Директорът на 119 -о СУ Диян Стаматов: Не бих подложил децата на жребий за безплатно море

"В едно училище като това, което аз ръководя от около 1600 ученици, много трудно бих подбрал кои ще са точно тези деца, които да отидат на лагер. Да подлагаме деца на жребий за лагер, някак си не ми изглежда много положително. Все пак училищната организация е позитивна и подкрепяща, а не с идеята за жребий", коментира директорът на 119 -о СУ Диян Стаматов.

- Г-н Стаматов, децата се върнаха в клас, след като цяла година учеха на смени в училище с цел да не се струпват всички на едно място заради пандемията от коронавирус. Можеше ли това да се случи по-рано с оглед по-добрата епидемична ситуация, постепенното връщане към нормалния живот, отварянето на молове и заведения?

- За мен връщането на децата в клас сега е изключително благоприятно. Вече окончателно приключи учебната година за децата от 12-и клас и от началните класове. Реално от 31 май в класната стая на всяко училище присъстват около 60% от всички ученици, защото отсъствието на останалите четири паралелки обуславя една възможност за по-малък брой на учениците в сградата. В тази пандемична ситуация, в която се намираме от година и половина, никой не може да каже кога е най-правилният и точен период за връщане на всички ученици. Не бива да се забравя, че училището е една изключително голяма обществена организация, която като такава не може да проявява своеволия. Трябва да обезпечат всички възможни превантивни, здравословни и хигиенични условия, преди да бъдат върнати всички ученици. По никакъв начин не може да се съпоставя училищната организация с всичко останало, което е в търговския сектор като молове и ресторанти по простата причина, че там всеки отива по собствена воля, а в училище децата имат сериозен задължителен характер по отношение на своето присъствие. Отговорността в тази ситуация не е единствено и само на родителите, а тя е една важна споделена отговорност с цялото училищно ръководство. Според мен е удачен този период от време, в който са върнати децата. Оттук насетне мисълта на всички ни би трябвало да бъде да продължим в присъствен формат колкото се може по-дълго. По-скоро не колкото се може по-дълго, а с идеята да не се връщаме повече в дистанционен формат.
- И през следващата учебна година?
- Да.
- В петък се очаква първото класиране за първолаците в столицата. Още миналата седмица предупредихте, че доста родители са си позволили да посочат само по едно училище при кандидатстването в първи клас. Колко на брой са тези родители? Какви рискове крие това?
- В петък родителите, които бяха посочили само едно-единствено желание, бяха около 4000, което е много голяма бройка. Когато става въпрос за кандидатстване в детска градина или първи клас, е добре да се посочат две-три и даже повече алтернативни възможности. Рискът се състои в това, ако допуснем, че децата не могат да бъдат приети в даденото най-желано от тях училище, то тогава този формат на класиране за тях остава загубен, пропилян и невъзможен. Дори и да е по-малко желано дадено училище, то би могло да бъде посочено на второ, трето или четвърто желание. Ще ви дам следния пример. В училището, което аз ръководя, през годините винаги е имало около 400 желаещи да се запишат и да учат първи клас. Ако родителите на тези 400 деца са подавали заявления само тук, то е ясно, че няма как ние да приемем толкова много деца.
- Колко първолаци може да приемате в 119-о СУ?
- Не повече от 130-140 деца. Само една-единствена година приехме 200 деца и това доведе до един сериозен дисбаланс в цялостната организация за няколко години. Мисля, че няма училище, което да може да си позволи такъв огромен прием в първи клас, а не е и редно. Това е рискът. Винаги желанията трябва да бъдат добре съобразени с една последователна подредба и тук не би трябвало да има някакво емоционално разочарование от страна на родителите, защото приемът във всяко едно училище би трябвало да следва една разумна хронология и спазване на правила.

- Възможно ли е в даден момент проблемът с недостига на места в детските градини в София, който в момента е много актуален, да застигне и училищата?
- Това би могло да се случи, но не в краткосрочен, а в средносрочен план - след около 4-5 години. Причината за това е, че постепенно в годините голяма част от софийските училища преминаха на едносменен режим на обучение със спазване на целодневната организация при децата от начален етап. Преминавайки към този режим на работа, който е изключително добър за самите деца, за училищната организация и родителите, това доведе до намаляване на приема на ученици в различни етапи. Съвсем естествено другата последица от тази стъпка е разпределение на децата в други училища до запълване на техния капацитет. Според мен една такава казусна ситуация при приема на първи клас би могла да се случи след около 4-5 години. В училищата има възможност за лавиране – преминаването от едносменен към двусменен режим би могъл да реши проблема, докато при детските градини няма такава възможност.
- През отминалата седмица беше обявена програмата „Отново заедно“, която ще позволи на 30 хиляди ученици и учители да почиват безплатно на морето за една седмица. Педагогическият съвет във всяко училище ще определя критериите за подбор на учениците, които ще се включат в пътуване през лятото, финансирано от държавния бюджет. Какво е вашето мнение за тази мярка?

- Доста полярни са мненията в социалните мрежи по отношение на този анонс, свързан с лагерите. Отрицателните позиции са породени от факта, че това е една много голяма сума, която би могла да се използва в тази следковидна ситуация за други по-наболели проблеми. Да, за много родители вероятно изглежда изключително добре децата им да отидат безплатно за седмица на море, но за големите училища това със сигурност би се превърнало в казус кое точно дете и на какъв принцип да бъде избрано. В едно училище като това, което аз ръководя от около 1600 ученици, много трудно бих подбрал кои ще са точно тези деца, които да отидат на лагер. Да подлагаме деца на жребий за лагер, някак си не ми изглежда много положително. Все пак училищната организация е позитивна и подкрепяща, а не с идеята за жребий.

Подобни статии