Д-р Радка Масларска, неонатолог в Токуда: Децата имат антитела от майките си до шестия месец

Слагаме и бебета на кислород заради Делта варианта

Снимка: Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда Радка Масларска е завършила медицина през 1986 г. Има специалности по педиатрия от 1992 г. и неонатология от 2001 г. През 2006 г. завършва здравен мениджмънт. Преминала е курсове по трансфонтанелна и абдоминална ехография Има повече от 20 години стаж като неонатолог, натрупан в клиниките по неонатология на Университетска болница Плевен и Университетската детска болница в София. В Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда е от откриването й, където внедрява най-съвременни световни практики за лечение и грижа за най-малките пациенти.

"Особено тревожен е фактът, че между 20 и 30% от учителите са ваксинирани. Това също е една предпоставка децата да не могат да провеждат присъствено обучение. В момента броят на заразените деца е доста голям. Почти всеки ден педиатрите, които преглеждат деца от 2-годишна възраст нагоре, се срещат с малки пациенти, които са болни от COVID-19", казва д-р Радка Масларска, неонатолог в Токуда.

- Д-р Масларска, в началото на пандемията специалистите казваха, че децата рядко боледуват тежко и при тях инфекцията често протича без симптоми. Сега обаче не е така. Има доста заразени деца, включително и в болници. На каква особеност в Делта варианта се дължи това?

- При уханския и британския вариант, които не бяха толкова заразни, децата боледуваха по-рядко и не толкова сериозно. Сега новият вариант на COVID-19 e много по-заразен, поради което поразява по-голям брой хора и съответно повече деца. В момента се намираме в период, в който децата тръгват на ясла, детска градина и на училище. По-заразният вариант в съчетание с много ниския процент на ваксинация в нашата страна дава възможност вирусът да се предава сред неваксинираните ефективно. Поради това се засяга и детската група. Особено тревожен е фактът, че между 20 и 30% от учителите са ваксинирани. Това също е една предпоставка децата да не могат да провеждат присъствено обучение. В момента броят на заразените деца е доста голям. Почти всеки ден педиатрите, които преглеждат деца от 2-годишна възраст нагоре, се срещат с малки пациенти, които са болни от COVID-19.

- Какви симптоми проявяват децата?

- Симптоматиката при тях е типична за Делта варианта. Те имат температура, повръщане, диария. Не малък е и броят на децата, които имат прояви от страна на дихателната система с изява и усложнение на вирусна пневмония. Това е доста тревожно, защото като общество като че ли не осъзнахме колко е важно да бъдем единомислени в поведението си, за да може да предотвратим тези усложнения. Това съответно ще рефлектира през следващите месеци, за съжаление, върху най-малките. Те наистина прекарват заболяването в по-голям процент от случаите леко, понякога и без симптоми или с леки, които не винаги могат да се свържат с клиниката на вируса. Поради тази причина децата разнасят заразата както в детските заведения и в училище, така и у дома. Вече рискът за неваксинираните е голям, а имунизираните с по-сериозни придружаващи заболявания също са изложени на опасност от заразяване. Трябва да помислим и за възрастните хора. Това е една много незащитена и имунокомпрометирана група и е необходимо да им се постави трета доза, за да бъдат защитени в този зимен период, когато вирусът ще тържествува в България.

- В България вече има случаи на починали бебета. Как протича заболяването сред тях?

- При бебетата симптомите не са по-различни, отколкото при възрастните. За съжаление, включително и новородените бебета, които се разболяват от Делта варианта, вдигат температура. Новородените от раждането до 28-ия ден вдигат температура при много тежка инфекция. Обикновено те реагират с липса на апетит, отказ от храна, стават по-отпуснати, сънливи и апатични. При нас преминаха няколко заразени новородени. Те имаха температура, хрема, много трудно дишаха поради секрети от носа и по-трудно се хранеха. Заради това се налагаше да бъдат хоспитализирани, за да могат да се правят вливания, за да може да се преодолее този синдром на интоксикация от вируса и да започнат да се хранят. При някои от тях заради проблемите с белия дроб се налага хранене със сонда. Новородените деца също имат възпалителни промени в белия дроб и имат нужда от кислород.

- Трябва ли бъдещите майки и бременните жени да се ваксинират? Ако те са преболедували или ваксинирани, ще предадат ли антитела на детето си? Как да се предпазят най-малките, които са най-уязвими?

- Основният начин е да бъдат ваксинирани майките. За съжаление, в Европа и в България все още ваксините за коронавирус не са разрешени за бременни жени. Те са разрешени за бременни в САЩ и Канада. Там всяка жена след третия месец на бременността, когато завършва органогенезата на плода, може да бъде ваксинирана и е желателно да бъде. Все още за България и Европа няма официално разрешение за употреба при бременните, но родилите жени задължително трябва да се ваксинират, първо, за да предпазят себе си. През бременността жената е по-податлива на инфекции заради хормоналния дисбаланс. След първия месец на раждането родилките задължително трябва да се имунизират. Ако кърмят, те предават антитела, които, макар и в много малко количество, преминават през майчиното мляко и създават защита за детето. Преболедувалите бременни също предават антитела на своите деца. Ние направихме едно проучване, което показва, че те се задържат между 3-ия и 6-ия месец след раждането. По-стабилно е тяхното ниво при децата, които сами са прекарали инфекцията. Тогава антитела се откриват и след 6-ия месец. Определено защитата на майката, било то след ваксина или преболедуване, предпазва и нейното дете.

- Раждат ли се деца с активна инфекция заради болните си майки?

- В последния месец не сме имали такива деца. През април-март имахме новородени от майки с активна инфекция, при които се откриваха и двата типа антитела - IgM и IgG на вируса. При 95% от децата, които се раждат от майки, които вече са преболедували инфекцията, има преминали антитела от майката. Родените вече деца, които се заразяват вътре в семейството, имат антитела на наличната инфекция и те по-късно създават защитни антитела, които са по-дълготрайни и по-дълго пазят детето, отколкото при малките, при които майката е боледувала и имат само преминали антитела.

- Какво бихте казали на родителите?

- Много е важно да пазим децата. Начинът да го направим е като спазваме мерките за безопасност и дистанция. Изключително важно е това за по-големите деца, за да могат да ходят на ясла, детска градина и училище. Единственият начин, за да ги опазим на този етап, е като се осмисли ваксинацията в семейството и извън него. Трябва да има стимул, за да могат младите семейства да осъзнаят, че това е начинът да пазят своите деца, както и всички, които общуват с тях, за да имат пълноценно детство и да не бъдат в локдаун непрекъснато. Примерите на по-развитите държави са образец за това, че единственото, което работи в момента, е ваксинационната програма на всяка една страна.

Подобни статии

  • Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    • Европейските държавни ръководители правят открити жестове към Македония, а пренебрегват България. Не бива да се отнасят към нашата страна като към бедния роднина или блудния син на Европейския съюз
    • Крайно време е да се дисциплинираме малко и да започнем да се учим наистина от грешките си
    • Има много пътища, по които нещата на Балканите могат да се променят, но  нещата трябва да бъдат принципни и поставени на здрава основа
    • Факт е, че Турция се меси във вътрешните работи на Българи
    • Трябва да се обмисли дали хората в чужбина трябва да имат въобще право да гласуват
    136
  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    112
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    146