Диригентът Найден Тодоров: За мен Толкин е Олимп в жанра

Дебютът ми на Аполония няма да е като музикант, а като писател

Найден Тодоров е диригент, тромпетист, пианист и директор на Софийската филхармония. Роден на 8 април 1974 г. в Пловдив, където още като ученик създава и ръководи „Младежки оркестър“. Завършва музикалното си образование във Виена. Работи със световни артисти от всички жанрове като Максим Венгеров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Анджела Георгиу, Джошуа Бел, Юрий Башмет, Анастейша, Джон Лорд и др.

"До преди пет-шест години, като напишех нещо, го хвърлях. Иначе аз съм от най-големите въобще възможни фенове на „Междузвездни войни“. Бях шестгодишен, когато го гледах за първи път и впечатлението беше потресаващо. Оттогава следя всяка книга, всеки филм на тема „Междузвездни войни“. Така фантастиката и впоследствие фентъзито се превърнаха в моя любов", споделя диригентът Найден Тодоров.

- Как така се случи, че диригентът Найден Тодоров издава книги, и то с фантастични разкази?
- От най-ранните си години обичам да пиша, но никога не съм го възприемал като нещо особено. До преди пет-шест години, като напишех нещо, го хвърлях. Иначе аз съм от най-големите въобще възможни фенове на „Междузвездни войни“. Бях шестгодишен, когато го гледах за първи път и впечатлението беше потресаващо. Оттогава следя всяка книга, всеки филм на тема „Междузвездни войни“. Така фантастиката и впоследствие фентъзито се превърнаха в моя любов.
- Докато пътувате между две дестинации, в самия самолет пишете, така ли е?
- Да. В Германия и във влаковете пиша. В самолета това ми е нещо като навик през годините. През 2016 г. на полета Виена – Ница моя позната случайно бе в същия самолет и беше седнала зад мен. Непрекъснато надничаше да види какво правя. В един момент й казах - ами пиша глупости, общо взето. Може ли да ги прочета? Да. И в момента, в който кацнахме, аз тръгнах да го трия, а тя - не, не, това е за мен и искам да ми го запазиш. И това беше първият разказ, който наистина написах от начало до край, без да го изтрия.
- В книгата има ли го този разказ?
- Да, нарича се „Гласът“. Това е първият от запазените разкази въобще.
- Какъв му е сюжетът?
- За човек, който смята, че е ненормален, но се оказва, че не е, понеже чува някакъв глас, който му говори. И тук ще замълча.
- Освен „Междузвездни войни“ почитател ли сте на други автори, поредици?
- Естествено! За мен Толкин е Олимп в жанра. Но също така напоследък има един млад автор, Брандън Сандерсън, на когото се превърнах в ужасно голям фен. Следя всичко, което той пише. Има и немска авторка, която написа много известна поредица - „Скъпоценни камъни“. Казва се Керстин Гир. Свързах се с нея и я питах защо не продължава да пише на тази тема.
- Явно сте фен на фентъзито?
- Имам си своята слабост във фентъзито и фантастиката не само като книги и като филми. Аз много обичам да играя компютърни игри. Любимите ми са World of Warcraft и „Старата република на Междузвездни войни“. Играя ги от създаването им и дори тествах бетаверсията на „Старата република“. Навремето бях от тестващите Quest for Glory в ранните си години. Бях и от тестващите една от стратегическите игри - Caesar III. Но в последно време не играя толкова.
- До кое ниво сте стигали на самите игри?
- До последно. И на тези игри, които играя в момента (World of Warcraft и old Republic), съм на последното ниво и чакам новите. Но това са трите неща, с които, ако искам да се измъкна от музиката и напрежението в живота, го правя - или чета книги, или гледам филми, или играя игри.
- Опитвали ли сте се да съчетаете тези си занимания с музиката, където има също много фентъзи, дори цели фантастични симфонии?
