Дамски гамбит по шведски

Двоен премиерски дебют на Магдалена Андершон за по-малко от седмица

След като през 1995 г. Швеция стана първата държава с правителство, в което има паритет между мъже и жени, сега скандинавската държава за пръв път избра на два пъти в рамките на по-малко от 7 дни жена на министър-председателския пост, която също за пръв път назначи в кабинета транссексуална жена като министър на образованието.

В речта си пред шведските законодатели независимата Амине Какабаве, подкрепила Андершон, припомни, че тази година Швеция отбелязва 100-годишнината от решението за въвеждане на всеобщи и равни избирателни права и изтъкна, че изборът на първата шведска министър-председателка е не само пробив, но и символ. Според иранската кюрдка Какабаве, ако на жените се позволява само да гласуват, но никога те самите да бъдат избирани на най-високия пост, демокрацията не е пълна.

Наследявайки на премиерския пост управлявалия 7 години свой съпартиец социалдемократ Стефан Льовен, 54-годишната досегашна министърка на финансите Андершон, привлечена на политическото поприще от бившия премиер Йоран Першон, ще трябва да демонстрира умения да балансира и да се справи с "няколко огромни предизвикателства, смята преподавателят по политология от университета "Сьодертьорн" Ник Айлот.

Според Айлот, най-голямото предизвикателство е възстановяването и поддържането на реда и законността.

На Андершон обаче ще е нужна и допълнителна енергия за справяне с високата смъртност от ковид сред възрастните шведи, с подложената на претоварване система на социалната държава и със сериозна работа по зеления преход за достигане на нулеви въглеродни емисии до 2045 г.

В речта си пред парламента, в която очерта основните насоки в политиката на следващия кабинет, новата министър-председателка каза, че нейното правителство ще се бори за "зелена индустриална революция", за подобряване на социалната система, а по отношение на уличната престъпност заяви, че бруталното насилие е "отрова, която заплашва цялата общност".

Андершон обяви, че в най-кратки срокове новото правителство ще представи нов план за действие в ковид пандемията, за да се подготви за възможно влошаване на ситуацията. В понеделник Швеция регистрира първия случай на Омикрон на фона на увеличаване на броя на новоустановените случаи и хоспитализациите. Въпреки че 79 на сто от хората на възраст над 12 години в Швеция вече са имунизирани с две дози ваксини, едно от първите решения, подкрепени от Андершон, е въведеното от 1 декември изискване за представяне на удостоверение за ваксинация за посещение на събития с над 100 участници, като документи за преболедуване и отрицателен тест вече не се признават.

Андершон вече даде да се разбере, че този път няма да се откаже лесно, въпреки че след първото й избиране за премиер прекара на поста по-малко от 7 часа, преди да подаде оставка. Новата лидерка на социалдемократите веднага обяви, че е готова да оглави социалдемократическо правителство на малцинството и "да управлява страната с бюджета на опозицията". Одобреният от Риксдага /еднокамарния парламент/ алтернативен бюджет рязко прекрои разходната му част и новият финансов министър Микаел Дамберг може да се опита да направи промени чак напролет чрез допълнителен проектобюджет, ако получи подкрепата на законодателния орган. А това също е голямо предизвикателство.

Именно бюджетът стана причина за правителствената блиц криза, броени часове, след като на 24 ноември Швеция направи знаменателната крачка, избирайки жена за премиер, след 33-ма министър-председатели мъже. Депутатите в Риксдага гласуваха срещу правителствения проектобюджет и подкрепиха предложението на три опозиционни партии - Умерената коалиционна партия, Християндемократическата партия и партия "Шведски демократи", за алтернативен бюджет.

Това пък накара Партията на зелените, която досега влизаше в управляващата коалиция начело с Льовен, да обяви, че се оттегля, защото не може да приеме предложение, идващо отчасти и от крайнодясната партия "Шведски демократи".

След изборите през 2018 г. в Швеция се стигна до почти балансиран парламент, разделен на левоцентристи и десноцентристи. Като големия победител тогава се очертаха "Шведски демократи", с които обаче никоя политически сила не иска да си сътрудничи. През 2018 г. тогавашният премиер Льовен цели 4 месеца преговаря, за да успее да състави кабинет, включващ неговите социалдемократи и "зелените". Правителството на Льовен разчиташе на подкрепата на две малки десноцентристки формации (Партията на центъра и Либералите) и на Лявата партия (бивша комунистическа), за да се задържи на власт.

Именно Лявата партия през лятото свали Льовен от власт, след като оттегли подкрепата си заради правителствения план за смекчаване на държавния контрол върху наемите за новопостроени жилища. Така на 21 юни т.г. Льовен стана първият шведски премиер, загубил вот на недоверие.

Но традициите не са това, което бяха. Това важи с пълна сила и за премиерския мандат на Магдалена Андершон в държава, която дълго се въздържаше от затваряне в хода на борбата с коронавируса, разчитайки на социална дистанция, хигиенни препоръки и гражданска съвест. Тъй като и в Швеция вече се усеща умора от пандемията, обществото не изглежда ентусиазирано за произвеждане на предсрочни парламентарни избори сега, защото следващите редовни са насрочени за септември догодина.

