Елена Петрова - от другата страна на обектива

Photo: haskovo.net

Елена Петрова неведнъж е давала душа и тяло на едни от най-красивите и незабравими българки, но срещите й с Лора Каравелова никога не й омръзват. Нейната изпепеляваща връзка с Яворов, както и сложните взаимоотношения на поета с Мина вече няколко години заемат специално място в сърцето на актрисата.

Превъплъщавала се многократно в образа на фаталната жена в представлението на Бойко Илиев „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла“, сега Елена решава сама да ни преведе през една от най-любопитните, но и най-трагични любовни истории в българския културен живот от мястото на режисьорския стол.

Вдъхновена от спектакъла в Нов театър НДК и масивната кореспонденция между Лора и Яворов, в новия си късометражен документален филм „Смъртоносна любов“ тя минава от другата страна на обектива и отвежда зрителите в дома на Пейо Яворов през последните мигове от обречената любов на писателя.

„Много исках да разкажа за тази фатална последна нощ между Яворов и Лора. Фокусът на моя късометражен филм е точно тази съдбовна, страстна, пълна със скандали и ревност връзка“, разкрива Елена за филма си, който ще можем да гледаме за първи път в рамките на кинолитературния фестивал Cinelibri на 1 ноември. На тази дата Елена отбелязва своя 45-и рожден ден. 

Актрисата споделя, че винаги е била силно заинтригувана от крайните взаимоотношения между мъжа и жената и това е една от основните причини, които са я накарали да изследва дълбоките светове на Яворов и Лора и да направи филма. Според нея обаче в цялата тази стихийна сага Лора твърде често остава неразбрана, изтласкана на заден план и филмът и се опитва да хвърли повече светлина върху иначе твърде интересния й динамичен психологически портрет.

„Това са два изключително богати свята на двама души, които са много интересни за изследване. Поетът Яворов знаем какъв символ е за българската култура и живот въобще. А за Лора смятам, че е много непозната като интелектуалка, като жена, която е била желана от всички мъже по това време. Всичко това за мен и като жена, и като актриса е много любопитно и много ми се иска някой ден да го разкажа и в игрален филм“, казва тя.

А освен за непознат, Елена намира образа на Лора и за изключително близък. Актрисата споделя, че е намерила много сходства с нея и когато играе ролята в театъра, това я кара толкова дълбоко да навлиза в душата си, че понякога се плаши… „Харесвам такива жени, искам да разбера какво ги е накарало да стигнат до този фатален край. Оказа се, че с нея дори сме една зодия, имаме същия къс фитил, много сме обсебващи, много ревниви. И аз намерих допирни точки (не толкова крайни, разбира се) с тази дама и ми беше много интересно да я изследвам през всичките писма и разкази от роднини“, доверява тя.

Смъртоносната любов обаче не остава заключена само в художествените разкази. Тя ходи по всички нас, изпепелява ни, понякога ни убива, но в крайна сметка винаги ни дава нещо. А според Елена Петрова тези фатални взаимоотношения са част от израстването на човека. „Ако ти е дадено да преживееш такова нещо в живота, има смисъл и трябва да научиш нещо от тази история. Има едно много хубава поговорка, че ако преди любовта и след нея си един и същи, значи не си обичал достатъчно…“, спомня си тя.

Това не е първият път, когато актрисата преминава от другата страна на обектива. Още преди 2 години тя започва да се интересува какво се случва зад кадър и постъпва в НБУ със специалност „Кино и телевизия“. Въпреки че има дългогодишен опит на снимачната площадка и отдавна е запозната с най-малките детайли от тънкото разпределение на екипа до трудната работа с актьорите, решава, че трябва да се задълбочи с изучаването на режисьорските задачи.

„Ред обстоятелства ме накараха да премина от другата страна на обектива. Започнах да си представям много картини, да си подреждам някакви визии в главата, да се опивам да чета истории и да ги разказвам по мой начин, да виждам как биха изглеждали актьорите - независимо дали си измислям тези истории, или са се случили в реалния живот“, обяснява актрисата, която за свой учител посочва тъкмо живота - най-голямото вдъхновение за визуалния разказ.

Въпреки че още нейният режисьорски дебют през 2019 г. – „Мълчано мляко“, получава много добри отзиви, тя скромно признава, че все още не се смята за режисьор, но има голямо желание да продължи напред, да опитва и да се развива. „Вървя в тази посока и ми е много приятно. На снимачната площадка се чувствам много щастлива, независимо от коя страна съм. И, честно казано, сега ми е по-интересно зад камерата и бих продължила в тази посока. Не мога да го опиша. То е едно вътрешно изпълване, което ме кара да забравя всичко останало и да съм точно там в този момент с екипа и да правя това, все едно другият свят не съществува“, радва се Елена за новия си опит.

