Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

Д-р Енчо Стоянов е завършил медицина през 1997 г. в Тракийски университет – Стара Загора. Започнал е кариера на спортен лекар в диспансер по спортна медицина Бургас, след което е бил в професионален футболен клуб “Нефтохимик“. Бил е лекар на националния отбор по биатлон, с който участва на зимните Олимпийски игри в Торино 2006г. Бил е лекар на националния отбор по волейбол-мъже. Бил е лекар на професионален баскетболен куб ‘‘ЦСКА 1948“ София. Бил е лекар на Българска федерация по карате кйокушун и муайтай. Придобил е специалност „Спортна медицина“ и е разкрил практика по спортна медицина „Физио спортива“ в Бургас  Притежава диплома за хомеопат, издадена във Франция. Притежава сертификат по ултразвукова диагностика на мускулно-скелетната система, издаден от Университет в Източен Лондон. Притежава сертификат по ортопедична медицина, издаден от Белгия

"Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

- Д-р Стоянов, с какво се занимава спортната медицина?

- Д-р Какарашев, моята работа като спортен медик е да се грижа за здравето на спортистите и за здравното благополучие на хората, водещи активен начин на живот. В стремежа си да се представят блестящо на тренировките и при състезанията, тези индивиди дават всичко от себе си, дори надхвърлят възможностите си, при което е съвсем очаквано да получат спортни травми. Оценявам здравето на спортистите, правя им профилактика и работя за повишаването на спортния им капацитет. Целта е спортистите за които отговарям да постигнат върхови постижения, включително да станат олимпийски шампиони в съответния спорт. Занимавам се също със спортно-етичните проблеми при ползването на разни медикаменти и хранителни добавки за повишаване на спортните резултати. Съгласно действащото законодателство, всички спортисти и съдии минават при нас три вида медицински прегледи - начален, периодичен и предсъстезателен. При тези прегледи, спортният лекар оценява тяхната годност за участие в спортни прояви. Ние сме тези, които даваме разрешение или забрана на спортиста или съдията да участва в съответното състезание или турнир. Освен спортисти, ние обслужваме и хората, които се натоварват физически, без те да са признати за професионални спортисти. Правим им превенция на травматизма, учим ги на спортно хранене, оказваме им психологическа подкрепа, извършваме им рехабилитация. За разлика от другите лекари, ние слагаме две диагнози и правим две терапии – едната е на проблема, а другата е на причината за този проблем.

- Защо не само спортистите, но и обикновените хора трябва да спортуват?

- Защото по този начин могат да се профилактират много хронични заболявания, свързани със сърдечно-съдовата и опорно-двигателната системи. Спортът предпазва хората от затлъстяване, което днес е огромен бич за младите хора. Знаете добре, че затлъстяването води след себе си до много болести, започващи с метаболитния синдром, минаващи през артериалната хипертония и захарния диабет, и стигащи до сърдечни и мозъчни съдови инциденти, които често завършват с ранна и мъчителна смърт. Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус, сила, бързина, мощ, дисциплина и знания.  Сериозната медицина работи с доказателства и тя категорично казва : при спортистите са редки сърдечните инфаркти и мозъчните инсулти. При тях е ниска смъртността, рядко имат артериална хипертония, не развиват атеросклероза, липидният им профил е в норма, имат добра костна плътност, поддържат добър гликемичен контрол, рядко се инвалидизират, имат добро състояние на духа и силен имунитет. Ще си позволя да ви дам един прекрасен нагледен пример за ползата от спорта, защото „когато фактите говорят и боговете мълчат“ :  вие лично познавате големият човек и лекар Д-р Хари Папазян. Той е бил футболист и спортен лекар на Христо Стоичков, на Димитър Марашлиев и на другите спортисти, които са тренирали в Харманли. Колегата д-р Хари Папазян дори сега на преклонната 86-годишна възраст е в отлична кондиция, радва се на добро здраве и продължава да работи като лекар. Имате ли нужда от още доказателства за ползата от спорта ?

- Не, разбира се ! А как да се опазим от спортните травми ?

