Доц. д-р Тодор Ялъмов: Електронното евро може да промени кардинално банковата система

Бъдещата цифрова валута може да преобрази кардинално банковата система - без традиционните офиси, с много по-малко служители, с коренно различен профил, с изнесени бизнес процеси, коментира за БТА доц. д-р Тодор Ялъмов, заместник-декан по научноизследователската дейност, иновациите и проекти при Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Той преподава е-бизнес и управление на иновациите и има над 20-годишен международен изследователски и консултантски опит в подкрепа на предприемачеството, интернационализацията, инвестициите и доброто управление.

От година Федералният резерв на САЩ /ФЕД/ и Масачузетският технологичен институт тестват дигитална валута, наскоро беше представена прототипна платформа на дигиталната рубла, припомни Ялъмов. Европейската централна банка също прави стъпки да изследва силните и слабите страни на бъдещото дигитално евро /CBDC/. Според него, една от причините различните държави да работят толкова активно по въвеждането на електронна валута е, че плащанията с такива пари са по-бързи, по-сигурни, по-проследими. Контролът върху дигиталната валута може да означава достъп и до информацията кой от кого, какво купува. Що се отнася до сигурността, позицията на Ялъмов е, че това ще е приоритет и системата за разплащания ще стане част от критичната инфраструктура на държавата.

В момента електронните пари у нас имат по-висока покупателна стойност от хартиените заради връщане на част от похарченото през картите, допълни експертът. Според него, до голяма степен ние вече живеем в бъдещето и на практика за нас цифровата валута е факт и особено за по-младите, които активно ползват различни електронни платежни системи.

Следва цялото интервю:

 

- Освен Европейската централна банка, много други национални банки проучват възможността да емитират своя дигитална валута. Разбираемо е също, че CBDC не може да се случи незабавно. Как ще изглежда като дигитална валута еврото?

- Банките са възникнали като по-сигурен и евтин начин да запазиш златото си, а по-късно и банкнотите, както и да печелиш от богатството си, ако не го използваш. Те също са гаранти при сделки, които не само вложителите правят. Дигиталните валути променят тези предпоставки. Как ще изглежда дигиталното евро предстои да узнаем. Най-общо, очаква се електронна форма на еврото да бъде издадена и контролирана от Европейската централна банка. От гледна точка на потребителите, едва ли ще се различава съществено от сегашните електронни пари. Ще имаме сметки, в които ще получаваме пари и от които ще плащаме чрез телефона си, браузъра или карти с чипове. Ясно е обаче, че за банките, а и дори за финтех компаниите, предстоят трудни дни и огромни промени.

В днешно време финтех компаниите вече ни показват бъдещето - персонализирани услуги с добавена стойност за всички, моментално извършване на плащания, прекрасно потребителско преживяване, a технологично дигиталните валути могат да заместят някои банкови гаранции с т. нар. "умни договори".

Въпреки че еврото в кеш расте всеки месец, кешът като дял от всички пари е под 1 процент в еврозоната, но в България е несравнимо по-разпространен - близо една четвърт от всички пари. Това, разбира се, ще ни забави с преминаването към дигиталното евро, но безспорно това е пътят, по който ще вървим.

Китай вече ни демонстрира една възможност за дигитална валута на централната банка (дигитален йоан или e-CNY). Тя е алтернатива не само на банкнотите и монетите, но и на класическите електронни пари. Външният натиск, не само от Китай, но и от големите частни корпорации ще принуди ЕЦБ да действа по-бързо от обявените планове, според мен. Защото конкуренцията на ниво продукти и услуги вече се премества към конкуренция на парите и платежните средства.

 

- Докато фиатните пари са все още доминиращо платежно средство, цифровите технологии създадоха или създават нов тип активи. Какво налага промяната на начина на плащане? Какво се очаква още да донесе тази дигиталност?

- Фиатните пари или банкнотите и монетите, все още доминират в търговията на дребно у нас, в по-малките населени места и сред пенсионерите. Кешът обаче е скъп - не само за централните банки, най-вече за самите търговци. Плащаш при внасяне в банка, плащаш на инкасо, рискуваш да те оберат или да приемеш фалшиви банкноти. Плащането с електронни пари е по-бързо, по-сигурно, по-проследимо. Електронните пари обаче, са свързани с банкнотите, тъй като във всеки момент трябва да можеш да ги "обърнеш" в хартиени (АТМ, банкови офиси). Поддържането на тази инфраструктура струва пари, много пари. Ако се чудите защо от тази година вече няма двулевова банкнота, то е защото поддържането й е много скъпо за средния й живот.

Плащанията с електронни портфейли (каквито се предполага да са след въвежданото на дигиталното евро), вместо кеш или дори кредитна карта може да донесе допълнителни ползи и за клиентите, и за фирмите. Много финтех компании предоставят допълнителни услуги като възможност за персонализиран маркетинг за фирмите, които приемат плащания през тях, защото знаят повече за клиентите им. Вече видяхме как превръщането на телефоните в системно устройство за приемане на плащания с карти промени продажбите на дребно в големите магазини в САЩ. WeChat революционизира плащанията в Китай. Финтех компаниите демократизираха достъпа до финанси в Африка, където мобилните телефони заместиха банките.

Впрочем, има още един детайл, който заслужава дискусия. Много цифрови компании създадоха нов тип активи като Биткойн, макар че тези активи имат всички характеристики (освен данъчни) на валута. Дигиталното евро ще бъде фиатно също, дори и да използва блокчейн технология като криптовалутите. Много банки (и търговски, и централни) експериментират с частни блокчейн технологии, които да увеличат информационната сигурност на транзакциите им. Има един български академичен старт-ъп на колега от моя факултет, Логсентинел, който предоставя такива блокчейн услуги.

