Доцент Валери Колев: Денят на независимостта е подготвян цели 30 г.

До 1908 г. нашият княз е трябвало да целува ръката на султана при всяка среща

Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България
  • Акцията от 22 септември започва със стачка на родните железничари
  • Отделяме се от империята с благословията на Виена и Санкт Петербург
  • България спечели много от акта, но изгуби позициите си в Македония

- Доцент Колев, защо датата 22 септември някак не успя да се наложи в общественото съзнание като празник?

- И днес все още обществото ни наистина недооценява значението на този акт. До 1908 г. България не е пълноценна, пълноправна държава, а васал на османските султани. Тя няма право на нормални дипломатически отношения с други държави, да подписва с тях договори и в крайна сметка да води война и да сключва мир - всичко това трябва да минава през Високата порта. Османската империя има право да се меси във всички области на живота - и в икономиката, и в политиката, дори в културата. Международното състояние на страната също е непълноценно. Българският княз е васал на султана и трябва да му целува ръка при среща, включително на по-големи събирания, няма правото да поставя образа си върху монети, марки, банкноти. Османската империя държи България да се усеща като някакъв привилегирован вилает, както бившата Източна Румелия например. Назначаването на български дипломати и консули зависи от империята, назначаване на посланик е ставало чрез издаден от султана ферман. България няма право да обявява мир, да сключва самостоятелно международни договори, въпреки че започва да го прави. Малко известен факт е, че по време на Сръбско-българската война от 1885 г. българската делегация за мир на практика е предвождана от османски дипломат, а не от български. Защото формално Сърбия напада не Княжество България, а сюзерена - Османската империя. Запазен е документ на външно министерство непосредствено след Освобождението, в което се пита Високата порта: "Какво означава нашият васалитет?" Отговорът е: "Правителствата в София и Цариград са всъщност едно!". Което на практика означава, че по-големият все пак е водещ - империята не е княжество. Всички тези ограничения стават все по-неприемливи, което е изразено и в текста на манифеста за обявяване на независимостта.

- Кога възниква идеята за нейното обявяване, не отлежава ли 30 лета тя?

- Интересно е, че на всеки 5, 10, 15 и т.н. години от 1878 г. в европейските и балканските столици се е дискутирало дали няма да бъде обявена българската независимост. Всички наши кабинети - без значение от коя партия са, стъпка по стъпка правят всичко, за да елиминират всевъзможните ограничения и забрани, наложени от Берлинския договор. И нашата дипломация наистина непрекъснато работи по този въпрос пред Европа. Така става и през 1907 г. в навечерието на поредната кръгла годишнина от освобождението. Този път моментът наистина е настъпил. И то благодарение на едно събитие, станало току-що на един друг европейски полуостров.

- Какво имате предвид?

- Провъзгласената независимост на Норвегия. Съгласно решенията на Виенския конгрес, през 1815 г. тя е присъединена към Швеция под формата на лична уния - кралят на Швеция е крал и на Норвегия. През 1905 г. обаче норвежците обявяват своята независимост, която през 1906-1907 г. е призната от Великите сили. Освен това българската дипломация добре се ориентира в новата политическа конфигурация. Старият съюз на тримата императори - германския, руския и австро-унгарския, се е разпаднал и е заменен от двата противостоящи блока - Антантата и Централния съюз, което дава възможност за много по-лесно лавиране между Великите сили.

- И все пак решаващи са били Виена и Санкт Петербург, не мислите ли?

- Да, главните заинтересувани фактори в случая наистина са Австро-Унгария и Русия. Все пак става въпрос за почти двувековното им съперничество за влияние на Балканите. Именно заради него те много държат на запазване на статуквото на Балканите. И княз Фердинанд, който е водеща фигура в България що се отнася до външната политика, знае, че ключът към независимостта се държи от Виена. И действа в тази насока. Той посещава император Франц Йосиф още през пролетта на 1908 г. Въпреки че няма никакви документи за тази среща, се смята, че още тогава е дадено принципното съгласие на Австро-Унгария за провъзгласяването на независимостта. Премиерът Александър Малинов, който на два пъти ходи до Париж, по пътя също се спира във Виена и говори с външния министър на империята Алоис Ерентал. Именно тогава се постига споразумението Австро-Унгария и България едновременно да отхвърлят ограниченията на Берлинския договор - съответно около статута на Босна и Херцеговина, която все още е формално османска провинция и през 1908 г. трябва да се върне след 30 г. на султана, а България да отхвърли формалния си васалитет към Високата порта. За споразумението е информиран руския външен министър Евгений Сазонов, който също се отбива във Виена на път за Париж. Той дава принципното съгласие и така пътят към независимостта е разчистен.

- А другите Велики сили?

- Англия от края на ХIX век спира да държи на целостта на Османската империя и започва да залага на младите балкански държави, затова е равнодушно доброжелателна към проблема. Германия също няма нищо против, след като Виена е съгласна. Франция пък като пръв руски съюзник дори чрез посланика си в Цариград поощрява българските амбиции.

- Остава обаче Турция, която е пряко потърпевша...

- Тук в полза на България се намесва още един факт, който в случая е щастливо съвпадение - младотурската революция. Младотурците възстановяват конституцията от 1876 г. В Турция започва да се развива някакъв нормален граждански живот - с партии, избори за Меджлис (парламент - б.р.) и дори профсъюзи. Които именно ще изиграят важна роля за постигане на българската независимост.

