Даниел Парушев, председател на Национално студентско представителство: 200 лв. стипендия за студенти отличници

Даниел Парушев е председател на Националното представителство на студентските съвети с мандат 2020 – 2022 г. Роден е в гр. Бургас. Завършва бакалавър по бизнес администрация в УНСС. Завършва магистър по бизнес администрация в УНСС. Изучава втора магистратура мениджмънт на недвижимата собственост в УНСС

"Университетите нямат никаква организация да въведат зеления сертификат и да минат присъствено. Единствените, които могат да го направят бързо, са медицинските университети, защото броят на ваксинираните при тях е в пъти повече. Там ваксинираните студенти и преподаватели са 90%", коментира Даниел Парушев, председател на Национално студентско представителство.

- Г-н Парушев, зеленият сертификат е на път да стане вход и за университета, ако ще се учи присъствено. Възможно ли е това да се случи в кратък срок?

- Това е примерът на Западна Европа и ако искаме по-бързо и по-безболезнено да излезем от тази криза, е правилно решение. Но заповедта на здравния министър беше изключително бързо наложена. Колегите студенти не очакваха такова бързо решение, както и ръководствата на висшите училища. Ето защо университетите нямат никаква организация да въведат зеления сертификат и да минат присъствено. Единствените, които могат да го направят бързо, са медицинските университети, защото броят на ваксинираните при тях е в пъти повече. Там ваксинираните студенти и преподаватели са 90%.

- Как може да се улесни завръщането на студентите в залите?

- Ние ще искаме пунктове за ваксинация пред всяко едно висше училище, плюс пунктове за тестване. Така е в цяла Западна Европа. Правилно е да има зелен сертификат, но се дава възможност на всички студенти да присъстват на обучението. И тогава съм сигурен, че то ще бъде в пълен капацитет. Нонсенс е да имаме пунктове за тестване пред дискотеките, а пред университетите да нямаме. Имаш възможност да отидеш на дискотека, но не и на университет. Като искаме да използваме примера от Европа, държавата трябва да подпомогне процеса. Тук става въпрос за образование, а не някой да излезе и да бъде по-социален. И ако искаме да имаме поколение, което след 4-5 години ще бъде елитът на страната, когато завърши, трябва да имаме подготвени кадри. Да, ние ще си останем в онлайн среда. Натрупа се опит и системата няма да пострада за месец-два, но се надяваме периодът да кратък.

- Ако сложим на кантар присъствието в дискотека и университет – на кое повече държат болшинството от студентите?

- Със сигурност университетите ще надделеят на този кантар. Може да се лишиш от това да присъстваш на дадено културно мероприятие, но да се лишаваш от добро образование е пагубно както за самата студентска общност, така и за страната.

- Преди няколко седмици имахте среща с образователния министър, като поставихте няколко въпроса. Един от тях е свързан със студентските кредити. За какво настоявате?

- Към днешна дата имаме 21 703 студенти, които са теглили кредити, най-вече да покрият разходите си за обучение. Лихвата е заложена в Закона за кредитиране на студентите и докторантите, който не е променян от 2010 г. За тези 11 години смятаме, че финансовата картина се е променила десетки пъти. В същото време лихвеният процент не. Това, за което ние от националното представителство искаме съдействие от МОН и в частност от Асоциацията на банките, е именно този процент да бъде намален от 7% на 3%. Това сме го поискали от МОН. Трябва да отбележа, че в лицето на акад. Денков срещаме голямо разбиране. Той беше организаторът и на срещата с г-жа Диана Митева, която е председател на Асоциацията на банките. Наблюдава се спад на интереса за последните 10 години с 10 пъти към студентското кредитиране. Това означава, че този модел на финансиране на студентската общност вече е изчерпан и промяната му е задължителна.

- Как се издържа един студент в България?

- Със сигурност издръжката на един студент не е лека задача за едно българско семейство. Особено в тези трудни времена на кризи. Само ще отбележа, че инфлацията в България достигна 9-годишен връх тази година. И разбира се, причините са много – горива, транспортни разходи, режийни разходи, ток, газ. За съжаление, да бъдеш студент в България, е огромно предизвикателство както за самия студент, така и за неговите родители. Именно затова ние от Националното студентско представителство се опитваме по всякакъв възможен начин да подпомагаме студентите в България – чрез увеличаване на стипендиите, намаляване на наемите за общежитие, намаляване на лихвения процент на студентско кредитиране.

- Не са ли стипендиите прекалено символични, че да могат да помогнат осезаемо за покриване на таксата за университет?