- Травмите при спорт са неизбежни и е добре да имате на разположение треньор или инструктор, които да ви дава напътствия и да следи дали спортувате правилно. Необходимо е да се явявате редовно на преглед при спортен лекар, който да оценява професионално състоянието на организма ви в режимите на леки и тежки натоварвания. Важно е да спазвате основните правила при всяко спортно натоварване : започвате със стречинг, правите добра загрявка, прилагате упражненията за издръжливост и чак тогава пристъпвате към тренировките за сила и мощ.

- Как се отразява Ковид-19 на спорта?

- Пандемията има отрицателен ефект не само върху спортните дейности, но и върху живота на хората като цяло. Всички в спортната общност усещат ефектите на мерките срещу COVID-19, а понякога изпитват и директното действие на коронавируса върху себе си. Спортните събития се отменят. Стадионите опустяват. Залите за тренировки се затварят. Професионалните състезатели, любителите на спорта, треньорите, родителите на децата и участниците в спортната дейност полагат неимоверни усилия за разработване на стратегии и тактики, които да позволят продължаването на спортните мероприятия в извънредната Ковид-ситуация.

- Пред какви предизвикателства са изправени спортните лекари?

- Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри.

- Има ли пост-Ковид-синдром при хората, занимаващи се със спортна дейност?

- Да, има, нали и те са хора като нас. Направени са проучвания в Европа, Канада и Австралия на професионалните спортисти в условията на Ковид. От тези проучвания е видно, че вирусът дава сериозни поражения върху спортистите, намалява техният спортен капацитет и влошава значително спортните им резултати. Това се наблюдава дори когато на пръв поглед спортистите изглеждат напълно здрави и възстановени след прекарана Ковид-инфекция.

- Какви са най-честите поражения от Ковид-инфекцията при спортистите?

- Това са миокардитите. Спортистът получава възпаление на сърцето при което може да умре. Смъртта му може да настъпи внезапно, дори когато не е подложен на тренировки или състезания. Причината е настъпване на внезапната сърдечна смърт (SCD) при спортистите. Преди няколко години миокардитът беше третата по честота причина за SCD при млади хора, занимаващи се със спорт. Сега в условията на Ковид-19 установяваме, че случаите на внезапна сърдечна смърт при спортистите зачестяват. Значение за SCD имат аномалиите на коронарните артерии и хипертрофична кардиомиопатия, при която сърцето е увеличено по размер и е отпуснато като торба, поради което то не може да изпомпва необходимото количество кръв в кръвообращението. Миокардитът е свързан с внезапна смъртност при спортисти и вниманието ни като спортни лекари е насочено към овладяване на риска от възникване на миокардит след заразяване и боледуване от COVID-19 на професионални атлети и на активно спортуващи хора.

- Каква е честотата на миокардит при спортистите?

- Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19. Знаем също, че в по-голямата част тези случаи са леки и отшумяват след няколко седмици почивка, а нежеланите реакции са редки, особено в краткосрочен план. Все-още обаче, не знаем дългосрочните последици от миокардита при тази спортна популация. Проучвания от аутопсии на спортисти, умрели от внезапна сърдечна смърт показват, че голям процент от тях, особено загиналите в млада възраст, имат като причина за смъртта миокардит. Също така, друг голям процент от починалите спортисти са имали развита цикатрициална тъкан в сърдечния мускул, което доказва, че те някога да преживели миокардит.

- По какъв механизъм възниква миокардитът при един спортист?

- Миокардитът обикновено се причинява от вирусна инфекция, най-често от SARS-CoV-2. Известно е, че коронавирусите се свързват с ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE-2), който помага за модулирането на протеин, известен като ANG II. Този протеин има роля за контрола на артериалното кръвно налягане, както и при развитието на възпалителните реакции в организма. Когато вирусът на Ковид-19 се свърже с ACE-2-рецепторите, неговата функция се инхибира и така има повече ANG II „ключалки“, ползвани от Ковид-вируса за увреждане на клетките, тъканите и органите на спортиста.  При тази ситуация, колаборацията с опитен кардиолог е задължителна за да се съхрани здравето на професионалния състезател и на активно спортуващия човек. Към настоящия момент е ясно, че миокардитът е основния проблем след прекараната Ковид-инфекция. Разработват се специални методики по които засегнатите атлети да се върнат към тренировъчна и състезателна дейност, при това без да се поема ненужен риск за живота и здравето им.