- Как?

- Известно е, че през 1908 г. конкретните събития, свързани с обявяването на независимостта, започват със стачката на работниците от Източните железници, които са частна собственост. В България те притежават жп линията от границата до Белово и разклонението до Нова Загора. Т.е тази част от българската жп мрежа, която е построена до Освобождението. И именно българските железничари са основатели на този профсъюз, който е учреден в Пловдив, а после се прехвърля в Одрин и накрая в Цариград, където се решава започването на стачката. Тя е потушена твърде бързо по класическия начин - с локаут. Стачкуващите подлежат на уволнение, а Цариград и София се задължават да окупират железницата и да възстановят нормалните комуникации. Българското правителство обаче съзнателно забавя да изпълни това решение. И тук вече има един интересен и почти неизвестен момент - шефът на синдиката д-р Илия Наумов е близък с министъра на финансите Андрей Ляпчев, който го убеждава да продължи стачката. На възражението, че тези хора все пак трябва да се върнат на работа, за да издържат семействата си, Ляпчев казва: "За два дена мога да ги храня, докато армията поеме нещата!". И отпуска нужните средства от безотчетните си в министерския фонд. Всичко това навява на мисълта, че българското правителство съзнателно е провокирало кризата, за да влоши отношенията с Турция.

- С една дума, железничарите дават "зелен семафор" за по-нататъшните действия на правителството?

- Точно така. Ситуацията обаче се усложнява, доколкото, както вече казах, част от собствеността на жп компанията е в България. Нейното конфискуване засяга интересите на нейните австрийски собственици. Виена изведнъж охладнява към София и България в тази ситуация трябва да избира между независимостта и железниците. Но българското правителство преценява, че може да има и двете. То започва една блестяща пропагандна кампания в австро-унгарския печат в полза на БДЖ. Публикувани са отчети, привлечени са, казано на съвременен език, външни одитори, които анализират работата на двете железници. Докладите им са категорични - БДЖ работи по-ефективно от Източната компания по всички показатели. Посланието е ясно - "ако искате сигурни комуникации за вашия бизнес с Цариград, ползвайте БДЖ!". Всичко това се съчетава и с един наистина забавен случай. Тогава на гарата на днешния Любимец се са сменяли локомотивите. Те не са преминавали държавната граница, тъй като са изключително ценни и скъпи. На границата някакво маневрено локомотивче е поемало вагоните, прехвърляло ги е от другата страна и се е връщало. При поредната такава маневра в един вагон на българска територия се откриват двама заспали турски офицери. Едва ли е ставало за пръв път, но в случая българските власти го превръщат в международен скандал - това е провокация от страна на компанията, внедряване на шпиони и т.н. Така изведнъж България се оказва в благоприятна международна светлина, а Източната компания е окончателно компрометирана. Идва и формалният повод - българският дипломатически представител в Цариград Иван Ст. Гешов не е поканен на прием по случай рождения ден на султана. И така се стига до манифеста, прочетен на историческия хълм Царевец на 22 септември 1908 г.

- Какво печели и какво губи България с този акт?

- България става суверенна държава, която вече не чака формалното одобрение за редица закони от Високата порта, които дотогава по ориенталски се бавят. Тя може да сключва международни договори, включително и тези, нужни за бъдещата й война с Турция. От икономическа гледна точка с обявяването на независимостта България е спечелила правото да сключва търговски договори в ерата на протекционизма. Това й дава възможност да увеличава митата и да брани родното производство срещу чуждия внос. Самочувствието на държавата също нараства, а в културно отношение България спечелва възможността да води образователната и другата си културна политика на цялата си територия.

- Всички ли в България са доволни от този акт?

- На 22 септември ентусиазмът е общ. Но още от другия ден започват различни критики. За левицата - земеделци и социалисти - това е укрепване на личния режим на Фердинанд. Русофилските партии - народняци, прогресивнолиберали и радикали, смятат, че този акт е враждебен към Русия. Прогерманските либерални партии, напротив, твърдят обратното. Но управляващата Демократическа партия има съкрушително мнозинство в парламента и отбива без проблем тези атаки.

- Все пак има ли и негативни последствия от този акт? 

- Разбира се, нищо не е съвършено. Основният минус е, че до голяма степен се разкъсват тези връзки между България и Македония, които дотогава са били под една голяма държава шапка - на Османската империя. От тази гледна точка навярно най-тежък удар получава БПЦ. Дотогава екзарх Йосиф е бил архипастир на всички българи и символ на духовното единство на нацията. След 1908 г. на практика той управлява само Македония и Одринско, а в царството всичко се върши от Софийския синод. Удар получава и ВМОРО, защото тук вече на всякакъв опит за намеса на България в Македония и Тракия се гледа като на вмешателство в работите на чужда държава, което вече не само реално, но и формално е така. И дори е отразено в дебатите по време на Великото народно събрание през 1911 г., когато земеделци и тесни социалисти говорят, че оттук нататък България трудно може да подкрепя националноосвободителните борби в Македония. Но истината е, че след Илинденското въстание България се е ориентирала към военно разрешение на националния въпрос.

Подобни статии