ЕК установи двоен стандарт при 7 продукта

Бебешкото мляко най-мазно у нас, корнфлейксът за деца без витамини, чипсът най-хрупкав, но и най-солен

Протеинът в бебешките млека у нас е по-малко, но за сметка на това пък те са по-мазни.

Адаптираното мляко за бебета се оказва най-мазно у нас, а в зърнената закуска за деца липсват витамини. Това установи ново проучване на Европейската комисия, като резултатите от него бяха обявени преди дни.

При сравнение на търговската марка Nestle NAN Optipro 2 е установено, че в продуктите, които се предлагат в България, Испания, Хърватия, има повече мазнини, или 24,2%, спрямо това, което се предлага в Литва, Малта и Полша - 23,6%. В същото време протеинът в адаптираното мляко, което се продава в тези държави, е повече и възлиза на 9,6%. У нас, Испания и Хърватия тази стойност е 8,5%.
Резултатите от изследването на Kellogg's Special K Classic/Original показват, че в състава на зърнената закуска, насочена за България, Чехия, Германия и Словения, не фигурират витамини. А в корнфлейкса, предлаган в Малта и Италия, има витамин В1, В2, В3, В6, В9, В12, D, цинк и желязо.
Анализът установил още разлика в състава на безалкохолните напитки, чипса и инстантното кафе. Водещ в класацията по негативен признак е картофеният чипс, който у нас е един от най-мазните и солени в Европа. Изследването показа, че съдържанието на мазнини е 35%, а в останалите държави процентът е по-нисък, като най-малко са мазнините в Белгия - 30%. При тестване на вкус родният чипс обаче се оказал най-хрупкав спрямо останалите страни. По този показател на дъното е Словения, въпреки че съдържанието на мазнини е близко до това на продукта, продаван у нас - 34%.
Друга драстична разлика в храните, предлагани у нас и в други държави, е при безалкохолните напитки. В PEPSI на българския пазар се съдържа гума арабика, а в останалите страни няма наличие на тази съставка. Обикновено тя се влага в алкохолните напитки за придаване на отлежал и по-мек вкус. Съставката е установена още в две държави - Хърватия и Словения. Данните от изследването сочат, че кока-колата у нас е една от най-калоричните в Европа, като продуктът съдържа 187 калории. За сравнение, в Испания калориите в напитката са само 81, а съдържанието на захар е 4,5%. У нас пък сладкото вещество е 10,8%. Най-калорична и с най-много захар е колата в Италия. Там показателите са 205 калории, а захарта е 11,8 на сто.
В студения чай Lipton Ice Tea Lemon у нас има 4,5% захар, а в Германия е 4,2%.
Сред изследваните продукти е и разтворимо кафе 3 в 1. Марката е Jacobs 3 in 1 като при българския вариант е установено, че е вложена 17% кафява захар, а съдържанието на инстантно кафе е 10%. При органолептичната оценка е установено още, че продуктът, който се предлага у нас, образува повече пяна спрямо този в останалите страни, от които са взети проби. При прегледа на състава се вижда, че в българския вариант има малтодекстрин, което е полизахарид, използван като хранителна добавка. Той се произвежда от нишесте чрез частична хидролиза и обикновено се среща като кремаво-бял хигроскопичен прах. Малтодекстринът е лесно смилаем, абсорбира се бързо като глюкоза и може да бъде умерено сладък или почти без миризма. Действа като подобрител на вкуса, но е отричан от много диетолози и хора, които водят природосъобразен начин на живот, като изкуствен продукт с липсващи публично оповестени изследвания за неговото действие. Експерти го слагат редом до аспартама като вредно вещество за здравето.
Резултатът от изследването на кафето сочат, че в Германия има по-малко кафе – 8%, и повече захар - 54%, а в Естония, Хърватия, Унгария, Литва и Словакия това съотношение е съответно 15% и 62%.
Изследването е второ поред, първото беше през 2018 година. Тогава бяха избрани 113 продукта и беше направен анализ по съдържанието на етикета, коментира изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов (виж карето). То се осъществява от Джойнт рисърч център, което е изследователското звено към Европейската комисия и на темата двоен стандарт. Последното проучване включа 20 от тези храни, които са избрани с гласуване от контролните органи в страните членки. Тоест същите продукти са тествани втори път, само че първото проучване изследва съдържанието на етикетите, а при сегашното се прави по сензорен метод, тоест от експерти по вкусови тестове. От изследваните 20 продукта при 10 има значителни различия. Изводът на ЕК е, че нямо ясно различим географски признак на различията при продуктите.
При крема сиренето Pfiladelphia (Филаделфия) не са установени сериозни различия между това, което се предлага у нас, и в другите държави. В състава на продукта, продаван във всички страни, обаче присъства дъвка от рожкови или добавката Е410 Това е вещество от естествен произход. Според информацията в Уикипедия тя не се разпада в тялото. Смята се, че е напълно безопасна за хората, поради което употребата й в хранително-вкусовата промишленост е разрешена в много страни, включително Русия. Дори използването й в производството на бебешки храни е позволено.
Въпреки това дъвка от рожкови може да увреди здравето на тези хора, които страдат от индивидуална непоносимост към този стабилизатор. В допълнение без последици за здравето, един възрастен може да консумира не повече от 20 мг на 1 кг тегло на ден, като тази норма е установена от лекари.


Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“: Двоен стандарт има, но при скъпите храни

На базата на това изследване не може да се правят генерални изводи. Правят впечатление обаче два продукта, като единият е кафето „Якобс 3 в 1“, където в българската рецепта се използва кафява захар, в Германия - бяла. А кафявата се счита за по-качествена и по-скъпа. Другият продукт е „Фанта портокал“, където в датската рецепта има 4,5% портокалов сок, а в българската има 5%. Освен това в повечето продукти се използват изкуствени подсладители, в българските има фруктоза, която не е по-лоша от изкуствените подсладители. Имаше данни за чипса, който е най-мазен у нас. Нас винаги са ни вълнували тези показатели, а именно заместването на по-скъпа съставка с евтин заместител, каквито имаме при сиренето, салатите и други. Ако се подбират продуктите по наличие на такъв риск, извадката би била доста по-различна. Например би могло да се тестват всякакви изделия, в които има ядки, например шоколад с ядки. Защото мотивът при тях е много по-силен, тъй като съставката е много по-скъпа. Това го няма в това проучване за съжаление. Надявам се, че ще има скоро нови, защото ЕК е заделила нов 1 млн. евро за подобни изпитвания и през тази година.
Беше приета и дефиниция за такава практика, според която при установяване на съществени различия държавата може да налага санкции на производителя. Друг е въпросът как биха приключили тези офанзиви, тъй като дефиницията не е много точна и е много възможно такива постановления да загубят в съда. Освен че тази глоба може да падне в съда, има и друг проблем. Българските санкции са много ниски, като варират от 1000 до 15 000 лева за нелоялна практика, а при повторно нарушение стига 30 000 лв. Тази глоба е пренебрежимо малка за такива големи концерни и те няма да я забележат. Остава само рискът за репутацията на компанията, но самата глоба няма да засегне никого.
Ние много пъти сме казвали, че глобите трябва да са обвързани с оборота на компанията, за да има адекватност спрямо икономическия интерес. Най-сериозното наказание, което може да бъде наложено, е потребителите да се отдръпнат от определена марка при наличие на различия. Не бих искал да изземвам функциите на контролните органи, но бих казал, че трябва да има по-голям контрол върху по-скъпите продукти, при които интересите за ползване на заместители са по-големи. Това са шоколадови изделия и такива, които съдържат ядки, рибни субпродукти, например в салати и храни да се заместват скъпите риби с по-евтин вариант. Някои алкохоли, при които се изисква отлежаване.
Силно се надявам, нашите органи да са активни и да се включат в изследването, за което се отпускат пари тази година.

 

Подобни статии