- Как се поставя диагнозата „миокардит“ при практикуващите спорт?

- Разпитваме спортиста дали е преболедувал Ковид-инфекция, проучваме дали се заморява по време на тренировките, изследваме му сърдечните биомаркери, правим му ехокардиография и ядрено-магнитен резонанс на сърцето и белия дроб. Спортните лекари и кардиолозите споделяме мнението, че сърдечният ядрено-магнитен резонанс е най-меродавният диагностичен и прогностичен инструмент след инфекция с SARS-CoV-2. Благодарение на ЯМР ние идентифицираме високорисковите спортисти и ги отделяме от тези, които са безопасни за тренировъчна дейност. Съвременното мнение е, че връщането към активна спортна дейност на професионалните атлети и на хората, активно занимаващи се със спорт, трябва да става след отзвучаване на симптомите на Ковид-19 и след задълбочена оценка на сърдечния им статус. Като „златен стандарт“ на преценката, дали атлетът е готов да се завърне към предишното високо ниво на физическа активност служат оценката на сърдечният ядрено-магнитен резонанс и промените в сърдечните биомаркери. Световните кардиолози, в стремежа си да намалят смъртността сред спортисти с миокардит, препоръчват прилагането на предпазлив подход при връщане към играта. Повечето спортни лекари забраняват на спортистите шест месеца тежка физическа активност, с цел щадене на сърцето след преживяна Ковид-инфекция. След половин година покой се прави електрокардиограма с натоварване, ехокардиография и мониторинг с Холтер в продължение на 24 часа. За да се разреши на спортиста връщане към игра, той трябва да издържи успешно и тежък стрес-тест с интензивно натоварване.

- Възможно ли е атлет да развие ангина или бронхит?

- Да, възможно е и слава Богу, ангините и бронхитите са по-чести от миокардитите и от внезапната сърдечна смърт. Като бягат на открито атлетите се потят и могат да се простудят от преохлаждането на организма им. При това те развиват симптоми от страна на горните дихателни пътища - кашлица, отделяне на храчки и вдигане на висока телесна температура. Забавеното връщане към активна спортна дейност най-често е свързано с боледуването на спортиста от бронхити и ангини. Ускорено връщане към пълно спортно участие се разрешава на тези спортисти, които имат проблеми с горните дихателни пътища и нямат проблеми със сърцето.

- Как елитен спортист може да се върне по-бързо на терена?

- Нормално е елитните спортисти да получават специално внимание, тъй като зад тях стоят огромни екипи от всякакви специалисти и те разполагат с почти неограничени финансови ресурси. Има начини за бързото им връщане на терена, но това не винаги е възможно, тъй като болестите и травмите не правят разлика между "елитни спортисти" и "простосмъртни хора". Основен фокус на спортните организации и на техния обслужващ персонал е насочването на професионалния  спортист към безопасно връщане към високо интензивни тренировки и състезания след възстановяване от заболяването или нараняването. Прави се  стратегия за управление на очакванията както на спортиста, така и на треньорския екип. Това е изключително важно, особено за елитните състезатели, които се състезават на международно професионално ниво. При тях непрекъснатата подготовка за спортни състезания се оказва ключова за кариерното им развитие. В този контекст, сложността на вземане на решение относно връщането на елитния спортист към спорта произтича от необходимостта да се балансират последиците от ограниченията на упражненията му спрямо риска от неблагоприятен резултат от заболяването или травмата. Прекъсването на тренировките почти винаги води до възникване на травми при подновяването им, особено ако е минало повече време и спортистът е загубил спортната си форма. Рисковете от наранявания са изключително високи след всеки период на прекъсване и почивка. Не подценявайте прегледите при спортен лекар и при кардиолог, ако сте прекарали Ковид-19. Те ще Ви помогнат със съвети, идеи и терапия за да се възстановите максимално бързо и да не загубите професионалната си спортна форма.

