Доц. Данчо Дилков: „Новото нормално“ изисква да се спазват някои ограничителни мерки, които приличат на социална фобия

Доц. Данчо Дилков

Коронавирусът разболява не само телата, но и душите. Мнозина успяват да се опазят от инфекцията, но малцина – от ефекта на глобалната пандемия. Близо 2 години след избухването ѝ, какво показва практиката, ще разберете от интервюто с полковник доц. д-р Данчо Дилков, началник на Клиника „Психиатрия и военна психология“ във Военномедицинска академия (ВМА) в София по повод Световния ден на психичното здраве, разпространено от ВМА.

- Тъга, страх, безпокойство, безсъние, смущения в концентрацията и паметта – много от пациентите, преборили коронавируса, споделят подобни оплаквания. Това ли е „лицето“ на пост-COVID синдрома по отношение на психичното здраве?
- Това са само част от оплакванията на пациентите. Има не само такива, които са боледували в миналото от някакви психични разстройства, но и новопоявили се такива след преболедуване на COVID-19. Прави впечатление по-честа проява на тревожни разстройства, депресии, дори тежки депресии.

- Може ли тежкото преболедуване да отключи депресия или тревожно разстройство?

- Понякога, дори и при леко или умерено преболедуване, също се наблюдават по-сериозни реакции. Тук значение имат индивидуалната чувствителност и предразположение към такива разстройства. Но е факт, че проблемите много по-лесно се отключват след боледуване от коронавирус. Отключват се и телесни заболявания, разбира се. За психичните можем да кажем, че повечето пациенти не са се разболели от тях по време на инфектирането, а след като се излекуват. Минава някакъв кратък период и тогава се появяват симптомите.
Организмът доста отслабва по време на боледуването, натрупват се много неприятни изживявания, които – след време, може би – се интерпретират като нещо преминато, но травмиращо – и хората се боят. Има си страхове, като вероятно предразположението от такива страхови изживявания е в основата на началните прояви.

- По-„крехки“ ли са в хода на пандемията хората с вече диагностицирани психически разстройва – при тях в по-голяма степен ли се „разгръща“ пост-COVID синдромът?

- По-скоро, да. Тези, които имат вече диагностицирани разстройства, много по-лесно стигат до рецидив на основното заболяване. В Клиниката по психиатрия на ВМА имахме най-различни случаи – от най-леките – безсъние с тревога, през депресии, до сериозни шизофренни пристъпи.

- Колко време ще ни отнеме, за да се отърсим от ужаса на пандемията?

- Когато е свързан с психични симптоми, пост-COVID синдромът отшумява бавно. Двегодишният ни опит до момента показва, че понякога дори 6-8 месеца не са достатъчни да стихнат оплакванията, независимо от прилаганото лечение. Налага се най-вече медикаментозно лечение. Имахме случаи, при които пациентите са ходили на психотерапия, но повече от 6 месеца след това не се е получил желаният ефект. Затова и пациентите търсят вече помощ от психиатър. Не бих казал, че лечението върви гладко и леко.

- Има ли ръст на психичните разстройства – след или заради COVID-19? Кои са най-честите тревоги, с които пациентите се обръщат към психиатрите?

- Има ръст на психичните разстройва, свързани с тревожност и депресия, както и на обсесивно-компулсивните разстройства, а и на тези от спектъра на смесените разстройства. Появяват се, защото това е свързано донякъде и със ситуацията, в която се намират хората – дълго време някои бизнеси не работеха, стигна се до фалити или до преориентация към друг вид дейност. Всичко това изисква ресурс от психиката за справяне с нова адаптация. И тази адаптация е капката, която води до „преливане на чашата“ и много от хората направиха тревожни или депресивни разстройства. Най-често идват с първи оплаквания от безсъние и тревога, независимо къде се намират.

- Каква е „динамиката на страховете“, която се наблюдава от избухването на пандемията досега? Ако на старта ѝ се бояхме от неизвестното – и се „люшкахме“ между паника и отрицание, къде сме днес?
- Ако преди проявите бяха свързани с директен страх от тежко боледуване и евентуална смърт, сега това някак си отстъпва първенството на страховете, свързани с бъдещето като цяло – дали ще може да се продължи образованието, например, дали ще може да се практикува досегашната работа, ако е свързана с някакви ограничителни мерки, и най-вече – умората наистина се натрупа. Повечето хора не могат да се справят с нея, сякаш продължават да трупат само нови страхове от това какво ще се случва, а не, например, как да се справят.

