Чудотворното аязмо на Араповския манастир до Асеновград лекува болни очи

Снимка: mapio.net

Чудотворното аязмо на Араповския манастир до Асеновград лекува болни очи. Тази легенда се разказва упорито през вековете, въпреки че в последните години дебитът на водата бе доста намалял.

„Някой е „хванал” водата и затова до аязмото не достига. В предишни години водата течеше по-силно, а сега вече е съвсем намаляла”, предположиха възрастни редовни посетители на манастира, които вярват, че водата лекува очни пердета и слепота. „Няма да пресъхне аязмото. Никога не е пресъхвало досега. Този дебит е нормален за летния сезон. Никой не е „хващал” водата. Водата е постоянно течаща и никога не е пресъхвала. Нека не се правят сензации”, отсичат духовните лица.

Аязмото е съществувало много години преди манастирът да бъде построен, но за това липсват исторически сведения. Помни се легендата, според която болната дъщеря на тогавашния владетел на района – Арап бей, оздравяла. Арап бей бил много отчаян, защото опитал да излекува детето си с всякакви лекари и илачи, но без успех. Тогава насън му се присънила жена, която го посъветвала да изкъпе дъщеря си в свещения извор на християните. Арап бей послушал жената от съня си и изкъпал дъщеря си, която се излекувала. Тогава той решил да дари земята си на християните да построят своя църква край аязмото. „Те построили не църква, а манастир”, разказва легендата игуменът на манастира отец Добромир Костов.

Той уточни, че за храмовия празник на манастира преди години лично пловдивският митрополит Николай е донесъл в обителта частица от мощите на Света Неделя, които се пазят в пловдивската митрополия. По думите му хиляди богомолци са посетили манастира в четирите дни чествания с вяра в доброто и в Господа.

„Водата от аязмото е чудотворна. Удължава живота. Ако си на 80 години, ти дава още 20 и ставаш на 100 години”, се шегуваше възрастен мъж, който е имал сили да стои достатъчно дълго клекнал до изворчето, за да успее да си налее малко от чудотворната вода и да я отнесе у дома. „Редовно пием от тази вода, но тази година е много слабичка струята”, го допълват и приятелите му, семейство Димитрови.

По стара традиция обителта празнува на 7 юли – Света Неделя. Именно в черквата „Света Неделя” се намира една от чудотворните икони на Света Богородица в Пловдивско, за която се носят легенди, че дарява с рожба бездетните майки. Условието обаче било жената да преспи в храма, пред образа на Божията майка, разказа вярваща, която редовно посещава манастира. „Мъжът ми е от село Арапово – това е старото име на село Златовръх. Манастирът е много хубав и по традиция на храмовия му празник винаги идваме”, обясни жената.

„Ти беше бебе, мамо, когато за първи път те доведох тук. Ти дойде от този манастир”, прошепна една от младите жени, влезли в храма с 3-4-годишно дете. Друга обяснява, че иконата помагала на майки с бебета на 40 дни. „Нали знаете, че некръстените деца не могат да влизат в църквата. Но на 40-ия ден след раждането попът чете „чиста молитва” на майката и бебето, което по нашия край се казва „сарандисване”, обясниха други жени, явно вещи в църковните ритуали.

Градеж

За манастира се знае, че строителството е започнало около 1856 г. от йеромонах Софроний край свещения извор - аязмото. Три години по-късно е основано училището към обителта. Пари за изграждането му също не са били жалени.

Безспорен уникален градеж обаче е голямата каменна кула в южната част на манастирския двор, която хората и до ден днешен свързват с един от най-известните хайдути по турско – Ангел войвода. За него народната памет сочи, че той е бил основният дарител за изграждането на манастира. Кулата била построена, за да могат при нападение по време на робството монасите да има къде да се скрият и отбраняват. Затова и първите й два етажа са каменни и с „мазгали“ - тесни прозорчета, изпълняващи ролата на бойници, а третият етаж е бил жилищен. Преди около 20 години кулата е била преустроена в малък хотел, но в наши дни е музей.

Храмовият празник на обителта през юли задължително събира различни търговци. Ръчно направени гривни с окачени на тях миниатюрни неосветени кръстчета могат да бъдат купени срещу 5 лева. Броеничките пък струват 7,50 лева. Наред с уникалните бижута на масата с църковни свещи са изложени за продажба и бурканчета с манастирска продукция, за която монасите дават гаранция, че е екологично чиста. Сладко от сини сливи или от череши върви по 2,50 лева или 4 лева в зависимост от грамажа. Пчелният манастирски мед се продава за 6 лева бурканчето, а манастирският компот от череши струва 2,50 лева. На сергията се продават и произведени в манастира ракия и мастика за 10 лева бутилката.

 

Подобни статии