- Абсолютно. Аз обичам „Фантастична симфония“ на Берлиоз, още преди десет години я дирижирах в Софийската филхармония. Като доста добре запознат с класическата музика показвам на приятели филмовите композитори откъде са черпели идеи за музиката към различните филми. Освен това често ми се случва да дирижирам концерти с филмова музика. За мен филмовата музика е като един вид нов клон на класическата музика.
- Колко е важна музиката за един филм?
- Ако при един страшен филм, от който се ужасявате, изключите звука, никъде няма да ви стресне, защото това, което дава усещането в нас, е всъщност музиката. Така е и с патриотичните филми и много други. Съжалявам, че го казвам, въпреки прекрасната игра на актьорите те могат да предадат идеята на режисьора, на сценариста, но усещанията в нас се събуждат от музиката. Така че музиката е изключително важна.
- Тази ваша книга с разкази нали на „Аполония“ ли ще я представите?
Представянето на „Аполония“ беше една огромна закачка за мен, защото аз винаги съм имал желанието на участвам на „Аполония“. Все пак аз съм музикант. И ето сега ще бъде моят дебют на „Аполония“, но не като музикант, а като създател на разкази. Иначе аз продължавам да пиша разкази. И в тази книга са една малка част от тях. -
- Какво предстои скоро да дирижирате?
- На 31 август ще дирижирам с филхармонията концерта на Соня Йончева и Пласидо Доминго пред „Св. Александър Невски“. След това ще дирижирам майсторския клас на Райна Кабаиванска - тази година ще бъдат два концерта. Единият е в Античния театър в Пловдив, а другият - в Софийската опера. През октомври ще дирижирам със Софийската филхармония една от най-известните пианистки в света, Валентина Лисица. Аз съм много щастлив с този концерт. Треперя той да се случи, да не е локдаун. От години искам да се срещнем с нея, да работим заедно и сега ми се удава тази възможност, и то точно с музика на Рахманинов. И също така ще свири Варшавския концерт от Адинсел, което си е абсолютно филмова музика, както и да го погледнеш. После ще имам концерт със Софийската филхармония с Томас Хемпсън, един от най-големите баритони в света. Въобще аз съм един много щастлив човек, че заедно със Софийската филхармония мога да изпълнявам не малко от своите мечти. И може би в момента у нас не са толкова много хората, които са толкова щастливи от това, което работят.
- Заговорихме за локдауна. Вие сте завършили във Виена, поддържате връзки. Според вас как преминава при нас локдаунът? Тук като че ли успяхме между капките да минем?
- В България като цяло сме късметлии. Ние възприемаме тези неща доста несериозно. Нас не ни е заляла такава голяма вълна. Сякаш наистина сме пазени там, отгоре. Във Виена през целия локдаун имаше нещо много интересно. Виенската филхармония продължаваше да свири, но всичките й концерти бяха само онлайн. В същото време това, което мен много ме втрещи тогава, беше, че самите филхармоници не спазваха никаква дистанция помежду си по време на тези репетиции и концерти. И когато ги попитах каква е причината, те казаха, че правели тестове всеки ден.
- При нас това възможно ли е?
- Това е един чисто финансов въпрос. Тъй като в Австрия и в Германия тестовете са безплатни. Важи едно от трите правила - да си тестван, да си преболедувал или да си ваксиниран. Без значение кой от тези сертификати - всеки един от тях е валиден. Това не е толкова трудно за тези, които живеят в тези страни, защото реално, ако не желае човек да се ваксинира и не е преболедувал, той може да се тества безплатно.
- Пишете за чудовища, за странни същества. Вие вярвате ли в някакви свръхестествени сили?
- Не сме сами на този свят - това го вярвам. Какво е онова другото обаче, няма как да знам. Да, когато си пускам въображението за разказите, но в живота съм доста прагматичен. Вярвам в някаква висша сила, категорично. Отворил съм и тази тема в разказите. Там има различни теми, дори един е посветен на вирус.
- Разбрах, че сега сте жури на конкурс в Румъния. Да кажете няколко думи за това?
