Два дни след 9 септември 1944 г.: Убиват бащата на българския „Таймс“ при мистериозни обстоятелства

Пребит до смърт на площада или обесен в килията са основните версии за смъртта на Данаил Крапчев

Данаил Крапчев

Датата е 10, месецът септември, годината 1944. Данаил Крапчев от десетина дни е в Горна Джумая. Дошъл е на гости по покана на няколко свои познати – областния управител, местния войвода на ВМРО и командира на гарнизона. Но най-вече се отзовал на поканата на своя приятел Георги Талев, по-големия брат на писателя Димитър Талев.

За това разказва самият класик пред поета в изгнание Христо Огнянов. Топлата им среща се осъществява през 1965 година в парижки хотел. Преминал през голготата от лагери и затвори, щастливо оцелял, Димитър Талев е вече реабилитиран и посещава писателска конференция във френската столица.

Данаил Крапчев е дошъл в тютюневия град, за да се възстановява след покушението срещу него в центъра на София. Той безцелно се разхождал по площада на Горна Джумая. И по търговската улица, която по ирония на съдбата и тогава, и сега носи името на приятеля му по съдба Тодор Александров. Сигурно в този момент той си е спомнял за далечната 1914 година, когато заедно с Тодора са носили ковчега на поета Пейо Яворов в последния му път... Малцина са останали онези възрастни джумалии, които са запазили здрав спомена си от онези дни. Боян Спасов е на 84 години вече и без колебания ми разказва какво се е случило през онзи 10-и.

“Въздухът в града е наелектризиран до крайност. Партизаните от Горноджумайския отряд се очакваха всеки момент да слязат от околните села. От старата власт вече нямаше и следа. Неколцина младежи се разхождахме по търговската улица пред общината. Тогава забелязахме шумотевицата от площада. Десетина въоръжени души водеха един нисичък възрастен човек. В черно пардесю и бомбе на главата... с белезници на ръцете отзад. Идваха откъм съда, отминаха ни и се отдалечиха надолу по главната улица. Скоро разбрахме, че са влезли в Балабановата къща. От сутринта тя вече беше станала милиция. Разбрахме и кой е арестуваният... редактора на “Зора” Данаил Крапчев” – това е краткият разказ на 19-годишния тогава младеж Боян Спасов.

Нямало е вече следи и от познатите на Крапчев, които са го поканили на гости – областния управител, войводата и полковника. Едни са го зарязали и избягали, други вече са били арестувани. Само Георги Талев, при когото е нощувал, го е предупредил да не се показва много навън, а бързо да се върне при него в къщата му. Но Крапчев вече не храни никакви илюзии. Най-малко е мислел за своята сигурност. За друго душата му е завладяна от тъга и печал. Отново е рухнала мечтата за обединена България.

Народе, осъзнай се!

Това са последните думи, които бащата на вестник “Зора”, на българския “Таймс”, отронва, когато върху него се нахвърлят пратените за това от групата на адвоката Данон. Той е изселен в Горна Джумая от София по силата на еврейския закон.

И до днес са в обращение няколко версии за смъртта на големия журналист и издател. От пребиване до смърт на самата улица, обесване в затвора, който е бил само на няколко десетки метра от мястото на фаталната среща с групата на Данон. До самообесване. Свидетелства има по трите версии. Същият този Данон става следовател след събитията. Активно участва в “кухнята” на Народния съд. Почти целият екип на “Зора” преминава през дирекцията на народната милиция и са разпределени из лагери и затвори. Христо Бръзицов си спомня през 1971 година как следователят Данон се изпуска при един от разпитите и му казва по адрес на Крапчев: “Обесихме го в Горна Джумая”. Иначе е поддържал твърдението, че задачата му е била само да го арестува, но не са могли да го опазят. Няколко години по-късно Данон “оплита конците” – уличен е във взимане на подкупи, осъден е и пратен в Горноджумайския затвор.

Друг редактор от “Зора” е осъден да лежи в същия затвор, където повечето му съкилийници са имали ярък спомен от краткото пребиваване на бай Данаил. Та те са му разказали как една нощ нещо се изтропало в карцера, където е бил захвърлен Крапчев и когато надзирателите отворили... намерили го увиснал на ръждясал пирон на вратата от вътрешната страна. С въже около врата му, направено от чорапи. Възрастни благоевградчани предават спомена на своя съгражданка, която свидетелствала някога, че Данаил Крапчев е бил пребит до смърт с тояги и цепеници още на улицата под нейния прозорец. На другата сутрин е бил намерен обесен във вагон на жп гарата.

В благоевградския музей няма запазени документи за последните дни на Крапчев в Горна Джумая. Данаил Крапчев е бил разпитван в Балабановата къща и после хвърлен в карцера на затвора. А Горноджумайският затвор е бил в двора на съда, който е зад площада, до реката. Т.е. там, където са го арестували. Така преминават последните дни на българина от Прилеп, за когото вестник “Зора” беше “моята рожба”!

Бил недолюбван от царя, министър-председатели, военни, земеделци, комунисти и други

Бащата на българския независим печат от първата половина на миналия век е роден в Прилеп на 15 декември 1880 година. Завършва солунската гимназия, а после история в София. Сигурно учителството е щяло да бъде негова съдба, ако не се е срещнал с Яворов. Започват да издават вестник “Илинден”. След въстанието участва в списването на вестници с имената “Отечество”, “Родина”, “Вардар”, “Струма”, “Места”, “България”, “Пряпорец”. И логично идва ред на неговата си рожба, както обичал самият той да нарича вестник “Зора”. Раждането и развитието на българския “Таймс” е пример за възрожденско предприемачество и култ към независима и обективна мисъл. Учител му е бил Жак Жорес, когото е чел в оригинал при специализацията си в Женева. Затова бай Данаил не е бил долюбван от царя, министър-председатели, военните, земеделците, комунистите, хитлеровите представители и другите фактори за онова време. Но са били респектирани от него. Защото той не е позволявал намеса в редакционната политика. Започва вестника през 1919 година, когато България е в разруха. Повечето акции са били на фабрикантите Крум Чапрашиков и Александър Паскалев, но постепенно Данаил Крапчев ги изкупва. Влагал е почти цялата си заплата. Освен новинарството акцент във вестника са били и литературните страници. Тук за първи път виждат белия свят творби на Йордан Йовков и “Чифликът край границата”, разказите и рисунките на Чудомир, късите разкази на Елин Пелин. Първите откъси от “Железния светилник” на Димитър Талев се публикуват първо в “Зора” през 44-та. “Обвиняват ме, че съм поддържал оста Рим-Берлин-Токио... Моята ос е София – Прилеп”, това е била любимата теза на големия български журналист. Когато дипломати от Франция и Англия в София го запитали защо България не е спряла Хитлер в похода му на изток, той им отговаря в “Зора” с уводната статия “Защо не ги спряхте вие”.

Крапчев е боледувал междуособиците във ВМРО. До последно се е стараел да тушира конфликтите в организацията. Приятел е бил и с Ванче Михайлов, и с Тодор Александров, и с Протогеров. На нито един от тях не е спестявал критиките, които е излагал на страниците на “Зора”. Поддържал е висок материален статус на своите служители и работници. Всяка година е разпределял печалбата на вестника като 13-а и 14-а заплата между журналисти и печатари. Известен е бил с непримиримостта си към рушвета, гаранция за независимостта на вестника.

Догодина се навършват 130 години от рождението му. България се нуждае от нов прочит на живота и делото на този голям журналист, издател и патриот.

 

 

Подобни статии