Д-р Найден Прахов, директор на Центъра по подводна археология: Вълноломите под Несебър са най-големите съоръжения под вода в Черно море

"Засега сме открили само един ред от крепостната стена - нейната основа. Под камъните открихме дебели дъбови греди, с които древният склон и терен са били укрепени. Тези греди ще помогнат да датираме този зид. Взели сме проби от гредите и ще ги изпратим във Великобритания за въглеродно датиране", споделя д-р Найден Прахов, директор на Центъра по подводна археология.

- Д-р Прахов, последната находка на Центъра за подводна археология е крепостната стена в морето край Несебър. Какво всъщност представлява тя?

- Това е стена, изградена от необработени каменни блокове с големи размери. Всеки блок тежи по неколкостотин килограма. Редени са така, че лицата на блоковете да оформят право лице, а горните им части да оформят едно равно ниво. Засега сме открили само един ред от крепостната стена - нейната основа. Под камъните открихме дебели дъбови греди, с които древният склон и терен са били укрепени. Тези греди ще помогнат да датираме този зид. Взели сме проби от гредите и ще ги изпратим във Великобритания за въглеродно датиране.

- Казвате, че е запазен само един ред от основата на стената, а останалата част къде е?
- Предполагаме, че се е срутила постепенно под въздействие на морските вълни. Около основата на крепостния зид открихме стотици разпръснати камъни. Нашето мнение е, че те са част от срутилата се крепостна стена.

- Каква е вашата хипотеза, как стената се е озовала в морето?
- Най-напред да уточня, че стената я намерихме на дълбочина между 5 и 6 метра под морското ниво. Причината да е на такава голяма дълбочина е качването на морското ниво от времето, през което са били построени крепостните зидове. А от друга страна, допускаме, че е имало и негативни локални тевтонични процеси, тоест потъване на брега в тази му част. Но доказването на това изисква по-задълбочени бъдещи проучвания и анализи.

- Освен крепостните стени открихте ли на морското дъно и следи от сгради или други съоръжения?

- Освен останки от стените открихме и два вълнолома, които са ограждали акваторията на пристанище в миналото. Те представляват монументални съоръжения, изградени от натрупани камъни като вал и са играели защитна роля срещу морските вълни. Единият вълнолом е с дължина 80 метра и ширина над 10 метра, което е много внушително съоръжение за времето си. Това всъщност са и най-големите съоръжения, откривани някога под вода по цялото Западно Черноморие, а и в Черно море. Сгради засега не сме открили. Но открихме каменни колони, които безспорно са били част от монументални сгради, вероятно обществени, а не е изключено и да са били част от храмове.

- Това доказва ли, че и част от античния град Месамбрия е потънал под вода?
- Да, категорично, защото тези крепостни стени са ограждали града. Зад тях със сигурност е имало постройки, къщи. Предполагаме, че може би 1/3 от града е потънала под вода. Нашата хипотеза е, че това е станало бавно и постепенно в продължение на столетия. Доказателство за това предположение е, че откриваме различни стени, построени по различно време, на различно разстояние от брега и на отстояние една от друга, както и на различна дълбочина.

- Тоест под водата има не една, а три крепостни стени?

- Да, точно така. Освен тази основна крепостна стена, от която е запазен първият ред на основата, открихме останки от още две други крепостни стени, разположени по-близо до брега и на по-малка дълбочина. Това означава, че древните жители са се адаптирали през вековете спрямо потъването на сушата и са изграждали нови крепостни стени на други места.

