Директорът на Националния инспекторат по образованието: Дуалната система задържа в клас гимназистите и повишава успеха им

Магистър в СУ „Руска филология“ и „Немски език“. Доктор по социални науки. Работи като учител, зам.-директор и директор в 35-о 35 СЕУ „Добри Войников“ и директор на 20 ОУ „Тодор Минков“. Оглавява Националния институт за обучение на директори при създаването и го ръководи 7 години. Директор на Националния инспекторат по образованието от 2018-а. Член на Европейската мрежа на съветниците по образование и Европейската асоциация на инспекторатите на образованието.

"Нидерландската образователна система е подобна на българската, но техният инспекторат е с 500 човека, от които 230 инспектори. Ние имаме 12. Те за 2021-а са направили 47 пълни инспекции, а ние – 130. Миналата година споделяхме нашия опит за онлайн инспектиране. През 2020-а почти нито един от европейските инспекторати не беше правил инспекции, докато ние имахме", пояснява в интервю за "Монитор" Анелия Андреева, директорът  на Националния инспекторат по образованието.

- Г-жо Андреева, как протича една инспекция в училище или детска градина, колко време е необходимо?

- За да се осъществява нормалната оценка на качеството, са необходими няколко предпоставки преди инспектирането да започне. Първо, трябва да имаме наредба за качеството с основните му параметри. Такава обаче все още няма. Затова първите няколко месеца инспекторатът трябваше да разработи критерии и индикатори, по които да оценява качеството на образователните институции. Потърсихме европейската практика и разработихме нашите критерии на база чуждия опит. За да го адаптираме към българските условия, направихме апробация сред училища и детски градини, от които получавахме обратна информация. Направихме и пилотно инспектиране, за да видим дали критериите работят еднакво за всички образователни институции и населени места. Проследяваме две области - образователен процес и управление. Всяка от тях има по шест критерия, които са разбити на индикатори, по които оценяваме в каква степен е изпълнен критерият. По предложение на НИО ще има и трета област – ще бъде оценена и спецификата на детската градина или училището. Самооценките също са елементи, който липсва, а трябва да го има. За да си я набавим, разработихме анонимни въпросници за учителите, родители, директори и ученици от 4-и клас нагоре. Те стъпват на нашите критерии и индикатори, за да ги оценим по същите параметри. Ние изпращаме предварително до училището или детската градина и получаваме готовите оценки. Самото изпращане и попълване на въпросниците отнема между 3 и 5 дни, има и родителите, които нямат онлайн устройства. След това обаче тези данни трябва да се анализират. Всички инспекторати използват самооценката. Част от тях стъпват за реда на инспекция, а други включват готовата оценка в критериите си. Според мен, в България самооценката трябва да бъде като част от цялостната оценка. Третата предпоставка, която ни е необходима, а липсва е атестирането. Това е оценка на работата на учителите, на директорите. Липсвайки атестиране, нямаме оценка на работата на персонала, а тя ни трябва. Затова посещаваме часове в училище или занятия в детските градини. Отново работим с критериите и индикаторите, но по време на срещите правим структурирани интервюта и във фокус групи разговаряме с учителите, родителите, учениците, екипа на управление. Посещенията отнемат до 3 дни, за да могат да се направят по две в рамките на 2 дни, а в останалото време се прави наблюдение. Влизаме в минимум 30% от класовете, за да придобием по-добра представа как протича учебният процес и как се справят инспекторите.

- Колко време отнема една цялостна проверка и изготвянето на анализа към нея?