- Кои известни и елитни спортисти сте лекувал?

- Много елитни спортисти съм лекувал, ще ви изброя само някои от тях : олимпийската шампионка Екатерина Дафовска, Ирина Никулчина, Радка Попова, Ника Кадева, Красимир Анев, Владимир Стоянов, Стойко Сакалиев, Теодор Салпаров, Николай Николов, братя Братоеви, Иван Станев, Илия Христов, Фейвид Фишеров. 

- Завършил сте хомеопатия във Франция. Помага ли тя на спортистите?

- Да, помага. При контузии им назначавам лечение с Арника монтана, Рус токсикодендрон, Рута гравеоленс, Бриония и Симфитум официнале. При проблем с ерекцията им изписвам Еректобел, а при болки в кръста им давам Калиум карбоникум. За овладяване на простудните заболявания ползвам Осцилококцинум и Коризалия. При нервни спортисти, имащи проблем със съня на помощ идват Седатиф ПС и Арсеникум албум.

- Какви са най-честите спортни травми при различните видове спорт?

- Всеки спорт има своите специфични травми, което се определя от вида натоварване, интензивността, условията за тренировка, атмосферните условия, нивото на тренираност и степента на възстановяване. Най-честите травматични проблеми в спорта са свързани с увреждания на глезенната става - преразтягат се и се късат ставните връзки. Коляното е следващото място с чести контузии - късат се менискус, предната кръстна връзка и страничните връзки. Болките в кръста са чести, бих казал при всеки спорт. Раменната става се уврежда често при спорт като борба, хвърляне на гюле, вдигане на тежести и спортна гимнастика. Универсални телесни увреди при всякакъв вид спорт са мускулните разтежения, мускулните лезии и скъсванията на сухожилията. 

- Какви съвети ще дадете на хората, които водят активен живот?

- Продължавайте да правите разходки сред природата, секс и спорт - това е пътят към здравето и към дълголетието ви !

- Какво трябва да яде и да пие един човек, практикуващ спорт?

- Това е огромна тема и тук ще дам само общите насоки. Започвам с пиенето, правилото е : "Вместо малко водка, спортистът пие много вода !" Храненето на спортиста трябва да е здравословно, като е важно да получава необходимите количества протеини, витамини и минерали. Те са безусловно фундаментални за постигане на върхови спортни постижения при тренировките и за получаване на медали при състезанията. Въз основа на вида спорт и съобразно морфологичния тип на тялото, във всеки един конкретен случай се определят видовете храни и количеството в което те следва да се консумират.

- Какви хранителни добавки и медикаменти могат да ползват състезателите?

- Препоръчвам на състезателите мултивитамини, аминокиселини, протеини, трапезна вода и електролитни напитки. Според вида спорт и в зависимост от сезона могат да се включват и други хранителни добавки в тяхното меню. 

- Какво се забранява на спортиста ?

- Нищо не се забранява на спортиста, само му се налагат временни ограничения, които са в името на спортната цел. Не може в нощта преди състезанието, спортистът да е ял тежка мазна храна, да е пил много алкохол, да е дивял по дискотеките, да е правил интензивен секс и на следващия ден ние да очакваме доброто му представяне на спортния терен.

- Безопасна ли е употребата на анаболни стероиди, кортикостероиди и тестостерон за "правене на мускули"?

- Въобще не е безопасна употребата на такива медикаменти, като е особено вредна и опасна за здравето на подрастващите момчета и момичета. В никои случаи не ги съветвам да си увреждат здравето като товарят организма си с коктейл от фармацевтична химия. По-добре е да наблегнат на пилешкото месо, на плодовете, на зеленчуците и най-вече на тренировките. С приема на синтетични хормони те "разбъзикват" драстично хормоналния си статус. Това крие риск от развитието на болести, може да настъпи интоксикация и смърт при предозиране на медикаментите. Горещо им препоръчвам да посещават спортен лекар, които да упражнява системен контрол върху здравния им статус и да не си правят експерименти със стероидите !

Подобни статии