Доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“: Правото жените да бъдат избирани в НС се случва през 1945 г.

"Много често в някои селища е нямало грамотни хора, нямало е кой да напише бюлетините и за това се прибягвало до доста прости форми – бял и черен боб, боб и царевица и други. Те са замествали бюлетините в условията на двупартийна система след Освобождението. После, когато се усложнява политическия живот в страната, това става невъзможно. В края на XIX век. обаче тези методи са били реален заместител на бюлетината и известна компенсация на голямата неграмотност сред населението", споделя в интервю за БГНЕС доц. д-р Михаил Груев, историк и председател на Държавна агенция „Архиви“.

„Първите избори в България се случват в 1879 г. и са организирани от руската окупационна администрация. Организирани по един „приказ“, наричано по руски, на княз Дондуков за свикване на Учредително народно събрание, което да устрои живота в бъдещото княжество. Не казвам да изготви конституция, тъй като плановете на руската администрация първоначално са това да бъде органически устав, което да подчертае васалния статут на България по отношение на Османската империя. С този документ са свикват избори за Учредително събрание, където депутатите се разделят на три категории: най-много са депутатите по право – губернатори, вицегубернатори, председатели на окръжни съдилища и представители на религиозните общности; втора по големина е групата на избрани от населението депутати; трета е личната квота на руския императорски комисар Княз Дондуков“, обяснява историкът, подчертавайки също така, че реално избори тогава са се провеждали единствено за 94-те народни представители в Учредителното събрание, избрани от населението.

„Тогава все още няма оформени партии. Двете основни партии се оформят в хода на дебатите в Учредителното събрание, но не и в предизборната борба. Всъщност имаме състезание на личности“, припомня доц. Груев.

Тогава кандидатите нямат почти никакви възможност за провеждане на предизборна кампания, каквато я разбираме сега, а единствената възможност за агитация са директните срещи на кандидатите със селяните, които са представлявали над 90 на 100 от населението на България, става още ясно от думите на историка.

Доц. Груев споделя и за друг интересен момент от историята ни – българите понякога са гласували и по цял месец.

„Това са последните два парламента преди 1944 г., 24-то и 25-то Народно събрание. Там изборите се правят по области. Например – Бургаско и Варненско едната неделя, след това други области другата неделя, и така докато се извъртят всички в цялата страна. Този дълъг изборен процес отваря широко вратите за всякакви манипулации“, подчерта директорът на архивите.

Друг любопитен факт е кога жените в България са получи право на глас. Ето какво разказа историкът:

„Този въпрос е малко по-сложен. В Търновската конституция е записано, че всеобщо, равно и тайно избирателно право имат всички български граждани. Някак си обаче строителите на съвременна България са подразбирали само мъжете. Когато жените надигат глас и заявяват, че също искат да бъдат представени, техните аргументи дълго време на са уважени. На едни местни през 1937 г. за първи жените получават пасивно избирателно право, т.е. правото само да гласуват. При това само омъжените жени, с деца, над 21 годишна възраст. Тогава това е прагът на пълнолетието. На парламентарните избори през 1938 г. се решава, че изискването да имат деца да отпадне, но остава изискването да бъдат омъжени. Правото жените да бъдат избирани се случва през 1945 г., на изборите за 26-то Народното събрание. Тогава е намалена и възрастта за гласуване, а на жените са дадени пълни избирателни права. Това обаче фиктивно, защото на тези избори опозицията не участва. Не само жените, но и мъжете няма кого да избират“.

Броят на депутатите в парламента също се е променял във времето. В Търновската конституция е записано, че броят е функция от населението.

„Избира се един народен представител на 10 хил. жители. Тогавашното население на страната е около 3 млн. души. С нарастването на населението е нараствал и броят на депутатите, колебаейки се някъде между 140 и 200 души. Такава е била числеността на парламентите. Великото Народно събрание се състои от двойно по-голям брой народни представители. Сега броят на депутатите е фиксиран на 240. Ако приемем, че тази цифра, при близо 9 млн. население на страната към 1990-та година е била нещо разумно, сега, при 6-7 млн., е съвсем резонен въпросът да се направи някаква редукция. Това обаче може да стане единствено чрез Велико Народно събрание. Поначало това е една отживяла времето си институция. Един от аргументите, че трябва да бъде свикано такова, е този институт да бъде отменен в конституцията“, разказа още доц. Михаил Груев.

Според историка сегашните депутати не трябва да се отказват от историческата сграда на Народното събрание в центъра на София, добре позната на всички с надписа съединението прави силата.

„Не казвам, че всички заседания трябва да бъдат там, но тържествените заседания при откриване на парламентарна сесия, полагане на клетва и т.н. е логично да бъдат там. Спомнете си, че Великото Народно събрание 1990 г. беше свикано в сградата на конака в Търново, където е заседавало Учредителното събрание. При тържествени поводи и важни събития за държавата трябва да бъде използвана сградата на парламента. Тя трябва да бъде запазена като паметник на българския парламентаризъм“, смята доц. Груев.

Подобни статии