Еманация на силикона

Петък сутрин. Карам сина ми към училище, трафикът не е натоварен, той говори с дядо си по телефона... Пресичам голям столичен булевард и се спускам по по-малка уличка в посока към училището.

От съседна кооперация излиза руса жена, възраст - трудна за определяне, но видимо „тунингована“ (подробности - тук). Води две малки деца и пресича на неразрешено място. Спирам. Жената държи тържествено кафе и още по-тържествено отваря вратата на паркирания отсреща джип с цвят „пералня". Децата, които видимо са мънички, започват да се усукват около нея, докато тя абсолютно безцеремонно тръгва да ги качва в колата от страната на платното. Изтръпвам цялата. Дори няма да коментирам, че това е незаконно - има причина по нормативна уредба децата да се качват в автомобила единствено от страната на тротоара. Не ми се мисли какво ще стане, ако на някоя кола в тоя наклон не й издържи спирачката...

Свирвам й да качи децата от другата страна. Следват крясъци и псувни: "К***о, това са деца, мааааа", реди силиконовата блондинка. "Като са деца, спазвай закона и ги качи от страната на тротоара", виквам й аз. Това, което следва, обаче е неочаквано - силиконката зарязва децата и скача с ритник върху колата ми. Аз натискам клаксона, докато тя ме псува отвън. Следва нов шок - отваря вратата на колата ми и пред очите на детето ми ме удря два пъти - веднъж в ръката и веднъж в лицето. 9-годишният ми син е в шок. Само секунда ми е нужна да преценя, че ако изляза, ще я смажа... Но не така искам да възпитавам сина си.

"Звъня на 112", кресвам аз, докато ботоксовата й разкривена физиономия диша на милиметър от носа ми. И започвам да набирам спешния телефон. Смелата силиконка ме напсува за последно и със скоростта на светлината изчезна с джипа си. А аз изкарах следващия час и половина в 5-о РПУ. Хората бяха много възпитани и ми влязоха в положението. Разбрах, че подобни „радости“ се случват всеки ден, видях, че и тях ги е яд на подобни "богопомазани", ама живот - не всеки ходи да се оплаква. Още по-малко дочакват възмездието...

Само няколко часа по-късно видях, че всъщност възмездие няма, когато съдът оправда задържания за убийството на младеж в Борисовата градина. Нали се сещате, че ей такива агресивни хора, които се мислят за недосегаеми, са отгледани от точно такива родители. А аз стоя и се чудя - как може майка с мозък колкото аспиринче да не се сеща, че като си качва така децата, някой ден на някой шофьор няма да му издържи спирачката. И после той ще ги лежи...

Замислям се и за друго - ако у нас имаше наказание точно за такива „битови“ драми, по-тежките престъпления щяха да са в пъти по-малко. Просто защото знаеш, че ще понесеш наказание веднага. Зад Океана например доста много са холивудските звезди, които са отнесли дълги часове пробация в чистене на градинки и плажове заради хулиганско поведение. Бързо и ефикасно. Защото ако тази чудна представителка на силиконовия свят я пратят за 60 часа да чисти градинките пред тузарските заведения в София, където другарчетата й си пият питието, следващият път ще се сети как да се държи. И да си владее нервите. А децата й щяха да знаят, че ненаказана агресия няма. И един ден самите те щяха да си знаят как да се държат в обществото. Преди години например един наш съсед се качил пиян зад волана. Блъснал се с ниска скорост в уличен стълб, който съборил. Пострадали нямало, освен стълба - обаче случката се разиграва по времето на социализма и човекът е осъден на месеци затвор за „унищожаване на социалистическо имущество“. Човекът си излежава присъдата като пич, а четирите му деца, които днес са големи хора, никога не си помислиха да карат пили. Дали подобно преживяване би помогнало на силиконката да се научи на ред и нормално поведение? Сигурно. Ако се случи. А дотогава - нали знаете какво ще остане на тая земя след ядрена война? Хлебарките и силиконът!

Подобни статии

  • Паркинг няма, паяк има

    Паркинг няма, паяк има

    Столична община вдига кола за 60 лева и е на загуба, частни репатраци я извозват за 30 лева и са на печалба

    Проблемите на Центъра за градска мобилност в София са като коронавируса – уж работим правилно, вземаме мерки, но те все си остават. Този сектор е чувствителен и важен, но най-лошото е, че всичко се пише на гърба на гражданите. Общинските съветници още не са решили как точно ще се пътува в градския транспорт с билеттче за време, което ще удари софиянци през джоба, и вече замислят нова финансова операция.

    44
  • За втория мандат на Радев и границите на популизма

    За втория мандат на Радев и границите на популизма

    След като положи клетва в парламента, попитаха Румен Радев какъв мандат очаква. Тогава той отговори „интересен“. Дали ще е така, тепърва ще видим. Определено обаче това ще е един различен мандат. Нещо повече - с очаквания за по-голям комфорт за държавния глава. И на пръв поглед всички представки за това са налице.

    76
  • Проф. Ангел Димитров: Останаха куп въпросителни след срещата Петков-Ковачевски

    Проф. Ангел Димитров: Останаха куп въпросителни след срещата Петков-Ковачевски

    Куп въпросителни изникват към изказаните добри намерения след срещата между българския премиер Кирил Петков и македонския му колега Димитър Ковачевски в Скопие. България и Северна Македония имат една вече 30 годишна рамка на взаимоотношения, от които няма как да избягаме, въпреки че Ковачевски заяви, че въобще не трябва да работим в историческа рамка. Това коментира пред БНР проф. Ангел Димитров, бивш първи посланик в Скопие и съпредседател на Смесената българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси за начало в отношенията с Република Северна Македония.

    112