- Каква нова светлина върху историята на древния град Месамбрия хвърля тази находка?
- На първо място искам коректно да уточня, че тази находка не е наше ново откритие, неизвестно до момента. Потъналата крепостна стена е открита за първи път от археоложката Люба Огненова през 70-те години на миналия век. Огненова е основният проучвател на потъналата Месамбрия и е първата жена водолаз и археолог в България. Тя открива тази стена и я определя като едно от най-важните си открития. И това безспорно е така поради факта, че е най-дълбокото съоръжение под вода и най-отдалечено от брега. Именно и поради тази причина Люба Огненова я определя като тракийска стена и я датира преди времето на основаването на гръцката колония, тоест от преди VI век преди новата ера.
Убеден съм, че нашето проучване със сигурност ще хвърли още светлина, защото пробите от дърво, които ще датираме, ще покажат дали тази стена е построена преди основаването на гръцката колония, или е направена от гръцките колонисти заселници. Ако се окаже, че е преди това, това ще означава, че Месамбрия е бил един от големите тракийски центрове, свързан с морето. Моето мнение е, че това е малко вероятно, защото около потъналата стена открихме предмети - строителна керамика, които са антични и могат да бъдат свързани със строителството по време на гръцката колония. Но датирането на тази стена е важно и ще даде нова информация за този период от съществуването на града.

- С какви други открития може да се похвали Центърът за подводна археология този сезон?
- Сред по-интересните ни открития са нови артефакти от залива Ченгене скеле край Бургас. Там продължихме да проучваме находището със стъклени съдове. Известно ви е, че там бяха открити голямо количество стъклени съдове, които са датирани от 17-и век. По всяка вероятност са венецианско производство и са били транспортирани с галера до нашите брегове. Част от тези съдове са открити от водолази още през 90-те години на ХХ век. Тогава местен водолаз успява да извади и около 100 стъклени съдове и ги продава на НИМ, но доколкото ми е известно, не е посочил точното място на откритието. През годините и други водолази са вземали част от находките, не са ги предавали в музеи, вследствие на което това богато находище намалява значително. Едва през 2020 г. по време на проучване на Центъра за подводна археология водолаз от Крайморие посочи мястото на тези находки и ние ги проучихме. Открихме около 200 фрагментирани съдове. Има само един цял съд изцяло запазен. Тази година продължихме проучването и извадихме още няколко. Тези стъклени съдове вече са в бургаския музей и са експонирани заедно с някои находки от колекцията на НИМ. Тази изложба е по проект на Центъра за подводна археология, финансиран от Министерството на културата. Издадохме каталог с почти цялата колекция на стъклени съдове, открити в залива Ченгене скеле.

- Знаете ли как са се озовали на дъното стъклените съдове?
- Предполагаме, че са пренасяни с кораб и вероятно вследствие на корабокрушение плавателният съд е потънал. Това е най-логичното обяснение, но странното е, че в района няма никакви останки от потънал кораб, нито някакви следи от корабокрушение. Поне до момента такива не са открити. Но подобен случай има в Хърватия, където е открит потънал кораб от 15-и век при остров Гналич, пренасял стока от Западното Средиземноморие към Византия - основно стъклени съдове, като част от тези находки са открити на разстояние 150 метра от крушението. Обяснението е, че при потъването на кораба, дървените сандъци, в които е била стоката, са останали да плават известно време над вода и са потънали на друго място. Не е изключено да имаме подобна ситуация и в този случай в залива Ченгене скеле.

- Възможно ли е екипажът да е изхвърлил част от стоката в морето, за да спаси кораба при опасност от потъване?
- Едва ли, не мисля. Стъклените изделия не тежат толкова много, че изхвърлянето им да е било от решаващо значение. Но е вероятно да са били претоварени от кораб на лодка и при придвижването й към брега да е потънала.

- Ценни ли са тези находки?
- Със сигурност са ценни от археологическа гледна точка. В миналото стъклото е било много скъпо и високо ценено. По времето, от което е датирано, стъклените съдове са представлявали луксозни вещи, достъпни само за богатите. Обикновените хора не са можели да ги притежават поради високата им цена. В Ченгене скеле има голямо разнообразие от съдове, което прави тази находка изключително интересна. При Гналич например има много като количество съдове, но еднотипни. А тук имаме открити около 300 фрагмента от 10 различни типа съдове - чаши за вино, изработени с високо столче, чаши с ниско столче, такива със или без дръжка, малки чашки, купи, капаци, бутилки.

Подобни статии