Едното мляко ни остана, та и него да затрием

Духът от бутилката беше пуснат още преди десетина години, когато с една поправка в БДС бе позволено в киселото мляко да се влага до 20% сухо.

 

Вече ще е много трудно да върнем духа обратно в бутилката и да сложим запушалката. Икономическият интерес винаги е надделявал. А той е да се влага евтина суровина, да се повишава рандеманът и да се сгъстява консистенцията на продукта.

Всъщност потребителят постепенно привиква и с това. Сегашните деца сигурно трудно биха приели истинското кисело мляко, което са яли дядовците им и което е наистина кисело. Свикнали са с гъстото и леко сладко мляко, приличащо повече на йогурт, защото само такова познават. Единствено по-възрастните хора ще си спомнят вкуса на автентичния продукт. Бабите ни обаче не са яли кисело мляко със сухо, нали?

Всъщност това е проблемът – губи се автентичността. Не са чак толкова много продуктите, с които можем да се гордеем и да наричаме български. Киселото мляко обаче е точно такъв продукт. Повече от година се говори, че ще трябва да го защитаваме в ЕС като типично българска храна. Това обаче няма как да стане, ако не е направено от 100 процента родна суровина и ако в него има вложено сухо мляко.

Така сме на път да направим една огромна услуга на съседите, които отдавна също припознават киселото мляко като свое. Има една приказка – в българския ад няма нужда от дяволи, защото българите сами се тикат в казана. Накрая ще се окажем в казана всички вкупом – и хитрите производители, и лукавите търговци, и прецаканите фермери, както и излъганите потребители.

Няма лошо този път да впрегнем общи усилия и да опазим част от кулинарното си наследство. Да преодолеем разни тънки сметки и интереси. Защото не ни е останало много за опазване.

Подобни статии