Джипи на 86 години лекува болни с COVID

Три десетилетия не е ползвал отпуск и болнични

Снимка: Личен архив Д-р Румен Какарашев и д-р Хари Папазян (вдясно)

На 19 октомври отбелязваме Деня на българския лекар. За медицинската професия казват, че не е работа, а призвание. Доказателство за това е 86-годишният д-р Хари Папазян, който и до днес лекува болни с коронавирус и макар че е с пирон в крака, всеки ден е в кабинета си, на разположение на своите пациенти. Близо три десетилетия д-р Папазян не е ползвал платен отпуск. През всички тези години той е спасил десетки човешки животи. Лекар по сърце, по призвание и по професия.

Хари Папазян е роден на 19 май 1936 г. в Харманли. Родът му произлиза от времето на Османската империя.

Прадядо му Папазян е бил арменски поп при кървавия султан Абдул Хамид II и при безмилостния Талат паша. След като завършва медицина, д-р Папазян специализира в три от най-големите столични болници – „Пирогов“, Александровска и ИСУЛ. Опит черпи и от специализацията си в Париж, където се е обучавал при великия френски хирург проф. Андре Хармен в прочутата болница „Кретей“. Вече в ролята си на хирург, д-р Папазян неколкократно е получавал предложения за работа в чужбина. Оферти имало от Франция, Германия и САЩ. Той обаче отказал всичките и останал да помага на пациентите в България. „Хиляди хора съм спасил с ей тия две ръце“, казва днес д-р Папазян.

Един от случаите, който никога няма да забрави, е на пациент, прободен с нож в сърцето. „Имаше хемоперикард със сърдечна тампонада и се наложи да му направя сложна сърдечна операция. Човекът оцеля, работеше дълги години тежка работа в комплекса „Марица-изток“ и още е жив“, разказва д-р Хари Папазян. Друг пациент, за когото си спомня с усмивка, е малко дете, което глътнало пирон. В резултат на това се получило запушване на тънкото черво. Д-р Папазян оперира детето, успява да извади пирона и така спасява живота му. В друг случай благодарение на него оцелява абитуриентка в критично състояние. „Черният й дроб беше пръснат и имаше голям кръвоизлив в корема. Баща й беше старшина при военните. Докара ни една дузина войници и те дариха кръв за дъщеря му. Заших черния дроб и спасих момичето“, спомня си днес 86-годишният лекар.

Със скалпел в ръце той е помагал на болни с ехинококоза (кучешка тения), на жени с усложнения след гинекологични операции, на пациенти с рак на дебелото черво и пострадали в тежки инциденти, като този на жп прелеза от Симеоновград за Гълъбово, когато влак прегазва автобус. Извършвал е лицево-челюстни, мозъчни и ортопедични операции. Веднъж спасил ръката на дете със срязани сухожилия. Оперирал е дори и животни. Д-р Папазян обаче е вършил чудеса не само в операционната, а и в облаците. „Летях със самолета и на един от пътниците му стана лошо, той получи сърдечен пристъп. Това стана, като бяхме на 10 хиляди метра над земята и аз го спасих в самолета“, разказва медикът.

И макар хирургията да е първата му любов, д-р Папазян помагал на хората и по други начини. Веднъж психично болна жена изпаднала в ступор, след като загубила съпруга си. „Тя не можеше да говори, лежеше и не ставаше от леглото. Направих й хипноза на мястото, където е починал мъжът й. Така тя преодоля стреса и съвсем скоро дойде на себе си. Близките й казаха, че съм направил чудо“, спомня си д-р Папазян. Той е работел и като спортен лекар, като се грижел за травмите на Христо Стоичков, Димитър Марашлиев и други български футболисти. Бил е и вещо лице в МВР, където правил експертизи и участвал в съдебни процеси. На 83-годишна възраст д-р Хари Папазян решава да учи. Явява се пред държавната изпитна комисия в София и с отличие взема специалност „Обща медицина“. След това облича бялата престилка и вече в ролята на джипи продължава да помага на пациентите си.

Обслужвал 7 села едновременно

След като завършва медицина в Пловдив и взема специализацията си като хирург, д-р Папазян се оказва без работа. По това време нямало свободни места в хирургията в Харманли, затова той приел да бъде лекар в село Доситеево, с участък село Рогозиново. Там не е имало нито медицинска сестра, нито акушерка и с всичко д-р Папазян се оправял сам. Не веднъж му се налагало дори да води раждания по къщите на хората. В Доситеево той направил селска баня и разкрил детска кухня. Зимата на 1962-1963 г. е била изключително тежка и до тези села линейките не можели да достигат, затова дори при най-спешните случаи хората разчитали само на д-р Папазян. Всяка събота той се връщал от селото в Харманли. Това разстояние е около 14 км и целия път Хари извървявал пеша в снега, обут с цървули от свинска кожа. За да не му се смеят хората, че е доктор пък върви със свински цървули, като стигнел железния мост на река Марица, преди да влезе в града, той свалял цървулите и обувал обувките си. Оставал в Харманли събота и неделя, а през седмицата се връщал в Доситеево. Поетапно д-р Папазян е бил във всички села от околията. Работел е като доктор и в с. Българин, което е на 7 км от града. Там той организирал кръводаряване и бил награден с часовник и грамота „Отличник на ЦК на БЧК“. Чрез министъра дори успял да извоюва линейка и с нея обслужвал селата Българин, Овчарово, Богомил, Шишманово, Черепово, Браница и Коларово. Напуснал село Българин и по молба на кметовете отишъл да обслужва селата Орешец и Върбово, в които лекар не бил минавал от години. По случай 80-годишнината си, с над 2000 подписа на населението от цялата община д-р Хари Папазян става почетен гражданин на град Харманли.

Подобни статии