Любовта на Елена с киното обаче не е смъртоносна като любовите, които я вдъхновяват. Започнала да играе още от малка, тя безумно го заобичва и връзката им до днес остава всеотдайна и балансирана, но смята, че онова, на което най-много дължи своята стабилност в тази професия, и това, което я е изградило като артист, е театърът с неговата безкрайна дълбочина. Според нея работата върху образа на сцената е много по-трудоемка, защото „там трудно можеш да скриеш собственото си аз“ и никога не можеш напълно да избягаш от себе си.

И макар последните години да виждаме хубавата Елена предимно на театралните сцени в спектакли, тя разкрива, че скоро ще я видим и в една по-различна светлина. Само преди броени дни приключиха снимките на новата тийндрама „Жири“, посветена на духовното израстване на съвременните млади хора, пред които София отправя много възможности, но и трудности. Сценарист на филма е човек, много близък на актрисата - Николай Георгиев, с когото Елена предприема първите си стъпки в света на изкуството в рамките на театралния клас „4 х С“, където той й преподава от 8-и до 12-и клас.

Ролята на Елена Петрова тук е изключително символична. Без да има нито реплика, тя говори достатъчно красноречиво, явявайки се събирателен образ на всички майки, които изпитват затруднения да се свържат с подрастващите си деца. „Това са всички онези жени, които искат да изградят връзка с децата си, които вече са пораснали тийнейджъри, но тя се е скъсала някъде по пътя. Някъде нещо е пречупено и тя се опитва да събере сили да стигне до това дете, да разбере от какво има нужда. Но понякога нещата завършват фатално, както и в този случай… Моята героиня дори си няма име. Аз съм „тя“, „жената“ и наистина се появявам много символично, като нещо, което присъства, но всъщност го няма. И то точно това е проблемът при децата. Когато родителите нямат време за тях, когато родителите някъде по пътя във гонене на кариерите забравят децата си“, разказва Елена за новото си участие.

Тя обаче не за първи път се наема да се превъплъти в такава важна роля. Желанието й да изгражда качествени и пълноценни връзки с децата и в реалния си живот вече дълги години я ангажирана с благотворителни каузи в подкрепа на децата със специални потребности, а сега е една от основните причини да приеме и ролята на посланик в кампанията на УНИЦЕФ в подкрепа на приобщаващото онлайн образование на деца с увреждания. „Това е моят шанс да бъда по-добър човек… За мен най-смисленото нещо е да се грижиш за децата, защото нищо не започва от нас и не свършва с нас. Всичко върви напред и има продължение - те са нашето продължение и би трябвало да им оставим един по-добър свят“, уверена е актрисата. Че светът ще стане по-добро място за живеене, тя не се съмнява. Усмихната и оптимистична, Елена е на мнение, че сегашните беди ни правят по-добри и по-солидарни и ще ни помогнат да започнем да оценяваме заобикалящата ни среда. „Когато не уважаваме земята и природата, тя ни стопира и ни показва, че трябва да започнем да се държим със света и земята по нов начин. Това е част от един урок и наистина смятам, че ще започнем да живеем в един по-добър свят. Но всичко зависи от нас - колкото повече спазваме мерките, толкова повече ще можем да продължим да живеем извън къщите си. Ще трябва да преминем заедно през това и да се научим да живеем по един нов начин“, категорична е актрисата.

Доверява ни също, че в нея все още живее едно малко момиченце и тя никога няма да го пусне да излезе, защото то й дава друга гледна точна за живота и я държи непрекъснато любопитна. А тайната на неизстиващата й красота, смята тя, е тъкмо тази - работа върху вътрешния ни мир, а не толкова върху тялото. „Това, което излиза навън, е работа изцяло вътре. Каквито и козметични намеси да има, каквито и грижи да полага една жена, всичко е отвътре, работа върху душата. Защото, когато съм тъжна, не се чувствам красива“, споделя Елена.

За своя 45-и рожден ден казва, че не иска много - само да прекара една уютна вечер с най-близките си колеги и приятели. Издава, че обича да прави вечеринки и да гощава приятелите си със вкусни домашно приготвени ястия и весело настроение.

„Аз обичам да имам гости, обичам да готвя на гостите и да ни е хубаво, мило, топло, да си кажем хубави думи, да има усмивки. Това е, което искам. Не е време за големи шумни тържества. Време е за мъдри разсъждения и по-мъдро отношения към близките, към живота, време е за съзерцаване… Идват много хубави светли празници, които трябва да събират, а затова трябва да сме здрави. От нас зависи. Пожелавам си единствено да не губя съвсем смисъл, да не изчезне смисълът за всичко, за любовта, за живота“, признава тя през сълзи.

Подобни статии