Д-р Иван Христов, началник Спешно отделение в УМБАЛ „Софиямед“: Климатикът не изключва редовното проветряване на помещението

Д-р Иван Христов завършва медицина през 1987г. във ВМИ, гр. Плевен. Работи като участъков лекар в гр.Павликени. Специализира вътрешни болести в МБАЛ „Велико Търново“. Асистент е в Клиника по вътрешни болести и кардиология на УМБАЛ „Св.Анна“ при акад. Чудомир Начев. Работи в Клиника по инвазивна кардиология и интензивен сектор на УМБАЛ „Св.Анна“, ръководена от проф. Божидар Финков, както и в Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Анна“. От 2012г. е началник на отделение по Спешна помощ на УМБАЛ „Софиямед“. Спортен лекар е на боксов клуб „Пулеви“, „ЦСКА“, "Българската федерация по бокс", волейболен клуб „ЦСКА“, на клубове по бойни изкуства, по гребни спортове, на известни футболисти от настоящето и миналото, на клубове по лека атлетика, борба и др.

"Може да се ползват климатици, но разликата между температурата в помещението и тази отвън не бива да бъде повече от 10 градуса. Използването на климатик не изключва обаче редовното проветряване на помещението", казва д-р Иван Христов, началник Спешно отделение в УМБАЛ „Софиямед“.

 

- Д-р Христов, сега, когато случаите на коронавирус намаляват, какви други вируси ни атакуват?  

- Вече се появиха летни вируси, които протичат с болки в гърлото, отпадналост и хрема. При тези симптоми винаги правим и тест за коронавирус, за да го изключим, защото знаете, че първите  признаци на заболяването могат да бъдат  подобни. Когато установим, че пациентът няма COVID, лекуваме съответните симптоми. 

- Има ли повече посещения на пациенти в Спешното отделение, свързани с оплаквания заради горещините?

- Идват пациенти с главоболие, световъртеж, повишено кръвно налягане, но общо взето броят им засега не е голям. 

- Увеличават ли се случаите на инфаркти и инсулти?

- В момента нямаме завишаване на случаите с инфаркти и инсулти.  Повечето пациенти знаят, че  трябва да внимават в горещините. Особено тези, които са с хронични заболявания.

- Все пак какви съвети бихте им дали?

- И през лятото, дори да е топло, трябва да продължат  с разходките, но нека те да са в сутрешните и късните следобедни часове, когато е по-хладно. Добре е да се приемат повече течности по време на големите горещини, а когато се налага хората да излизат, е желателно да бъдат на сянка и подходящо облечени.

- Много хора и у дома, и в офиса се възползват от климатиците. Каква температурна разлика да има между градусите извън и вътре в помещението?

- Може да се ползват климатици, но разликата между температурата в помещението и тази отвън не бива да бъде повече от 10 градуса. Използването на климатик не изключва обаче редовното проветряване на помещението.

- Да спортуваме ли на открито през лятото?

- Разбира се. Препоръчително е да се спортува и през лятото. Обикновено на открито можем да се отдадем на туризъм, плуване, волейбол, футбол. Важно е обаче тези активности да бъдат във време, когато температурите са по-ниски. Обикновено спортуват здрави хора и няма някакви сериозни проблеми. Все пак е хубаво в най-големите горещини да се избягва да се  спортува. Това е времето между 12 и 16 часа. Иначе дори когато човек е здрав, има опасност от топлинен удар. В горещото време е  задължително  носенето на шапки, тъмни очила, които да предпазват от ултравиолетовите лъчи.

- С какви други проблеми идват пациенти?

- Сега е период, в който има доста ухапвания от  кърлежи. Често идват такива пациенти. Някои от тях провеждат изследване за лаймска болест или се наблюдават активно за симптоми на заболяването в продължение на 20-30 дни. Баналните вирусни инфекции като цяло не са толкова тежки . Вече  започнаха и проблеми след слънчеви изгаряния. По-често са при хората, които са  били на море. Препоръчително е да се използват слънцезащитни кремове с подходящ защитен фактор, не само с оглед непосредствените изгаряния, които могат да бъдат сериозни, но и заради дълготрайните негативни ефекти на ултравиолетовите лъчи върху кожата. Често  имаме случаи на  ухапвания от кучета и котки. Появяват се и пациенти с чревни разстройства след консумация на храни в различни заведения, както и след неправилно съхранение. Затова моят съвет е да консумират прясно приготвени храни през лятото. Да се внимава да не застояват и да се съхраняват правилно в хладилник. Да се набляга на  плодовете и зеленчуците. Да се внимава с дюнери, сандвичи, пици, царевици, сладоледи и т.н., особено предлагани на открито и при липса на съответните хигиенни мерки.

- Д-р Христов, вие сте и спортен лекар. Всички бяхме потресени от инцидента с датския футболист Ериксен. Във вашата практика имали ли сте подобен случай?

- Не. Вече 35 години работя и не съм срещал  спортисти, които са изпадали в клинична смърт. Но това се случва. Понякога и млади хора, и спортисти могат да изпаднат в такова състояние, което налага бърза намеса от лекари. В ежедневната ни практика най-често се провеждат реанимационни меропрития на пациенти , които са с инсулти, инфаркти , след тежки травми. Често това се е налагало и при пациенти с коронавирусна инфекция. Имахме такъв случай с жена на 40 години.  Тя беше с COVID и за съжаление  не успяхме да я спасим.