- Ние поискахме увеличение с 10%. Така минималният размер да бъде от 85 на 100 лв., а максималният от 180 на 200 лв. Докторантската от 500 би се увеличила на 550 лв. Това е задължителна мярка и министър Денков смята, че е добре да се случи. Ако обещаните 1.4 млн. лв. бъдат отпуснати от МС, ние спокойно ще можем да кажем, че студентите ще могат да си покрият таксите, особено тези, които са в държавните висши училища. Разбира се, трябва да имат отлични резултати в следването.

- Какво е състоянието на общежитията?

- Домът за един колега е едно от най-важните неща през периода на следването. От първия до последния ден. Общежитията продължават да не са в добро състояние, но трябва да отбележа, че от юли миналата година бяха отпуснати 98 млн. лв., за да се ремонтират над 20 блока. Това означава, че 10 000 студенти до края на 2022 г. ще заживеят в едни по-добри условия. Такива средства за последно бяха отпускани през далечната 2009 г., така че към днешна дата имаме 140 общежития на територията на страната, като в добро състояние са близо 100. 20 се ремонтират и 20 остават в окаяно състояние. Именно затова задължително е и при служебното министерство, и при бъдещо постоянно да се продължи програмата за ремонтиране на студентските общежития. Ще изискваме отпускане на поне още 100 млн. лв. за продължаване на програмата и затваряне на темата за лошите условия в студентските общежития.

- Много от студентите живеят на квартира. Колко по-скъпа е тя в сравнение с общежитието?

- Около десет пъти. Легловата база на общежитията е 50 316. Само в София имаме регистрирани 25 000 студенти, които ползват общежития, половината от леглата са заети в столицата. Наемът на общежитието е 50 лв., докато една квартира едностаен апартамент само за теб е 500 лв. в София. Зависи от мястото, където живееш. Ако живееш в по-малък град, ще е 250 лв., но между 5 и 10 пъти е по-скъпо, което е огромна разлика.

- Ползват ли студентите столовете в университета?

- Много студенти ги ползват, което е ясна индикация, че имат нужда от тях. За да може условията да се подобрят по отношение на качеството на храната, трябва кажем, че е задължително увеличаването на т.нар. храноден. Това е субсидията на студент на ден, която той получава, защото използва легловата база или се храни. В момента е 3.60 лв. Това, за което ние ще настояваме пред МОН, е да стане 5 лв. Още една тема, която е свързана с леглодена. В момента е 1.30 лв., а трябва да стане 2 лв. Студентът има две хранения – обяд и вечеря. Държавата му дава 3.60 лв., като тези пари не са променяни в последните 10 години. И именно заради това настояваме да бъдат увеличени. Това ще подобри качеството на храна, самите студенти ще имат по-голям избор и със сигурност няма да изпаднат в патова ситуация, защото в момента имаме увеличение на парното и тока и има опасност университетите да са на минус. Така ще успеят да си покрият загубите. В другия случай изпадаме в ситуация, в която или качеството на храната няма да е добро, или ще се намали количеството.

- Кога би могло да се случи това?

- Трябва да бъде заложено в новия бюджет за 2022 г. Ако не бъде заложено, такива средства няма да има. В противен случай университетите няма да могат да покрият загубите.

- А какви са вашите прогнози за влизането в сила на европейската студентска книжка?

- Това е тема, която сме коментирали и с министъра на образованието, и с колегите от чужбина. Със сигурност единна студентска европейска книжка ще позволи много повече на студентите. Ще даде възможност на студента да може да учи в чужбина, да се приравнява към условията на другите университети. Ще ви дам пример. В момента имаме колеги, които отиват да учат в чужбина, и след като се завърнат, изпитите не им се признават. Причината е, че са учили нещо различно. Единната студентска книжка ще наложи единни правила за абсолютно всички и като се прибереш, изпитите ще ти бъдат признати. И тази диплома, която ще получиш, ще бъде единна. Освен това ще се намали административната тежест, свързана с организацията на мобилността на студентите. Лесно управление на целия процес на мобилност по електронен път – от подбора на студенти до признаването на кредити по ECTS. Това е правилна политика, но е дългосрочна. Няма как да стане за няколко месеца, но до 1-2 години ще бъде факт.

- През последните години матурата се налага като вход за все повече университети и специалности. Сваля ли този модел имиджа им?

- Не. За 2021 г. имаме 41 висши училища, които приемаха студенти само с матура, от общо 52. Това е моделът и до няколко години ще остане само този. Един изпит, който ще бъде вход за всички кандидат-студенти. С изключение на медицинските университети. Това не значи, че нивото на университета е по-ниско.

Подобни статии