Една прикована с карфица пеперуда, която отлетя далече

Малко ми е неудобно да пиша за Димитър Воев – нито съм чак толкова запознат с творчеството му, нито, да ви кажа честно, имам високия стил да кажа какво точно мисля, защото музиката на „Нова генерация“ възбужда огън от чувства, възбужда мислите и е трудно пригодна за литературен очерк. Какво да кажа за този гений, отлетял от нашия свят на младежката 27-годишна възраст?

И ми е мъчно. Фронтменът на „Нова генерация“ ни напусна през 1993 година от тежка болест, а ни остави умопомрачителна музика и още по-умопомрачителна поезия, индивидуална, истинска, неподлежаща на имитация, неподлежаща на обяснения. От неговата, от тази българска банда бяха първопроходци в българската ню уейв музика и като цяло „алтърнатив“ музика. А талантът винаги оставя диря – дори и да е кървава. „Ловецът на сърца“, има такава тяхна песен, и тази музика, тези текстове на Воев наистина ловят човешки сърца. Стиска ги не чак до кръв, но поне до сълзи.

Димитър Воев беше, както пее в една от песните си, „пеперудата на тази дъска – забодени с другите сме част от колекция. Карфиците бляскави бяха наши мечти, но само свободни от тях, ние отново ще летим“.

Воев направи чудо – прикован с карфица за дъската от жесток колекционер, той скъса тази карфица. Разкървави гърдите и сърцето си, избяга и полетя към свободата и любовта, полетя към Царството Небесно.

Бога ми, дори не мога да кажа – атеист ли беше Воев с хипарските си нихилистки текстове, или някакъв неразбран криптохристиянин с някои от метафоричните си текстове, когато пееше за „пътя към храма“ или когато свободната му душа летеше „високо над църквите“.

Казах ви – труден е за разбиране Воев, но пък е лесен за чувстване. Дори когато „вълк в гърдите му вие“, не оставаш много наясно, но все пак някак усещаш, че глутницата гони него, самотника, него гения, недостоен за земята на слепите джуджета.

Поетичният гений и метафорите при Воев са толкова дълбоки, че седмина души ще ги разберат по седем начина, а и по повече. Какво са карфиците бляскави, които пробождат душите на пеперудите? Нашите страсти, нашите обвързаности, всичките ни дребни и едри заблуди, всичките ни малки мечтички и жалки амбицийки, всичките ни криворазбрани задълженийца, които ни превръщат… в роби.

Митко Воев, мир на душата му, отдавна го разбра. Написа го, изпя го, така че да докосне по сърцето дори стар дънер.

Заговорим ли за музика, за поезия, неизбежно говорим за „послания“. Какви послания ни остави Димитър Воев? За Бога, братя, не знам! Та той ни говори почти за всичко – за любовта, за самотните души, за свободата, за социалните окови.

Вижте част от отзивите в Ютюб:

"Воев  беше един гениален творец поклон пред него и неговото  творчество аз съм израстнал с неговата музика и послания.Поклон пред един творец и гений помогнал  на много групи да продължат напред .Обичам те и се поклонявам пред теб и творчеството ти.

Всеки път когато се завърна към Нова Генерация все едно съм пак на 16! А живота си тече, приятели, и нищо не може да върне сладката, беззаботна, влюбена младост... Освен музиката, която пак за секунди ме пренася там, но след няколко мига се връщам в настоящето.

Немам думи........... Разтрепервам се като слушам. Тиинейджърските ми години ми минават пред очите за секунда..... като на филм :) Какви времена бяха. Какви ЛАЙНА са сега.....

За какво говорим. Дали някога ще разберат за какво Воев дава тези послания и особено сега. Това е невероятно.....

“.. и тихо заплака за мен, за моите мръсни убийци..." Отиде си без време Геният...

Гениално добри! Гледайки клипа, открих че изглежда и звучи доста по-актуално от много музиканти през последните години. Почивай в мир, Митко! А за нас остава да те помним и слушаме."

Край на цитатите от интернет...

Виждате ли - никой не се лигави, няма и мнения като за Гери Никол - Уау, мяу, секси.. Воев е друга бира.

Някои, разбира се, не го разбират. Даже повечето. Но те не са меродавни – те са тези, които „първи ще хвърлят камък“. Митко отдавна го е разбрал, и затова написа „Скорпионите танцуват сами“. А също и това – че търси „истински сърца“. Защото има и фалшиви сърца, вервайте ми.