- Анализът е между 1 и 2 седмици. Една цялостна инспекция отнема три седмици. Само най-добре работещите екипи биха могли да направят анализа в рамките на седмица, ще се опитаме да го правим толкова бързо следващата година. За да се ускори процесът трябва да се променят и другите неща - процесът на събиране на информация трябва да се съкрати и да получаваме някои неща готово и ги включим директно в анализа. Отбелязват, че сме направили само 333 инспекции, по-скоро трябва да се коментира как можахме да направим толкова много. Нидерландската образователна система е подобна на българската, но техният инспекторат е с 500 човека, от които 230 инспектори. Ние имаме 12. Те за 2021-а са направили 47 пълни инспекции, а ние – 130. Миналата година споделяхме нашия опит за онлайн инспектиране. През 2020-а почти нито един от европейските инспекторати не беше правил инспекции, докато ние имахме. Колегите се интересуваха как сме го направили и им предавахме опит. В тази форма сме напред спрямо останалите страни. Колегите смятаха, че ще гледаме само документи, но ние доказахме, че може да посещаваме и онлайн уроци, влизайки в платформите. В края на май направихме 11 дистанционни проверки. За тях променихме и малко индикаторите, вкарвайки елементи, които са свързани с онлайн обучението. Миналата есен всички наши инспекции ще са комбинирани. В училищата с редовни часове бяхме на място, докато в другите гледахме онлайн. Срещите бяха дистанционно. Това обаче не ни спести време, защото онлайн срещите протичат по-бавно.

- Колко инспектори се включват в една проверка?

- Само един нито може, нито трябва. Основното ни правило е да сме обективни и независими в оценката си. Затова ходи един от щатните инспектори, който ръководи екипа, и двама или трима външни. Почти всички инспекторати работят на този принцип. Външните са действащи директори, учители, образователни инспектори, психолози, ресурсни учители. Те са общо 340. Следващата седмица предстои и обучението на още около 140.

- Ще помогне ли увеличението на инспекторите да се забърза темпът на проверките?

- В една учебна година имаме най-много 36 учебни седмици, дори и да оптимизираме процеса и правим една проверка за 2 седмици, то за учебна година един инспектор може да направи най-много 18 инспекции. Решението не е само в увеличение на бройката. Ние също ще помислим как може да оптимизираме работата. Инспекторите не са на разположение през цялата учебна година, защото работят и не могат да вземат една седмица отпуска във всеки един период. Работим с около 100 човека на година, ако увеличим бройката на инспекциите, те могат да станат 200. Решението обаче трябва да е комплексно, не само да има повече инспектори. Първо, процесът на оценяване на училищата и детските градини трябва да се раздели. Нашите проверки показаха, че голямото колебание на качеството е в училищата. В тях трябва да се подобрят повече неща. В предучилищното образование има други особености. Детските градини като цяло постигат едно средно добро ниво. Изключенията могат да се коригират. В момента има и проект на МОН, в който се работи за оценка на качеството за грижата ранно детско развитие – от ясла до училище. Този проект би трябвало да приключи до следващата година и 2022-а може да имаме нов инструмент. Бих предложила да се изчака с нашата оценка за предучилищно образование и да се фокусираме върху училищното, докато този инструмент не бъде готов. Така ще предстоят около 2000 проверки.

- Как ще се променят цифрите, ако се фокусираме само върху училищата и увеличим бройката на инспекторите?

- В момента можем да правим максимум 150 проверки. Можем да ги удвоим. Ако правим 300 инспекции на над 2000 училища, е по-вероятно да се правят проверки на всяка една от тях на всеки 4-5 години. За мен на всеки 5 години е по-добър параметър.

- Какво сочи докладът от 2021-а – кои са силните и слабите страни?