- Все още трудно приемате загуба на пациенти. 

- Да. Винаги е тежко да загубиш пациент . Дни след това се чустваш потиснат .А ако си отиде много млад човек, споменът остава траен.

- Налага ли се често да ползвате дефибрилатор?

- Разполагаме с постоянно зареден и в готовност дефибрилатор, с който всички лекари знаят как да работят.  Много често хората, които са приети по спешност с инфаркти, инсулти ,травми от катастрофи или височинни травми изпадат в клинична смърт. Това налага своевременна реанимация , както и използване  на дефибрилатор. Апаратите са съвременни и мобилни, но личното ми мнение е, че работата с дефибрилатор изисква съответната подготовка . Необходимо е  специално обучение, освен това трябва опит. Далеч не всичко зависи от апарата. При пациента трябва да се провери за наличие на сърдечна дейност, да се диагностицира ритъма ,да се следи дишането му.  Има случаи , в които  сърцето  не е спряло, а  е преустановено само дишането и  се създава впечатление, че пациентът е в клинична смърт. Така може да станат грешки.  Трябва да се разчита  на апаратурата , но основният фактор е човешкият .  Медицинският екип  също е под стрес  в такива ситуации.

- А на обществени места добре ли би било да има дефибрилатори?

- При всички положения би било полезно да има дефибрилатори на обществени места – концертни и спортни зали , музеи , институции .

Въпросът е, обаче, кой и как ще ги използва. Според мен при всички положения би било добре това да са лица , служители в съответната структура, които са преминали специална подготовка, за да не стават грешки. Все пак наличието на апаратура не е единствен фактор и не може да се осланяме само на нея и да я ползваме безразборно.

- В момента, след като третата вълна на коронавирус отмина по-леко ли се работи в болницата?

- Няма нищо общо с пика на коронавируса. В момента пак работим на високи обороти, но напрежението е много по-малко, тъй като пациентите, които в момента идват в болница в голямата си част са за планови операции -  смяна на  стави, опериране на хернии, жлъчки, поставяне на стентове, пейсмейкъри и др. Спешността е обичайната .По време на пика нещата бяха сериозни, първо защото нямахме достатъчно подготвени лекари  инфенкционисти, а и психически не бяхме готови всеки да работи в инфекциозно отделение. Много голям брой хора бяха засегнати. Нямаше достатъчно легла в цялата страна, а имаше тежки случаи. Хората се обаждаха дори от провинцията за да търсят  място за себе си и близките си . Реанимациите трудно  поемаха всички, които имат нужда от апаратура. Голяма част от персонала ни се зарази. От 18 лекари, останахме само двама – трима  в Спешно отделение. Имаше голямо натоварване, никакви  отпуски и почивки , постоянен стрес и напрежение. Загубихме колеги- санитари, акушерки, лекари. Други бяха дълги месеци в реанимация. Беше много страшно. А дори когато ситуацията беше изключително сериозна, имаше хора, които не вярваха, че съществува коронавирус. Обаждаха се по-телефона и ме заплашваха, обвиняваха ме ,че лъжа, че са ми давали пари, за да се изказвам по този начин . Затова в този момент смятам, че трябваше да има по-сериозни мерки, а се направиха големи компромиси и бе допуснато хора да излизат по всякакви медии и да коментират без да се съобразяват с разпоредбите на щаба и Министерство на здравеопазването, както и с тежестта на ситуацията .

- Нови щамове?

- Притеснението  го има, но не в степен като в началото на епидемията  , защото вече имаме по-голям опит, лекарства, отделения, организация, диагностични и предпазни средства. Ваксините също намаляват броя на заразените. Дори да има четвърта вълна ще сме по-подготвени и отново на първа линия в името на нашите пациенти.

Подобни статии

  • Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    В „Пътуващо кино“ организирам конкурс за мис

    "Би трябвало през тази есен да оберем плодовете на лятото с положителен смисъл – круши, ябълки, овце, вино, ракия; хубави жени/мъже - кой каквото си търси, за да има една спокойна есен, повече приятни жизнено лични вълнения; да няма много вълнения от типа кой ще спечели изборите", казва в интервю за "Телеграф" шоуменът Венци Мартинов.

    253
  • Даниела Петкова, ПОК

    Даниела Петкова, ПОК "Доверие": Хората предпочитат да получават втората си пенсия разсрочено

    "Към момента преобладаващата част от хората, които не отлагат пенсионирането си и подписват договори, въз основа на които следващия месец ще започнат да получават парите от партидите си, без изненада са тези, които имат право на разсрочено плащане. Предпочитаният от тях размер, също без изненада, е ориентиран около максималния, разрешен от закона и той в момента е 300 лв., съответстващ на минималната държавна пенсия. Хората очевидно имат нужда от пари и не се интересуват толкова от срока, колкото от размера на ежемесечното плащане. Единици са тези, които искат по-нисък размер на месечните плащания, за по-дълъг период от време, но има и такива", казва Даниела Петкова, шеф на ПОК „Доверие“ и член на УС на БАДДПО.

    72
  • Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    "Няма как да звуча позитивно, след като няколко пъти ми се задава въпросът от страна на европейските ми колеги „защо е толкова нисък процентът на имунизираните“. Аз не мога да им отговоря защо. Всеки път става въпрос за едно и също - те казват нали имате ваксини, какъв е проблемът защо в България имунизираните са под 25%. Не мога да им дам отговор", казва фармацевтът проф. Илко Гетов.

    127