Наистина, трудно е да се пише за Воев. Той всичко сам е казал за себе си. Малко тъжно е, че у нас минава за бутикова музика огромното наследство на „Нова генерация“ и Димитър Воев. За бутикова поезия. Труден е за разбиране, наистина. Но както винаги съм казвал, на гениите не им пука дали ще ги разберат. Те просто са си гении. Думите им стигат до тези, до които трябва. Думите на Димитър Воев и безкрайно талантливото му творчество достигнаха до Историята.

ЧАСТ ОТ КОЛЕКЦИЯ

Една пеперуда до мен долетя

от източен вятър довяна.

Донесе ми пръстен и силна вода

от живите дни на океана.

Видя на дъската своите сестри,

пробити с карфици,

и тихо заплака, за мен!,

за моите пръсти убийци!

 Аз съм пеперудата

на тази дъска,

забодени с другите,

сме част от колекция.

 Карфиците бляскави

бяха наши мечти,

но само свободни от тях

отново ще летим.

 Изгрява на тъмен фон сладка луна

и казва: "Лапни ме, защото съм цяла".

Дърветата в тъмното стари мълчат

В клоните сплетени тайни с мен.

 Така ще попитаме горския цар

и той ще прошепне: "Вадете иглите!"

Защото пеперуди с игли не летят,

острието пробожда душите.

 Аз съм пеперудата

на тази дъска,

забодени с другите

сме част от колекция.

 

Карфиците бляскави

бяха наши мечти,

но само свободни от тях

отново ще летим.

Обичаш ли да си съвсем една

от другата страна?

Докоснат ли пеперудата,

тя вече отлетя.

 

Подобни статии

  • Журналистката Ива Стоянова издаде стихосбирка с красивото заглавие

    Журналистката Ива Стоянова издаде стихосбирка с красивото заглавие "Благодаря!"

    Ивестната журналистка Ива Стоянова издаде своя стихосбирка. Сборникът носи името „Благодаря!“ и вече е в търговската мрежа. „Пиша от дете, обожавам поезията и се надявам това, което споделям със сърцето си да докосва и вълнува. Вярвам, че човек трябва да бъде благодарен и затова заглавието на книгата е едно от моите стихотворения - Благодаря!“, каза Ива Стоянова.

    114
  • Омар Хайям от Мездра. Виното, жените и животът в четири стиха

    Омар Хайям от Мездра. Виното, жените и животът в четири стиха

    Някъде в средата на 90-те години на миналия век вече бях отявлен читател и посетител на библиотеката в Мездра. В достолепната бяла сграда на глухата уличка в центъра на железничарското градче влизах със страхопочитание, като в църква. Ароматът на старите книги ме опиваше като наркотик. Истината все още се търсеше там, в библиотеките, в по войнишки наредените книги, при строгите библиотекарки, генерали на книжовността. Интернетът беше университетска екзотика, хартията беше скъпа. Мобилни телефони пък нямаше въобще.

    433
  • Поетесата Теа Монева: Светът е едно голямо стихотворение, в което живеем

    Поетесата Теа Монева: Светът е едно голямо стихотворение, в което живеем

    "Всяко едно стихотворение е отделна галактика. За да построиш обща вселена, трябва да откриеш научните закони между отделните галактики, да ги накараш да си общуват помежду си", казва в интервю за БТА младата поетеса Теа Монева. Стихосбирката й "Преводачът на света" е последната книга, редактирана от напусналия ни наскоро литературовед Марин Бодаков (1971-2021). "Щом светът е едно голямо стихотворение, то няма как поетите наистина да ни напускат", споделя Теа. Тя е родена във Варна на 18 април 1994 година. Средното си образование завършва в Първа езикова гимназия в морския град, а след това следва фармация в Мюнхенския университет "Лудвиг-Максимилиан". През 2021 издава дебютната си стихосбирка "Преводачът на света". Нейни стихове са намирали място в различни онлайн и печатни издания, освен това са били отличавани в различни поетични конкурси, сред които "Веселин Ханчев" и "Биньо Иванов". Пред БТА Теа Монева разказва за поезията, за връзката между литературата и науката, за изкуството и живота извън родината.

    220