Джок Полфрийман не е Жокера

Убиецът Джок Полфрийман изглежда е гледал „Жокера“ с Хоакин Финикс и си въобразява, че е поредната луда глава, която ще поведе тълпите към своята шизофренна справедливост. Сега нарцистичният социопат и убиец иска да се възобнови делото за убийството, което извърши в сърцето на София. По съвет на своите адвокати, на които някой плаща космическите хонорари, Джок иска да се изкара невинен.

Но Джок не е „джокер“, колкото и да го провиждат олигархичните кръгове за такъв. Не е и Жокера, освен може би в делюзиите, които изживява. Джок е бита спатия. Поредната публична играчка на задкулисието в лицето на Прокопиев и обяздения му мейнстрийм, която ще бъде употребена и изхвърлена като сополива маска за еднократна употреба.

Но не още. Не и преди да изплатил дълговете си към задкулисието, което го извади от затвора. Дългът на Полфрийман за това да бъде „фрий“ е огромен и този дълг не е кръвнината към семейството на убития младеж Андрей Монов. Арогантната социопатия на Полфрийман дори не му позволява да мисли за убитото момче, за семейството му. Дългът на Джок е към задкулисните сили в правосъдната система, които го извадиха навън, защото им е нужен. Борчът му е и към грантовите НПО-та, които сега плащат за офиса му в центъра на София, но после ще потърсят своето. Голяма услуга имаш да връщаш, Джок, и към „правилните медии“ от мейнстрийма, които някак карнавално и кресливо те премениха в одеждите на „правозащитник“, „пастор“, „борец за справедливост“, „хуманист“ едва ли не!

Цинизмът на Полфрийман и на тези, които му дърпат конците, е безграничен. Бутат този осъден убиец в експертна група за наказанията? Както каза Христо Монов, бащата на убитото момче, то е все едно педофил да влезе в експертна група за борба срещу педофилията, понеже е „вътре в проблема“

Тези дългове на битата спатия Джок, който иска да е Жокера, му тежат като воденичен камък на шията. Те са по-тежко бреме и от затвора. Защото олигархичните кръгове, които са навързани като свински черва в мръсните си схеми, не прощават. А безплатен обяд няма – нито в България, нито в Австралия.

Най-често задаваният въпрос в мрежата след окончателното освобождаване на Джок Полфрийман от ВКС на Лозан Панов е следният. Защо този убиец не се прибира в Австралия? Медиите там го наричат герой, та нали е убил някакъв „туземец“ в далечна България? Нали, горкият, се измъчи 11 години в затвора, защо не се прибере в родината си, при семейството си, защо остава в омразната му България?

Заради това, което споменахме и по-горе – заради услугата, която има да връща на тези, които сега го дондуркат грижливо като пеленак. Да не мислите, че „повелителят на чалга клиповете в Съдебната палата“ - Лозан Панов, е пуснал Джок „безплатно“ просто ей така, за да си навлече обществения гняв?

Следете медийните изяви на Джок Полфрийман, който бе пуснат напук на всякакъв морал, принципи и призиви за възмездие, от затвора, за да бъде екзотичното момче за поръчки на мейнстрийма. Не, той няма да стане Жокера, въпреки рижавата коса и буйния си нрав. Той е битата спатия на олигархията в поредната й атака срещу правосъдната система. Той е поредната провокация в лицето на цялото ни общество, организирана от задругата на олигарсите. А на олигарсите не им пука за убитото момче, не им пука дори от убийството на футболен клуб, не им пука да заграбят милиарди от вложителите си. Не им пука и за тебе, бедни, употребени Джок.

Подобни статии