Цяло село се покри от коронавируса

Въжен мост е единствената връзка със света

Снимка: Божидар Събев В Ненково се влиза само по един от двата моста. Местните използват този от соцвреме.

Ако искате да върнете часовника не с един час, а с цял век, то тогава определено кърджалийското село Ненково е идеалното място за това. Стари къщи на повече от 100 години от зидан камък с каменни плочи вместо керемиди. Тесни улици, по които няма автомобили. Тук дори и мобилните телефони мълчат, защото най-близкото място с обхват е една скала на около 2 километра.

Ненково е сбъдната мечта за всеки, който мечтае да се откъсне от цивилизацията и сладкото робство на модерния начин на живот. Местните хора се шегуват, че тука се спи непробудно, защото дори не може да се чуе шум от двигател на автомобил.
Звучи като красива илюзия, но е самата истина. Селото е с около 120 души население предимно мюсюлмани, а до него се стига по два моста. И двата са пешеходни. Преминаването с кола е невъзможно.
Единият, по-нов мост, е строен по времето на социализма и е с конструкция от метални въжета. Дъските са доста прогнили, на места са поразместени и определено не е място за безгрижна разходка.
Има доста дупки, така че колкото и да сте възхитени от прекрасната природа, е хубаво да си гледате в краката. Първите няколко стъпки са страшни, но после се свиква с люлеенето. Всеки ден това е мястото, по което минават хората и добитъкът, който излиза на паша.
Другият мост е от римско време, но е опасен. Не защото подпорите са му устоявали с векове на водите на река Боровица, а защото иманяри са разкопали безразсъдно основите. В търсене на несметно богатство, зазидано в основите на родопски мост. Заради тази легенда почти нито един стар каменен мост в Родопите не е пощаден от техните набези.
Затова местните използват люшкащия се над водите на реката нов мост. А римският е любимо място за малобройните туристи.
Ненково е тихо и живописно място, сгушено между извивките на Източните Родопи и река Боровица. Намира се само на 28 км от Кърджали. Пътят предлага много живописни гледки, но … свършва при моста.
„Всичко се носи на ръка. Хляб, лекарства, покупки. Магаретата и катърите са безценни, защото те са единственият вътрешен транспорт. Лятото, когато реката е ниска, я преминават с трактори, но това е само два-три месеца в годината“, разказва кметът Ергюн Мехмед.
Проблемът на това прекрасно и приказно място са хората, които намаляват непрекъснато. За последните 20 години селото е намалило жителите си повече от два пъти. До 2016 година в местното училище са учили местните деца. То дълги години е било със статут на защитено училище, но преди 4 години е закрито, защото са останали само 13 ученици във всички паралелки.
Сградата и училищният двор сега стоят празни. Сградата е боядисана в розово и в добро състояние. Асфалтовият училищен двор вече е тревясал. Запустяла е и ламаринената сграда на паркинга до въжения мост. Там някога са били пивницата и смесеният магазин. Сега най-близките хранителни стоки са на 15 км. Децата учат в училището в село Енчец, което е на 25 км, а най-близката детска градина е в Кърджали. Все пак няколко коли на местните се виждат на паркинга, а няколко пъти на ден дотук идва и автобус за Кърджали.
В самото село обитаемите къщи си личат по сателитните чинии. Това е единственият белег, който напомня, че сме в ХХI век. Ако ги няма тях, спокойно може да се каже, че къщите и тесните улички са точно такива, каквито са били и когато са строени в началото на ХХ век. Дори селската джамия е обикновена къща. Само едно метално минаре с тясна стълбичка показва, че това всъщност е местният мюсюлмански храм.
За туристите, които не искат да рискуват да търсят подслон в Ненково, само на 20 километра има хубав хотел. Това е бившата туристическа хижа „Боровица“, която предлага всичко необходимо за цивилизован престой.

Подобни статии