Дистанцирай се сега или никога!

Липсват ми неделното хоро, битака, паницата супа в кварталната шкембеджийница. Не ми липсват някои хора

Честно казано никога досега не съм оценявала, а и практикувала това чудо – социална дистанция. Може би затова за няколко дни ми беше любопитно какво представлява.

Още навремето, когато мама ме водеше за ръчичка на разходка в големия ЦУМ, имах навика да се губя. Винаги ме намираше в точното време и на точното място – на последния етаж, на опашката при уредите и домакинската посуда, където беше най-оживено. Стоях там със зяпнала уста и слушах за какво се карат лелките. Май още тогава съм била неосъзнат журналист. И до днес обичам да чувам различните гледни точки и да отсявам. Умение, което някои хора изобщо не притежават. А точно в спора се ражда истината, нали?

Аз съм екстроверт. Общувам с лекота с тези, които са ми приятни. Но съм твърде пряма и показвам на тези, които не харесвам, че е по-добре да преминат на отсрещния тротоар. Преди дори им го казвах. С годините се научих да проявявам малко повече такт. Не ми се получава винаги. Но тези, които не оценяват стила „Право куме в очи“, без друго не са ми от приятелския кръг. Някакви непознати познати, които никак не ми липсват в последните седмици. Даже напротив. Радвам се, че се затвориха в черупките си и не ме натоварват с присъствието си. С гадните погледи и тежката им енергия. С шушкането зад гърба ти, че детето ти не е прието в топ 10 в софийските училища по някакви рейтинги и така ти се пада, но тяхното ще влезе на всяка цена в някое от тях, защото, за разлика от твоето, си има „качествена“ майка. С радостта, че са съкратили мъжа ти от работа или че някой твой близък е заболял.

Хора разни. Някои са си дребни душички. Селски пръчки, докарали манталитета си в големия град. Хванали си мъж от сой, когото превъзпитават по свой модел и подобие. Груби, невъзпитани, арогантни, егоистични, лениви. И в същото време – завистливи, че се справяш и въпреки тях. При това не за да им правиш напук. Хората не се променят заради други хора. Поне не заради онези, които са им безлични и към които са безразлични. Ето такива социални контакти никога не ми липсват. И преди карантината не ми липсваха, а сега още по-малко. Не ми липсва лицемерието, фалша, дребното мислене

И все пак, социалната дистанция не е о'к за хората като мен. Искам да отида със семейството си в кварталната шкембеджийница и да хапнем топла супа. Нищо че готвената домашна храна никога не ни е липсвала. Друго е да седнем на оплютата с мухи покривка и да се смесим с хора от „простолюдието“, в пъти по-чисти и качествени от тези, които изброих по-горе. Мога да си говоря с часове с тях. Интересно ми е какво мислят и казват, защото са неприкрити. Откровеността е истинска ценност в наши дни.

Липсват ми репетициите с ансамбъл „Здравец“, липсват ми хората, с които се намерихме там. Представители на различни професии и категории, обединени от голямата любов към фолклора. Не знаех, че екскурзията до Парачин, на която бяхме няколко седмици преди извънредното положение, когато вече се знаеше, че „ковидът“ настъпва у нас и е въпрос на дни да се регистрират първите случаи, ще ограничи контактите ми така. Имам видеа с открити уроци, следя сайтовете на различни фолклорни формации, които се адаптират към ситуацията, но не е същото. Липсват ми живите хора. Допирът на ръцете, енергията, която си предаваме едни други.

Липсва ми и битака. Липсва ми възможността да се заровя в миналото, изхвърлено там като непотребно. Обичам да купувам вещи, които са били в дом, изпълнен с любов. Те се познават по начина, по който са съхранени. Обичам да прибирам и мебели, оставени до контейнерите, за да им вдъхна нов живот. И книги. Много книги. Ако видите гневна жена да се разправя упорито с някой клошар, който се опитва да натовари в количката си всички изсипани книги от нечия библиотека в изпразнен от човешко присъствие дом, това ще съм аз. За да не ходя после до битака да купувам същите книги, за които сме се сдърпали.

Като тегля чертата – повече са нещата и хората, които ми липсват. Затова копнея социалната дистанция да отпадне като необходимост. Ще преживея все някак присъствието на тези, които така или иначе не забелязвам.

 

 

 

Подобни статии

  • Диагноза: тетка

    Диагноза: тетка

    Никога! Така младите жени се заричат, когато им кажат, че някой ден и те ще се превърнат в тетки. Никога не казвай "никога". Да бъдеш тетка е участта на много жени по света и на болшинството БГ мами. Природата го налага и предполага. Въпрос на време. Жизнена парадигма. Никоя жена не може да избяга от участта си, особено след като роди.

    637
  • 16 436 дни платено майчинство за „третото дете“ - на свекървата

    16 436 дни платено майчинство за „третото дете“ - на свекървата

    Стига с тоя популизъм с парите за пенсионерите. Днес ще си говорим за платените майки. Аз съм синдикален самодеец или самодеен синдикалист и имам претенции за платеното майчинство. Мисля, че е крайно неблагоразумно, нечестно и даже престъпно нехайно да ми се полагат някакви си там 410 дни майчинство, които опуках като стой та гледай. Толкова съм ангажирана, че не видях как мина времето. И сега какво? Да се връщам на работа? Не сте познали. Екстра съм си в ролята на платена майка. Затова днес претендирам да получа това, което ми се полага като майка и на "третото дете" - на свекървата, чумата да я тръшне!

    714
  • Продава се мъж втора употреба, може и за резервни части

    Продава се мъж втора употреба, може и за резервни части

    Като изтрезнях на сутринта, пък се сетих какви съм ги вършила снощи. Срам е да си призная. Хорските булки запретват поли и мърсуват, стават палави, събуждат се с немощ в бедрата, но щастливи. А аз – с натежала глава и смътни спомени за непристойно деяние. То пък едно деяние – малка обява.

    1181