Дядо Неофит умее да мълчи мъдро

Искал е да става железничар, майка му го насочва към семинарията

Точно по обяд на 24 февруари 2013 г. митрополит Йосиф, който бе говорител на избирателния патриаршески събор, излезе от Синодалната палата и с треперещ от вълнение глас възвести на медиите: „Имаме патриарх и неговото име е Неофит!“

Преди броени дни главата на БПЦ навърши достолепните 75 години. Но пътят на родения на 15 октомври 1945 г. Симеон Николов Димитров до бялото патриаршеско було е дълъг и нелек. Роден е в работническо семейство. Баща му е железничар, а майка му е прислужничка. Майка му е силно религиозна, редовна посетителка на църквите „Света Петка" и „Света Неделя". Тя изиграва основна роля за постъпването на сина й в семинарията. Защото, както свидетелства брат му - доцент Димитър Димитров, диригент на хора на катедралата „Свети Александър Невски“, всъщност е искал да продължи по пътя на баща си и да стане локомотивен машинист. Иначе детството му е като на другите деца от „Герена“- палави игри и футбол. Оттогава се смята, че Негово Светейшество е левскар. Не че бяхме толкова запалени, си спомня доцент Димитров.

Пътят

След завършване на основното си образование през есента на 1959 г. Симеон Димитров е приет за ученик в Софийската духовна семинария, коята в онези години е „заточена“ в Черепишкия манастир. Завършва я през 1965 г., а през 1971 г. и Духовната академия „Св. Климент Охридски". Следват две години специализация в катедрата по „Църковно пеене" при Московската духовна академия, след което е назначен за преподавател по източноцърковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София. На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е постриган в монашество с името Неофит от патриарх Максим, след което става диригент на Софийския свещенически хор и старши преподавател по църковно пеене в Духовната академия. От 1981 г. до края на 1985 г. Неофит е протосингел на Софийската митрополия и като такъв през 1985 г. е ръкоположен за епископ и е назначен за викарий на Софийския митрополит. От 1 декември 1989 г. е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски" . Негова е основната заслуга тя да се върне на своето място като Богословски факултет на Софийския университет през 1991 г., на който става негов първи декан. Този пост той заема до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия синод. А през 1994 г. е избран за Русенски митрополит.

Изборът

След кончината на патриарх Максим на 6 ноември 2012 митрополит Неофит е един от тримата митрополити, които са номинирани за кандидати за български патриарх от църковния събор. Изборът на нов патриарх обаче е инфарктен, след като Светият синод изпада в патова ситуация, при която никой митрополит не успява да събере необходимите 10 гласа. В цели 25 гласувания, проведени в рамките на два дни, митрополитите Неофит и Гавриил получават по 9 гласа. Светият синод излиза от патовото положение, като прави компромис и приема намаляване на необходимите гласове от 10 на 9. Така на 26-ото гласуване Неофит и Гавриил са избрани и представени за гласуване от събора. Новият патриарх обаче явно се ползва с доверието на делегатите - от общо 137 души 90 дават гласа си за Неофит.

Характер

Едва ли случайно патриарх Неофит бе спечелил вече любовта и уважението на вярващите със своя благ характер, диалогичност и скромност. Неговият стар приятел от семинарията митрополит Йосиф твърди: „Казват, че мълчаливите хора не се срещат често, не са обични и предпочитани. Дядо Неофит говори със своето мълчание. Той мълчи не защото няма какво да каже, а от смирено чувство. Но след обмисленото мълчание от негова страна следва внимателно обмислено слово“. Именно благодарение на тези си качества днес той потушава споровете в Светия синод. Също така те му изградиха авторитет както в православния свят, така и в общението с другите християнски вероизповедания. Но когато трябва, Негово Светейшество умее твърдо да отстоява позициите на БПЦ. Той се държи като равен с равен и с папа Франциск, и с Вселенския патриарх Вартоломей. Който при посещението си в България през 2015 г. в цялото си слово се обръщаше към патриарх Неофит с Ваше Блаженство вместо с Ваше Светейшество. Сякаш българската църква все още е екзархия, а не патриаршия. Дядо Неофит обаче не му остана длъжен. На свой ред той го титулува непрекъснато Светейшество вместо Всесветейшество, като е по канон. И не позволи на БПЦ да бъде въвлечена в проблемите на Македонската и Украинската църква.

Става ефрейтор след отлична стрелба

Военната служба си беше задължителна за всички - дори за бъдещите духовници. И през 1965 г. Симеон Димитров влиза в казармата. Ето какво си спомня за него о.р. полковник Кръстю Стойчев, тогава пряк командир на бъдещия патриарх в 57-а мм зенитна батарея: “Като млад войник редник Симеон Димитров бе пословично изпълнителен. Пишеше изключително красиво. Можеше да не спи по цяла нощ, за да изрисува етикетите на всички войници в батареята - около 60 човека, за нощните шкафчета, противогазите, личното оръжие. За кратко време си извоюва уважение и авторитет. Затова старите бойци не си позволяваха, дори и не си помисляха за някакви издевателства над него. Беше на далекомерист. Притежаваше много добро стереоскопично зрение, благодарение на което много точно определяше разстоянието до целта. Стрелбите на батареята завършиха с оценки „добър“ и „отличен“ и Димитров бе повишен в звание „ефрейтор“.

Подобни статии