- Средният ни резултат е с една единица по-нисък от максималния – 3,09 от 4. Това е добър резултат. И в училища, и детски градини като слаба страна излиза развитието на умения на децата за работа екип, както и развитие на умения за самооценка, самокритичност, самоусъвършенстване. Уменията на 21-и век все още не ги виждаме достатъчно добре и при тях са ниски резултатите – от незадоволителни до задоволителни под условие. Третото нещо, което излиза, е в професионалните гимназии – използване на подходящи разнообразни методи, подходи и техники на преподаване. Учителите масово преподават по формата, в който всички сме учили – той е отпред и е единствен източник на знания. Има много обучения за нови методи на преподаване, в които могат да се включат. Директорът обаче трябва да проследи как се прилага наученото. Натъкваме се на училища, които масово са ходили на работа с ИКТ инструменти, но нищо не виждаме след това. В едно училище темата беше „Работа с периферни устройства“, а дори не включиха принтерите. В друго училище пък във всяка една класна стая има интерактивна дъска, но не се ползва на нито едно място. Техника има, обучения има, но не се прилага. Слаба страна, за която почти навсякъде сме направили препоръки, е прилагането на разнообразни видове и форми за оценяване на училище. Те се свеждат до една – тестване. Друга не се прилага. Почти никъде не видяхме форматиращо оценяване. По отношение на силните страни дуалната система ни направи много добре впечатление и трябва да се подкрепи. Тази година влизахме основно в училища в дуална система и изводът е, че тя работи. Има подобрение в някои параметри. Обхватът на учениците се е подобрил. В малките населени места, където е имало голям брой отпадащи, вкарването на дуалната система задържа и привлича учениците, защото влизат в реалното производство още докато учат и излизат с професия. За 1-2 години те бележат и подобрение на практическите си резултати. На матурите по практиката имат от 4 нагоре и това показва, че този начин на учене на професията допринася. Ще започнат да се повишават и резултатите им в общообразователната подготовка. Това е са два огромни плюса – привличане и задържане на учениците и повишаване на успеха. Тази система трябва да се разширява, където може и има работещ бизнес. Тези кадри се реализират веднага. В градините проблемът е с обхващането. За това са важни общинските политики. В Софийска област са поели изцяло таксите в градините и това е довело до увеличаване на посещаемостта, заедно с други социални политики. Установили сме и поддържане на позитивна дисциплина – в детските градини навсякъде и в 45% в училищата. Урокът протича внимателно, не се прекъсва учителят. Впечатлението, което се създава у обществото, че учениците се избиват в час, не е така. Добре работят и мерките за превенция и намаляване на отпадането. Имаме добри резултати и при ефективност на взаимодействие между участниците в образователния процес – 30% от учениците участват активно в час. Положителна страна е и осигуряването на допълнителна подкрепа – в 28% от инспектираните институции. В детските градини сме отбелязали насоченост на педагогическата ситуация към социализация и възпитание на детето – това е основната им задача. Отчели сме добро управлението на финансовите ресурси и осигуряването на допълнителни ресурси в професионалните гимназии.

Подобни статии

  • Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    Шоуменът Венци Мартинов: Правя нов спектакъл за 100-годишнината на Парцалев

    В „Пътуващо кино“ организирам конкурс за мис

    "Би трябвало през тази есен да оберем плодовете на лятото с положителен смисъл – круши, ябълки, овце, вино, ракия; хубави жени/мъже - кой каквото си търси, за да има една спокойна есен, повече приятни жизнено лични вълнения; да няма много вълнения от типа кой ще спечели изборите", казва в интервю за "Телеграф" шоуменът Венци Мартинов.

    255
  • Даниела Петкова, ПОК

    Даниела Петкова, ПОК "Доверие": Хората предпочитат да получават втората си пенсия разсрочено

    "Към момента преобладаващата част от хората, които не отлагат пенсионирането си и подписват договори, въз основа на които следващия месец ще започнат да получават парите от партидите си, без изненада са тези, които имат право на разсрочено плащане. Предпочитаният от тях размер, също без изненада, е ориентиран около максималния, разрешен от закона и той в момента е 300 лв., съответстващ на минималната държавна пенсия. Хората очевидно имат нужда от пари и не се интересуват толкова от срока, колкото от размера на ежемесечното плащане. Единици са тези, които искат по-нисък размер на месечните плащания, за по-дълъг период от време, но има и такива", казва Даниела Петкова, шеф на ПОК „Доверие“ и член на УС на БАДДПО.

    72
  • Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    Проф. Илко Гетов, фармацевт: На най-ниското ваксинационно ниво сме в Европа

    "Няма как да звуча позитивно, след като няколко пъти ми се задава въпросът от страна на европейските ми колеги „защо е толкова нисък процентът на имунизираните“. Аз не мога да им отговоря защо. Всеки път става въпрос за едно и също - те казват нали имате ваксини, какъв е проблемът защо в България имунизираните са под 25%. Не мога да им дам отговор", казва фармацевтът проф. Илко Гетов.

    127