Племето пираха и тиранозаврите

B края на ХХ век група френски учени правят невероятно откритие, което се превръща в истинска сензация в света на етнографията. Те откриват неизвестно досега племе диваци с бяла кожа и странни костни израстъци върху гърба. Това се случва в труднодостъпните джунгли на индонезийската провинция Ириан Джая.

От гърбовете на тези диваци стърчат шипове, които приличат на израстъците върху праисторическите динозаври и някои съвременни рептилии. Възможно е те да произхождат от съвсем различни предци, а не от рода Homo sapiens.
„Удивително е, че тези шипове, дължината на които достига почти 20 сантиметра, растат направо от гърба - заявява професор Мариус Вебер, ръководител на групата изследователи.- Има ги даже и при малолетни деца. Причината за растежа на такива шипове вероятно е някаква генетична мутация”.
За разлика от пигмеите в Конго, тези хора имат относително висок ръст, ясни сини очи, гъсти рижави коси и ярки лунички. На пръв поглед изглеждат като случайно заблудили се в джунглите европейци. Приличат много на скандинавците. Но същевременно, както останалите представители на негроидната раса, имат широк нос, месести устни, продълговато лице и много развита гръдна мускулатура.
Диваците живеят в уединено място, обкръжено от всички страни от блата. За „аларма” при нежелани гости използват специално тренирани папагали, които издават закодирани крясъци при доближаване на непознати. Главна отличителна тяхна особеност е, че те се подчиняват на маймуна - павиана Миламбо. Когато видят маймуната, всички членове на племето падат на колене.
През 1961 г. експедиция, оглавявана от френския изследовател Сезар Хеман открила в труднодостъпен високопланински район на Конго неголямо племе от пигмеите монг, които не били виждали никога бял човек. Вземайки образци от пигмейската кръв, Херман изяснил, че тя не е... гореща! Хората били способни да изпадат в анабиоза (почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност), както гущерите, но при студено време. Племето се кланяло на издялана от дърво фигура на стоящ на задните си лапи гущер, в когото без усилие се разпознавал... тиранозавър.
Връщайки се в Париж, ученият започнал незабавно да събира средства за следващо посещение там, но на експедицията попречила войната в Конго. А след половин година Сезар умрял от малария. Нова експедиция не могла да замине натам - в района непрекъснато се водели ожесточени битки. Когато обстановката се стабилизирала, отправили се към джунглите на Конго учени така и не успяли да намерят туземците, в чиито жили, вероятно, е текла кръв на динозаври. Предполага се, че те са п опаднали в зоната на военните действия и просто са изчезнали от лицето на Земята.
Няколко десетилетия по-късно групата, ръководена от професор Мариус Вебер, се натъква на племето, което се кланя пред Миламбо. В началото ученият смятал, че това е нещо като домашен питомец за диваците, но впоследствие стигнал до извода, че павианът е техен лидер от столетия.
Вебер и спътниците му прекарали в местността на хората-динозаври два месеца, но се отнесли ревниво към находката си и отказали да съобщят точното местонахождение на племето. Вебер обосновал това решение така: „Не ни се иска в индонезийските джунгли да се втурнат тълпи от търсачи на приключения и журналисти. Това са наистина уникални хора. Ние сме длъжни да ги защитим от външния свят. Там имат място само ограничен кръг учени-етнографи, целта на които ще е да проведат необходимите изследвания и да направят изводи, от които е възможно теорията на Дарвин силно да пострада”.
Друг изследовател - Питор Гордън от нюйоркския университет Колумбия, през 2004 г. открил в бразилските гори малкото изолирано племе пираха, което наброява към 200 човека. Те живеят в сърцето на Амазония, прехранват се с лов и яростно се съпротивяват на опитите да бъдат асимилирани от съвременното общество. В свои изследвания, основани върху резултатите от последното гостуване на Гордън при племето, той разкрива връзката между поразително ниските математически способности на тези хора и особеностите на техния език. „Оказва се, че в езика на племето има само думи, означаващи един, два и много, а освен това, в някои случаи един може да обозначава и някакво друго неголямо количество. С други числителни членовете от племето пираха не боравят, тъй като не са им необходими”, коментира ученият.
Гордън съвместно със свои колеги задавал на индианците от племето пираха прости задачи, изискващи в процеса на изпълнение смятане. Докато задачата се отнасяла към два-три предмета, всички се справяли с лекота, но при 8-10 предмета - започвали трудностите. При това участниците в опита разбирали прекрасно задачата. Освен това, тези хора са напълно интелектуални, ако се гледа културата им, строителството или лова. Те нямат никакви медицински признаци за снижен интелект, добавят изследователите.
Резултатите от експедиция на холандски етнографи, изучаващи живота на едно от австралийските племена, донасят още по-невероятни резултати. Работата е там, че членовете на това племе, макар и да раз-личават дясната и лявата си ръка и имат в езика си съответстващи думи, практически не използват в бита понятията „ляво” и „дясно”. Например, вместо фрази от типа: „Дай ми копието, което лежи отляво”, аборигенът казва: „Дай ми северното копие”. Когато насочва за пътя, казва: „Обърни се на запад, после на север, след това отново на запад”, но не „наляво, после надясно и отново наляво”. Казват даже: „На твоя посочващ изток крак има паяк”.
За да говориш на езика на непризнаващите понятията „наляво-надясно” и заменящи ги с географски ориентири, трябва постоянно да осъзнаваш своето положение в пространството по отношение на стрелката на компаса. И членовете на племето го умеят. Те не просто знаят, къде се намира север, юг, изток и запад, но и във всеки момент осъзнават своето положение в тази система от координати. Аборигените съхраняват своето „компасно чувство” и в сгради без стъкла, и при нощно пътуване в осветен отвътре автобус, когато не виждат външните ориентири.

Подобни статии