 

- Създадени ли са вече модели, които да показват как ние ще разполагаме, съхраняваме и харчим тези пари. Как ще искаме заеми помежду си?

- Да, на практика за нас дигиталното евро е факт. Ние вече живеем в бъдещето. Или по-скоро младежите ни, които вече ползват Револют, Пейсера, Файър или която и друга подобна система. Така, както електронният лев и евро в момента са равни по стойност на хартиения, така ще бъде и с дигиталното евро. Има обаче известни детайли. В момента банките се опитват да мотивират картодържателите си да плащат безкешово, като връщат определен процент от изхарченото през картата. В този смисъл, в момента електронните пари у нас имат по-висока покупателна стойност от хартиените. Това е възможно, защото търговците, които приемат плащане с карта, плащат повече от този процент на банката. Електронните пари излизат по-изгодни за тези, които правят по-големи обороти. От друга страна, не навсякъде можеш да пазаруваш с карта или приложение. Но това ще бъде една от промените при приемането на дигиталното евро. Разбира се, вероятно ще има дълъг преходен период, който да позволи на микрофирмите да започнат да приемат такива плащания, когато има икономически смисъл. Дългогодишната практика на приемане на подобни плащания в Африка и Азия показва, че икономически има смисъл дори в по-бедни страни. Но, вероятно, ще имаме известни културни съпротиви.

 

- Как ще се процедира, ако настъпи срив в енергийната система и спре токът?

- От една страна ставаме все по-зависими от електричеството, но от друга прогнозите са за все по-голяма локална енергийна независимост - възобновяеми източници - домашни фотоволтаици и/или ветрогенератори, както и все по-мощни батерии и все по-енергийно ефективни устройства. Дигиталното евро ще притежава способността за офлайн разплащания и ще работи и без ток. Все още никой не може да каже дали ще е няколко часа или няколко дни, както и с какъв размер пари ще се разполага в офлайн режим, но със сигурност няма да е по-рисково от сега. Системата за разплащания, при всички случаи ще стане част от критичната инфраструктура на една държава. Проблеми при разплащанията се случват и сега - преди две години например, ако помните, касовите апарати, свързани с НАП зациклиха и това доведе до блокиране на много търговци и покупки. Кризата в Гърция през 2015 година доведе до сериозни проблеми с кеша при мнозина. Но това е най-малкият проблем, който можем сега да измислим.

 

- Как ще се отрази навлизането на цифровите пари на света на финансите и защо е този интерес към налагането на CBDC?

- Ето това е както се казва - въпрос за един милион долара. Най-правилният отговор е "зависи от правната регламентация". Засега такава няма дори и в работен вариант (поне публично). Дигиталното евро може да промени кардинално банковата система - без традиционно скъпите офиси, с много по-малко служители с коренно различен профил, с изнесени бизнес процеси в технологични компании от типа на Евротръст /идентификация на клиента/. Банките ще се принудят да предоставят нови небанкови услуги и ще се конкурират с какви ли не компании - от вашия телефонен оператор до социалната мрежа. Няма как да изолираме CBDC от общия тренд на финтех компаниите.

Интересът към дигиталните валути е многостранен. От една страна, има много "претенденти", които искат да променят статуквото. Еволюционните прогнози (например на Морган Стенли) за превръщането на йоана в световна резервна валута бяха за около 2030 година да бъде на трето място след долара и еврото, изпреварвайки японската йена и британската лира. С бързането да се въведе дигитален йоан Китай иска да постигне това място по-бързо. Контролът върху дигиталната валута може да означава достъп до много ценно знание - кой от кого, какво купува.

Някои икономисти като Фридман смятат, че с паричната политика можеш да повлияеш на краткосрочното производство и на дългосрочните цени. В този смисъл, част от интереса към дигиталните валути е оправдан от очакването, че ще можеш да влияеш на икономиките на държавите, които ги използват широкомащабно.

 

- Доколко е готова нашата страна за присъединяване към еврозоната и за трансформацията от фиатни към цифрови пари?

- Не е никак ясно дали ще влезем в еврозоната преди приемането на дигиталното евро. Но при всички положения, нашата готовност за CBDC ще бъде фактор за влизане, макар и неформален - така, както ще бъде върховенството на закона. Конвергентната програма, приета в последните дни на предишното правителство, потвърди плановете на страната да влезе в еврозоната през 2024 година, но никак не е ясно дали ще успеем да удържим Маастрихтските критерии. Дори и да успеем на някаква магия, вкл. с цената на отчитане на по-висока скрита икономика в БВП, за да се намали относителният дял на дефицита и дълга, не е ясно дали конвергенцията няма да продължи с по-висока инфлация. Ако след изборите се сформира стабилно про-европейско мнозинство, може и да се получи. Но най-големият риск за мен е да се активизират анти-европейските партийни лобита и да започнат кампания против еврото. Иначе цифровите пари са неизбежни.

 

- Доколко законно платежно средство е криптовалутата в момента и как ще й се отрази на влизането на официалното дигитално евро?

- Криптовалутите не са фиатни пари. До толкова, до колкото бартерите са позволени, то на практика "плащането" с криптовалута трябва да се осчетоводява като бартер. Всъщност, оборотите с криптовалути са повече инвестиционни, отколкото реално заместващи парите. Сделките с по-непознати криптовалути крият сериозни рискове и при одит фирмите може да имат проблеми, тъй като оценяването на стойността към момента на сделката зависи от това колко ефективна търговия има с тази псевдо-валута. Официалното дигитално евро няма да повлияе на криптовалутите. Или поне не би трябвало. Очакванията са, че търговията (транзакциите) с тях ще продължи да бъде доста по-бавна и енергоемка в сравнение с дигиталното евро.

Подобни статии