов, Стрезо Милев, Стоян Гьорчев и Тасе Костов. Скочивирчето е роден на 5 април 1877 година в Скочивир, но по произход е от Чеган. През 1903-1904 г. води активна борба с ширещата се в Мариово гъркомания и участва активно в отпора срещу местния гръцки владика. За него се пее народната песен „На Бога се моли Велко войвода“.

Допреди няколко месеца имената на героите бяха издълбани на мраморен мемориал в двора на главната селска църква „Св. Архангел Михаил“ в с. Клепач, поставен там от българите местни жители в периода от 1914-1918 г. От няколко месеца мемориала вече го няма. На негово място е поставен нов. В това злодейство към историческата памет и истина са променени дори фамилиите на комитите – от завършващи на „-ов“ и „-ев“ те вече завършват на „-ски“. Цитатът от стихотворението Христо Ботев "Хаджи Димитър" "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" е оставен непокътнат, тъй като вероятно извършителите не са знаели, че авторът му е българин. Премахнато е обаче изречението „Те умряха за свободата на Македония и обединението на България“. Кои са преките извършители и поръчители в случая въобще не е важно. Независимо дали са хора от църковните кръгове или местното самоуправление в Прилеп, ясно е, че те няма да бъдат наказан за „патриотичното си дело“. Подобни деяния не са нещо непознато сред създателите на „съвременната“ македонска история.

Преди няколко дни българското външно министерство връчи протестна нота на временно управляващия посолството на Северна Македония в София Владимир Кръстевски за подменения паметни. На срещата директорът на дирекция „Югоизточна Европа” Ваня Андреева е информирала представителя на Република Северна Македония у нас, че дипломатическата мисия на България в Скопие е установила подмяната на паметника в двора на църквата в с. Клепач, Република Северна Македония. Паметник, който е бил издигнат в чест на войводата Велко Скочивирчето и осем негови четници, загинали при сражение с османски части през 1904 г. Премахнати са и цели части от автентичния текст, променени са и някои от имената на загиналите четници. Андреева е припомнила, че подмяната на исторически артефакти е акт на унищожаване на автентичния вид на културно-историческо наследство и опит за пренаписване на историята, което буди сериозни притеснения, включително в контекста на необходимостта от стриктно изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Българската страна настоя и за предприемане на необходимите действия от компетентните власти на Република Северна Македония за издирване и възстановяване на оригиналния паметник.

МВР на РСМ обяви, че паметната плоча на Велко Скочивирски е заменена с фалшификат законно. Обяснението им е, че се явил наследник на Велко, чието име не се споменава, който обаче пожелал да смени плочата. Тъй като бил наследник, а плочата не била в списъка в обекти на културата на РСМ, то лицето имало правото да смени плочата, която се издига над гроб, който от МВР на РСМ считат за частен.

„Над това гнусно деяние на оскверняване гробовете на героите стои сърбоманския шовинист, владиката на Битолско-пелагонийската епархия Петър“, убеден е Виктор Стоянов от фондация „Македония“. Фондацията търси наследници на Велко Велков от село Скочивир в днешна РСМ и на неговите 8 въстаници, загинали за свободата на българите и присъединяването на Македония към България. Такива се търсят, за да да предявят своето законно право да се върне оригиналната плоча на техните деди и да се премахне фалшификатът от масовия гроб, който неизвестен наследник бил поставил. “Ще искаме от МВР на РСМ да каже името на наследника, за да ни докаже той, че е наследник. И дори да го направи, няма правото сам да решава за съдбата на паметната плоча, след като има десетки други наследници”, категоричен е Стоянов.

Провокациите от страна на РСМ са безспирни. Преди няколко месеца Драган Гюровски от Младежкия съюз на ВМРО-ДПМНЕ отправи обидни и неверни твърдения, както и вулгарни квалификации към България. Той използва определения като "фашистки татари", "българките струват две банкноти" и "гнусната българска фашистка ръка" на открито събрание на партията в центъра на Скопие. В края на март се разбра, че вероятно правителството на РСМ е свързано и с клеветническата кампания, водена срещу България от словенския “Международен институт за близкоизточни и балкански изследвания”, а бивши и настоящи съветници на премиера Заев участват в ръководството на въпросния институт. Институтът публикува поредица от статии с явна цел да злепостави и урони престижа на страната ни, чрез невярна и изопачена информация, а на сайта на правителството на РСМ беше посочено, че словенската организация има договор с изпълнителната власт в Скопие от 2017 г. до 2020 г., срещу което е получавала 1000 евро месечно.

Преди около месец Министерството на външните работи съобщи, че повторно е осквернена паметната плоча на 15-те български туристи, които загинаха при инцидента с кораба „Илинден“ през 2009 г. в Охридското езеро. Също преди месец за пореден път бе поруган и българският национален флаг, като тогава бе свалено знамето от Търговско-икономическото представителство в Генералното консулство на Република България в Битоля. По време на ежегодния Вевчански карнавал в началото на годината също бе запалено българското знаме. За пореден път тази година беше счупена и паметната плоча на българския офицер Тома Давидов, загинал край Охрид. Неведнъж беше счупвана и плочата в памет на Мара Бунева, поставяна нееднократно до Камен мост на река Вардар в Скопие.

Подобни статии