Освен възстановяването на икономиката от пандемията, борбата с въоръжената престъпност в проблемни квартали на големите шведски градове изглежда вече е като нож, опрял до кокал. Наблюдатели отчитат, че престрелките между банди и мафиотски структури са станали всекидневие в Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо. Всъщност крайнодесните успяха да свържат изблика на улично насилие с великодушната от десетилетия мигрантска политика и трайно да повишат рейтинга си.

И въпреки че властите вече ограничиха миграцията, подкрепата за "Шведски демократи" продължи да нараства. Социологически проучвания сочат, че редът и законността ще са ключова тема от дневния ред на изборите през 2022 г.

Както отбеляза досегашният шведски министър на вътрешните работи Дамберг, през лятото на 2021 г. отново видяхме, че някои хора не познават граници в насилието, което са готови да използват.

През това лято, малко след убийството на полицай в Гьотеборг, Швеция реши да налага по-строги наказания за тежки престъпления на млади престъпници на възраст 18-20 години и те вече може да получават и доживотни присъди.

В публикуван през май доклад шведският Съвет за предотвратяване на престъпността (СПП) констатира, че за по-малко от десетилетие Швеция е станала европейската държава с най-голям брой смъртни случаи от огнестрелно оръжие, изпреварвайки източноевропейските държави и Италия. Днес Швеция регистрира около четирима загинали на милион население, при средно 1,6 за Европа.

Според СПП броят на жертвите (главно лица на възраст 20-29 години) е нараснал повече от два пъти за десетилетие и в момента представлява 40 на сто от смъртните случаи в страната.

Консерваторите от Умерената коалиционна партия нарекоха тази класация "срам за Швеция", а лидерът на "Шведски демократи" Пер Ими Окешон обвини изпълнителната власт, че е "капитулирала". И очевидно това също ще е водещо в дневния ред на премиерката Андершон.

В тази връзка шведската полиция очаква да получи и по-високи правомощия за достъп до данни от мобилни телефони с цел овладяване на нарастващото насилие. По полицейски сведения, тази година вече има 25 смъртни случаи и 180 инцидента със стрелба. Затова органите на реда разчитат да работят и с данни от мобилни комуникации, включително разговори чрез приложения като Месинджър и УотсАп, които досега не се съхраняваха от мобилните оператори.

Както посочи ръководителката на изборната комисия при номинирането на Андершон за лидер на Шведската социалдемократическа работническа партия на 29 септември, на мястото на подалия оставка Льовен, Магдалена Андершон "знае как стоят нещата, назовава нещата такива, каквито са, и прави каквото трябва".

Разбираемо е да има големи надежди, че новата министър-председателка, която е икономист и е била елитна състезателка по плуване, ще се почувства в свои води и начело на кабинета и ще прояви нужната "спортна злоба", за да води изпълнителната власт поне до изборите догодина, въпреки че от 1979 г. насам нито едно шведско правителство не е имало толкова крехка подкрепа в Риксдага.

Макар че лидерът на дясната опозиционна Умерена коалиционна партия Улф Кристершон описа новата администрация като "деветмесечно служебно правителство", още в понеделник Андершон каза ясно, че не смята да е просто служебен премиер до септември 2022 година. "Не гледам на това като на 10 месеца, разглеждам го като старт на 10-годишен период", каза Андершон, която ще е начело на едно от най-неустойчивите правителства през последните десетилетия.

Подобни статии

  • Над хиляда единици бойна техника ще получи тази година армията на Русия

    Над хиляда единици бойна техника ще получи тази година армията на Русия

    Над хиляда единици бойна техника ще получат през 2022 г. сухопътните войски, военноморските сили, въздушнодесантните и бреговите войски на Русия. На военните ще бъдат доставени нови пускови установки с междуконтинентални балистични ракети (МБР), стратегически ракетоносци, системи за противовъздушна отбрана (ПВО) и атомен подводен крайцер. А Въздушно-космическите сили очакват 257 летателни апарата, съобщи на 21 декември пред висшия команден състав министърът на отбраната Сергей Шойгу, цитиран в руския печат.

    34
  • Берлин-Мадрид: Новият социалдемократически съюз в Европа?

    Берлин-Мадрид: Новият социалдемократически съюз в Европа?

    Тази седмица започна с едно важно събитие, което бе отразено в медиите, но още не е анализирано обстойно. Става дума за срещата в понеделник между германския канцлер Олаф Шолц и испанския премиер Педро Санчес.

    110
  • Руско-американски диалог цели да сложи край на украинската криза

    Руско-американски диалог цели да сложи край на украинската криза

    Шефовете на американската и на руската дипломация се срещат в Женева, за да търсят решение за Украйна, на чийто праг лагерува страховита руска армия, пренебрегвайки предупрежденията на Запада за в случай на нахлуване.

    137