Дългата ръка на Командира зад рухналата сграда на "Алабин"

Петрина и Деница загинаха в нелепия инцидент.

Тази година едната от жертвите на сградата убиец на ул. „Алабин“ - Деница Ченишева, щеше да навърши 40 години, а другата - приятелката й Петрина Христова – 38 г. Жени в разцвета на силите си и майки. Щяха, но не са.

На 19 септември 2006 г. в следобедните часове сградата на столичната улица „Алабин“ рухва и затрупва двете млади момичета, пътуващи с „Пежо 306“. Убива ги на място. 14-години след смъртта им остава единствено скръбта за най-близките им, но не и възмездие за виновниците.

Деница остава завинаги на 26, а Петрина - на 24 г. Без грам съвест и човещина грантаджиите в Темида успяха да спасят от затвора един от най-близките авери на Иван Костов – Георги Кирчев, и хората му. Съдебното решение, което поставя огромно петно върху Темида и срива тотално доверието в съдебната ни система, не е поради вътрешно убеждение на магистратите, с което често се спекулира, а е заради финикийски знаци.

Известно е, че основният подсъдим Георги Кирчев е популярен като Касичката на Командира, а делото „Алабин“ два пъти стига до последна инстанция и очевидно не случайно и двата пъти бива оправдан от съда, който е на пряко подчинение на съдията на олигархията и шеф на ВКС Лозан Панов. А Кирчев не може да е невинен, не и ако съдиите отсъждаха по своето лично вътрешно обвинение. Защото фирмата „Хрисома“, която Кирчев притежава, стопанисваше зданието - паметник на културата в сърцето на София. Предизвестено магистратите оправдаха и аверите на Кирчев - Петър Петров, натоварен да контролира ремонта на сградата, Николай Симеонов и строителя Манчо Иванов, който е в неизвестност и по последна информация се укрива във Франция. Решението, взето на 20 февруари 2020 г. от съдиите Камен Иванов, Владимир Астраджиев и Стефан Илиев, показва точно тяхната зависимост и подчинение. Първите двама са известни с това, че са свързани със скандалния Съюз на съдиите в България. Камен Иванов дълги години беше член на ССБ, а Астраджиев бе посочен от грантаджиите в Темида като един от кандидатите им да оглави Софийския градски съд след напускането на Калоян Топалов. Имената на двамата се появяват като част от съдебен състав, в който участваше и самият шеф на ССБ Калин Калпакчиев, прочул се с това, че пусна убиеца Джок Полфрийман на свобода близо 6 години преди да му изтече присъдата. След скандалната оправдателна присъда за всеки български гражданин стана ясно, че държавата е на мафията, че ако Командира ти е приятел, можеш с немарливостта и надменността си да отнемеш дори човешки живот и да ти се размине. Доказа, че щом щерката на Драгалевския лаборант Мина и жената на шефа на съдиите в България Бети Панова си пият кафето заедно, справедливостта кучета я яли. Оправдателните присъди доказаха още, че пред закона не всички са равни. Има и по-равни. Доказаха, че Темида за едни е сляпа, а за други - не съвсем.

Още по време на досъдебното производство строително-техническа експертиза доказва, че ремонтът на сградата убиец е незаконен и в разрез с всякакви нормативни документи. Документът е подписан от трима висококвалифицирани инженери. Те са категорични в заключението си, че Кирчев е започнал ремонт без разрешение за строеж и без одобрението на Националния институт за паметници на културата. Според друга – шесторна експертиза, отново изготвена от видни архитекти и инженери, пък става ясно, че използването на „инструменти с ударно и вибрационно действие за премахване на мазилките е довело до появата на пукнатини и разхлабване на връзките между фасадната стена и укрепващите я преградни стени“. Според вещите лица използването на такива инструменти има пряка връзка с рухването на сградата. Така излиза, че с всеки удар с чук по стените на зданието всъщност се е забивал по един пирон в ковчезите на Петрина и Деница. Други експерти в съдебната фаза обаче оспориха заключенията на колегите си и обявиха, че сградата е била в предаварийно състояние и ако не била на 100 години, нямало да падне.

Разследването на причините за срутването на сградата е било минирано още в първите часове след рухването. В първоначалната техническа експертиза, подписана от петима доценти от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и експерт при Националния институт за паметници на културата, се казва: „...установи се категорично, че отстраняването на остатъците от авариралата сграда е било прибързано и е довело до заличаване на конкретни доказателства за начина на нейното разрушаване“. Според експертите е било възможно останките от сградата да се съхранят, за да бъдат огледани от специалисти. Те твърдят, че от особено значение за изясняването на причините за срутването е да се разбере дали стоманените подови греди са рязани механично или с оксижен преди срива. Това обаче е невъзможно, тъй като при разчистването на отломките не е присъствал експерт, който да установи това. В двора на Националната следствена служба били струпани останки, по които личи, че са били рязани. Не може да се докаже обаче дали преди срутването или след това, при разчистването на отломките. Свидетели Освен със заличаването на доказателства финалът на делото е предрешен и от противоречивите показания на свидетелите. Част от работниците първоначално твърдят, че лично Кирчев им е наредил да режат носещи греди и колони.

Пред съда обаче един по един те се отмятат от показанията си. Това прави и основният свидетел Николай Александров. В разпита му пред съдия преди 10 години строителният работник е казал, че 2 часа преди сградата да се срути, той и негов колега, въоръжени с къртачи, избутали 5 бетонни колони по заръка на собственика на сградата Кирчев. По време на съдебния процес обаче Александров най-безочливо се отрича от показанията си, дадени пред съдия. Така пред магистратите застава негов познат - Станчо Петров, който споделя какво е говорил Александров пред него. „Казвал ми е, че някой е искал да се срути сградата. Възлагали на негови колеги да подкопават основите. Николай ми каза, че Иван Костов имал интереси към имота. Каза, че знае имена и хора, но не смее да говори. От поведението му личеше, че се страхува“, казва Петров пред съда. Той потвърждава и казаното в досъдебното производство - че според него носещите релси са били рязани само донякъде, за да не падне сградата веднага. Свидетелят допуска пред съда, че най-вероятно ремонтът е бил само маскировка, за да бъде съборена сградата.

Основният свидетел по делото - строителят Николай Александров, още преди години се свързал с майките на двете момичета - Александрина Ченишева и Снежанка Георгиева, и обяснил, че се страхува за живота си, ако каже истината. Човекът в прав текст заявил, че от това дело нищо няма да излезе, защото биг босът Кирчев е близък с Иван Костов. След което спрял да се среща с тях. Думите му се потвърждават от редица факти и извън оправдателната присъда. Мая Кирчева, съпругата му, е съучредител и години наред член на УС на скандалната фондация „Бъдеще за България“. По Костово време пък фирмата „Хрисома“ върти далавера с внос на кожени палта от безмитната зона на Ниш в Сърбия. Фирмата става един от основните спонсори на фондация „Бъдеще за България“. През 2000 г. е избрана да изработи облеклата на 26 000 служители на БТК. Шеф на борда на държавния телеком по това време е един от партизаните на Джордж Сорос у нас - Гроздан Караджов. Бившият зет на Иван Костов и бивш съпруг на Мина Костова - Георги Йорданов Христов, е работил на трудов договор в „Хрисома” от август 1998 г. до юни 1999 г. След фалита на КТБ се оказа, че фирма „Хрисома” е един от големите длъжници на банката. През 2004 г. дружеството е теглило два кредита на обща стойност 1 670 000 евро. Това се случва малко след като Цветан Василев придобива пълен контрол над банката.

Подобни статии