Да убиеш Фейсбук

  • За зависимостта от социалната мрежа и новото „нормално“
  • За неспособността да общуваме „на живо“ и за абстиненцията

В понеделник бракът на Грасиела Пехливанова получи нов смисъл. За пръв път от години виртуалните приятели и съпрузи в живота Грасиела и Боздуган и двете им деца седнаха заедно на масата. А в кухнята го нямаше характерният мирис на прегоряла и изстъргана на въглен от тенджерата манджа. Четиримата дишаха свободно, защото край печката не се стелеше пелена от дим. Но идилията приключи дотам. Четиримата просто не знаеха какво да направят и какво да си кажат и неспокойно се стрелкаха с поглед, търсейки прозорчето на екрана, в което да напишат някое изречение.

- Трябва да измислим нещо – престраши се Грасиела, която го играеше глава на семейството и от нея се очакваше да поема инициатива. Тя решаваше къде и кога да почиват, къде да учат децата, на какви частни уроци да ходят. Избра им училище и професии покрай групата на свободните майки, напътстваше ги с мъдри мисли от групата на любвеобилните философи, успокояваше съпруга си с ом-техники от групата на йога-чудаците. Грасиела загори точно 365 манджи в последната година, докато разцъкваше в мрежата. Пусна 1786 честитки за рожден ден на виртуалните си приятели. Изневери на съпруга си 22 пъти – пак виртуално. И се обзаведе с още четири фалшиви профила, след като той я хвана да праща сърчица на момчето, до което седеше в първи клас и не са се виждали има-няма 45 години. Но Грасиела се оказа безсилна да ръководи семейната вечеря в този проклет понеделник, когато животът й се срина. Без Фейсбук, тя стана никой. И мисълта за това я ужаси до такава степен, че успя да изрече само умната мисъл за мисленето. Ако Фейсбук съветниците й бяха насреща, щеше да сподели за проблема и да потърси помощ от приятелите си как да процедира. Семейство Пехливанови бяха забравили какво означава да си говорят в реално време и на живо, така че стояха край чиниите с кюфтета безмълвни и безпомощни.

- Как е в училище, минахте ли всички входни нива за четвърти, пети или който там клас станахте вече? - опита се да помогне на съпругата си Боздуган. След напомнянето, че едното дете е в осми, а другото – в десети клас, той сконфузено млъкна и забучи кюфтето с вилица, сякаш пробождаше Зукърбърг – основателя на Фейсбук, който го засрами така, принуждавайки го да влезе в ролята на отговорен родител. Но Боздуган Пехливанов не очакваше това, което последва. С отривисто движение Грасиела го перна през ръката и върна кюфтето на мястото му. Заглади бързо дупките от убийствената атака и награби телефона.

- Никой да не докосва храната – разпореди се тя. После извади сватбения сервиз на баба си, разстла на масата дантелена покривка, изприпка до парка да накъса свежи цветя и ги нареди в изящна ваза, която изрови от бюфета, след като изхвърли всичко друго на пода. Подготовката на натюрморта й отне половин час. Грасиела снима вечерята на семейството си и изтича до мола, където знаеше, че има фотостудио, което работи до късно. Извади снимките на хартия и се затича обратно. В 22.30 Грасиела потропа на първата врата. Отвори й кисела лелка, която изпадна в почуда, когато й тикна под носа снимка на кюфтета. Грасиела й подаде лист и я накара да сложи пръстов отпечатък върху му. По този начин тя обиколи всичките 86 апартамента от първи до двайсти етаж. Така откри, че 24 от виртуалните й приятели са й били съседи, без да го подозира досега. На следващия ден домоуправителят свика общо събрание, за да обсъди поведението на лудата, която разхожда в среднощ по етажите снимки на вечерята си. Без да знае, че именно тя е причината за събранието, Грасиела взе първа думата и призна: „Аз съм Грасиела Пехливанова и съм чиста от Фейсбук от 7 часа“.

Сривът на социалната мрежа извади наяве ненормалната зависимост на стотици хиляди Грасиели по цял свят, за които „Аз съществувам“ върви с традиционното продължение „Аз съществувам във Фейсбук“. Всички те бяха като в абстиненция. След отстраняването на техническия проблем животът се върна към нормалното. Почти съвсем.

Подобни статии