- Аз съм в момента жури на диригентски конкурс в Букурещ. Колегите ми са фантастични диригенти и преподаватели по дирижиране от цял свят. Това, което много ме радва, е, че ни е много трудно да правим нашата преценка кой да минава, защото нивото е много високо. В един момент се бях притеснил, че нивото много пада, гледайки какво се случва у нас. Оказва се обаче, че всъщност високо ниво, мотивирани, музикални и професионално развиващи се млади хора има и те не са малко. И това ме прави много щастлив.
- Смятате, че у нас вече е занемарено музикалното образование ли?
- Образованието е занемарено и е един от проблемите. Той е много тежък проблем. Културата, и под култура не визирам само изкуството, а въобще културата в отношенията между хората, е другият проблем. Но за мен най-големият проблем у нас е загубата на мотивация у хората. В момента хората в България са готови да обвинят всеки за своите проблеми, но са загубили мотивация да решат тези проблеми. За мен лично намирането на виновника за тези проблеми не е най-важното. Важното е да се излезе от кризата. А ние в момента сме в една перманентна криза. Тя е не само в обществото, тя е и в нашите музикални среди. Причините са много. И трудно може да бъде обвинен един или друг човек. Това, което аз не виждам у нас, за съжаление, е желанието на хората да се вземат в ръце, да решат проблемите и да се приключи с всичко това. Ние гледаме навън, виждаме, че някои от нещата там са доста по-добре и това ни срива допълнително. Напротив, това трябва да е за нас мотивация, че след като е възможно, след като се случва, значи и ние можем да го постигнем. Като цяло българите сме изключително талантливи хора. Това е, което съм видял, сравнявайки навсякъде, където съм пътувал из света. Но може би това е някакво равновесие в природата, когато си много талантлив, ти се слага някакъв друг минус, за да не може с този талант да избиеш прекалено много. Не знам каква е причината, но въпреки големия талант, който се вижда у нас, много малко са хората, които успяват да съберат в себе си силите, за да изскочат над средното ниво и да тръгнат напред.
- Вие работите с музиканти, които не са съвсем класически, като Джон Лорд от „Дийп Пърпъл“. Смятате ли примерно да съберете някои чалга звезди със симфоничен оркестър и да излязат извън кожата си?
- Много добре като идея, но няма да съм аз човекът, който ще го направи. Чалгата е много голям проблем. И в момента не визирам музикалното творчество чалга, а моделът на мислене. И не ми се иска, работейки в националната филхармония на България, да направя такъв мост между онова изкуство, което изисква максимална отдаденост, с този вид мислене, че в живота всичко може да се постигне с малко трикове. Това не е отношение към музиката чалга, а към мисленето, което тръгва от текстовете в тази музика.
- А с някоя рок група - българска или световна?
- Винаги и с удоволствие. Аз се интересувам какви са настроенията и не само в рока, а и в попа, и в джаза. Ето, като стана дума за Джон Лорд, аз имах честта да го познавам доста добре. Той беше един човек с невероятно висока лична култура и невероятни познания и внимание в областта на класическата музика. Много класически музиканти биха имали проблем да се съревновават с него. От друга страна, преди няколко години имах концерт с една изключителна поп певица в Германия - Анастейша, и това съчетание на поп музиката със симфоничния оркестър беше приказно. Звученето беше различно. Самите песни се променят в момента, в който се появи симфоничният оркестър. Това е нещо, което дава друг вид усещания на хората, друг вид емоция. И аз винаги ще се радвам да участвам в подобни проекти, като веднага казвам, че правя разликата между тях и класическата музика. Не поставям едното на по-високо място от другото, но това са две различни релси, по които може да се върви паралелно.

Подобни статии