- COVID-19 буквално отвори „кутията на Пандора“. И логично изниква въпросът – колко време ще ни отнеме, за да се възстановим психически – дори да победим вируса? И въобще – възможно ли е това или няколко поколения ще бъдат белязани от „сянката“ на COVID-19 и „новото нормално“?

- „Новото нормално“ изисква всъщност да се спазват някои ограничителни мерки, които досущ приличат на социална фобия, т.е. ограничено общуване. Повечето хора предпочитат да водят комуникацията си онлайн. Това от своя страна води до нещо друго – губят се тренингът и способностите да се общува директно, залага се само на дистанционни форми. При много хора наистина се забелязва фонов страх, който е породен от притеснението от заразяване и разболяване. Въпреки това, сякаш и те не са склонни да спазват всички ограничения, например – за носене на маски. При тази ситуация няма как поне едно поколение напред да не бъде белязано от последиците от цялостната ситуация и повсеместното поведение в света.

- На старта на пандемията, през март 2020 г., екипът на Клиниката по психиатрия на ВМА подготви своеобразен „Наръчник за оцеляване в COVID-времена“. Как биха го надградили днес и върху какво си струва да сложат още по-силен акцент?

- И преди, и сега е важно да се търси само филтрирана информация, която е еднопосочна и не е свързана с разубеждаване от основните правила, защото, все пак, се доказа, че те работят в условия на пандемия.
Второто нещо – трябва да се контактува с близките, независимо по какъв начин, да се поддържа връзка с тях, да може да се обсъждат тези въпроси – всеки, каквато информация е получил, да може да я сподели и анализира. И да се съхрани доверието между хората, особено, когато са близки – не бива да се губи доверие, защото тогава се получава сриване на морала, най-общо казано. Моралът – като придържане към правила, желание да се съдейства и хуманно отношение към останалите хора. И на трето място – ако хората имат оплаквания, които не преминават в продължение на няколко дни, задължително трябва да се обърнат към професионалисти – психолози или психиатри, които да им помогнат със съвети и терапия.

Подобни статии

  • Проф. Радка Аргирова: Омикрон вариантът на коронавируса все още не е засечен в България

    Проф. Радка Аргирова: Омикрон вариантът на коронавируса все още не е засечен в България

    Въпроси за новия вариант „Омикрон“ на SARS-CoV-2, определен от СЗО като „будещ безпокойство“, и отговорите на председателя на Българското дружество по медицинска вирусология и член на Експертния съвет по вирусология към министъра на здравеопазването - проф. д-р Радка Аргирова, са публикувани на фейсбук страницата на МЗ.

    45
  • Проф. Генчо Начев: Няма реална статистика на инфарктите у нас

    Проф. Генчо Начев: Няма реална статистика на инфарктите у нас

    Генчо Начев е роден на 9 ноември 1951 г. в Казанлък. През 1975 г. завършва Медицинския университет в София, а от 1978 г. става асистент в Медицинската академия с конкурс, където по-късно получава званието „професор“. Национален консултант по кардиохирургия. Носител на орден „Стара планина – първа степен“. Разговор с него в "Монитор" за четвъртата вълна на COVID и сърдечно-съдовите заболявания.

    69
  • Адв. Деян Драгиев: Дебатът за личния фалит всъщност представлява и дебат за ценности

    Адв. Деян Драгиев: Дебатът за личния фалит всъщност представлява и дебат за ценности

    В обществото съществува едно ниво на обществен дебат и заинтересованост от проблематиката, свързана с личния фалит, но това, което по-скоро липсва, е дискусия на конкретните параметри и отделните теми в рамките на този дебат. Хората разбират, че това е важна тема. Тя беше доста дискутирана още когато беше приета тази т.нар. дълга, абсолютна, десетгодишна погасителна давност в Закона за задълженията и договорите. Знаете, тогава беше постановено и решение на Конституционния съд по отношение на този въпрос. Т.е. съществува разбиране за това, че темата за личния фалит е нещо важно, но поне моето разбиране е, че няма дискусия отвъд тази точка. Т.е. кое е важно, кое ние като общество считаме, че има значение в тази проблематика. Това твърди в интервю за БГНЕС адвокат Деян Драгиев.

    108