Доза „вечен живот”

Руски учен се инжектира с размразена бактерия на няколко милиона години

Снимка: turbosquid.com Бактерията Bacillus F се е консервирала в замръзнало състояние и е оцеляла жива в продължение на милиони години.

Всички мечтаят да намерят формулата за вечен живот. Руски учен преди време се подложи на изпитание с надеждата, че ще открие рецептата. За целта Анатолий Бручков от Московския държавен университет е въвел посредством инжекция в организма си бактерия на цели 3,5 милиона години, открита замръзнала в руския Далечен север, съобщиха в. “Дейли телеграф” и в. “Индипендънт”.

Според Бручков възрастта на бактерията няма никакво значение, защото тя е запазила напълно своята жизненост, след като се е консервирала далече в миналото. Бручков горещо се надява, че инжекцията няма да се отрази на здравето му или ако има въздействие, то ще е само в положителна посока. Признава, че може би има някакви минимални странични ефекти след инжектирането на древната бактерия Bacillus F, но те се забелязвали само със специално медицинско оборудване. Пък и мишките, върху които първоначално била тествана бактерията, не получили никакви увреждания. Нещо повече - те дори започнали да се възпроизвеждат, при положение че преди това имали проблеми с репродуктивността.
Нямало отрицателни реакции и при експериментите с човешки кръвни клетки, поради което ученият решил доброволно да тества сам себе си.
Бручков е ръководител на катедрата по геокриптология. Твърди, че е в цветуща здравословна форма и се хвали, че в продължение на две години не е боледувал изобщо от грип. „Помислих си, че ще е любопитно да изпробвам дезактивираната бактериална култура”, коментира той. Според него не съществува никаква опасност за него, а и не бил единственият, който „консумирал” бактерията. Заради топенето в района, където бактерията Bacillus F е била изнамерена, имало и минимални количества от нея във водата, която пиело местното население. Якутите са дълголетници, аргументира се той.
Бручков не е първият учен, който рискува живота си в името на науката. Негови предшественици също са играли доброволно ролята на опитни зайчета, като при това рискът невинаги е бил оправдан. Руският физиолог Александър Богданов експериментира с кръвопреливане. След 11 трансфузии обявява, че е престанал да оплешивява и че зрението му се е подобрило. Но 12-ата процедура е фатална и той умира, след като се оказва, че резус-факторите, за които по това време не се знае много, са несъвместими.
Първата жена професор в Сорбоната, Мария Склодовска-Кюри, откривайки радия и полония, изпитва върху себе си въздействието им. Тя наблюдава язвите, които се образуват по ръцете й от постоянния контакт с радиоактивните образци, и даже носи на гърдите си ампула с радий като талисман. В крайна сметка умира от левкимия, получена най-вероятно от радиацията.
През XVIII век младият лекар Уилям Старк (1740 - 1770) експериментирал последователно с 24 диети. Бил ту на вода, хляб и зехтин, ту на плодове и зеленчуци. На 29 години (в буквалния смисъл) го довършила диета със сирене „Честър”.
Чешкият анатом и физиолог Ян Евангелиста Пуркинe (1787 - 1869) изпитвал в продължение на години върху себе си действията на различни лекарства и слабителни средства.
Румънският лекар Николае Миновичи (1868-1941) е сред най-лудите изследователи, рискували живота си в името на науката. За да опише какво чувства човек в състояние на асфиксия, той се опитал да се задуши, като се бесил многократно по различни начини.
Американският лекар Роджър Смит пък през 1944 г. решава да провери какво се случва, когато в тялото попадне старинната южно-американска отрова кураре, приготвяна от кората на растението Strychnos toxifera (на латински: Chondrodendron tomentosum). С нея индианците от устието на река Амазонка мажели върховете на стрелите си. Поваленият човек или животно се парализирал и дишането му спирало. Роджър Смит поканил колеги да наблюдават какво ще се случи с него, когато инжектира в организма си доза кураре. Отначало усетил как мускулите на гърлото му застиват, а след това и крайниците му отказали да се движат. Бил на косъм да умре от спирането на дихателната му дейност, но колегите му успели да го спасят. В резултат на неговите изследвания станало възможно прилагането на кураре в неголеми дози за разхлабване на плоските мускули на стомаха при хирургични операции.
На фона на тези примери експериментът на Анатолий Бручков изглежда безобиден. Докъде ще го доведе той обаче, още е рано да се каже.

Подобни статии