Емил Карлов, учител в СМГ: Имаме талантливи и умни, но все по-мързеливи деца

"Има разлика между масовото ниво по математика и това на учениците, които ходят на олимпиада. Тя е голяма и за съжаление расте. Разликите в резултатите се дължат на това, че няколко деца на определена възраст се занимават сериозно с математика, а в масовото училище не учат. Имаме все по-талантливи и все по-умни деца, но все по-мързеливи. Без труд не може!", казва учителят по математика в СМГ Емил Карлов.

- Г-н Карлов, на какво се дължат резултатите на изпитите по математика? Типът задачи ли затруднява учениците?

- Задачите от година на година стават по-лесни. Министерството иска да прикрие същността на проблема. Деца все по-малко могат да решават задачите, защото все по-малко се трудят. Преподавах на 10-и клас и видях, че те не обръщат внимание на изпита. Знаят, че така или иначе ще го вземат. Все едно аз ще се явявам, а не те. Оценката също не им влияе. По едно време им казах, че ще им пиша толкова, колкото изкарат на изпита. Точките обаче ги дадоха три дни след като трябваше да им оформя успеха. Това го прави нарочно министерството, за да избяга от ясния резултат – той ще покаже какво е състоянието.

Има разлика между масовото ниво по математика и това на учениците, които ходят на олимпиада. Тя е голяма и за съжаление расте. Разликите в резултатите се дължат на това, че няколко деца на определена възраст се занимават сериозно с математика, а в масовото училище не учат. Имаме все по-талантливи и все по-умни деца, но все по-мързеливи. Без труд не може!

- Десетокласниците ви са с най-добрите резултати на фона на доста ниското ниво. Как ги подготвяхте?

- Първо, те са подбрани от четвърти клас и във всеки един у тях малко или много има талант. Второ, изключително настояване и мърморене, защото няма друг начин. Всеки ден им пращах теми да решават. Основно се дължи на факта, че са подбрани деца и винаги можеш да изстискаш нещо от тях. Има какво да търсиш в тях. Те се представят успешно, но за мен по-голяма радост носят олимпиадите.

- Как повлия година и половина онлайн уроци на подготовката по математика?

- Не може да стане училище онлайн. Основната пречка е съзнанието. Ученикът не внимава в час, пък камо ли онлайн. Аз го питам нещо, той ми вика аз съм на телефона, разхождам се. Друго е в клас. Затова онлайн може само индивидуален урок – аз гледам и ученикът ме гледа, станат ли 3-4 деца, вече не можеш да ги хванеш.

- Учениците на СМГ са първи по резултати и на останалите изпити. Каква е тайната?

- Това, от една страна, е хубаво, но, от друга, е лошо, защото няма конкуренция. Навремето СМГ беше 17-а, докато през 1980-а първа беше гимназията в Ямбол, но малко по малко останалите гимназии заглъхнаха и станаха обикновени районни училища. Директорите им станаха учители по руски, география и математика минаха на заден план. Така спадна конкуренцията и остана само СМГ. Приемаме много талантливи деца и работите вървят.

Има нужда от база и от цяла България да могат да се съберат, а не само в центъра на София. Това вече се е позагубило. Не трябва да се фокусираме само в столицата, има талантливи деца навсякъде. Трябва да има система, която да ги открива и да ги развива, не може да ги хвърлим на боклука.

- Как откривате най-талантливите си ученици?

- Допреди 4 години бях учител в Ямбол, където съм работил 40 години. От олимпиадите съм откривал талантливите ученици дори и в селата. Веднъж чух, че в едно село дете е решило задачи за 3-и, 4-и, 5-и клас и щяло да реши и за 6-и, но го изгонили, защото кашляло и пречело на другите. Веднага го намерихме, прехвърлихме майка му и баща му в Ямбол, намерихме им работа и той стана балкански шампион по математика, беше в националния отбор. Това беше Радослав Комитов. В Ямбол е по-трудно, по-малко са децата, но всяко едно иска да бъде открито и обгрижено. Няма друг начин.

- Какво споделят вашите колеги в страната?

- С Ямбол почти всеки ден си звъним. Ситуацията е същата, но там нещата се влошават по-ускорено. Премахват часовете по СИП. В математическата гимназия в Ямбол има три свободни места за учители, но никой не иска да ги вземе. Затова намаляват часовете и така стават нормално училище. Ако учителите не искат да работят, какво да говорим за децата.

- Трябва ли да има повече часове по математика за всички ученици?

- Няма съмнение. Те имат два часа седмично. Магьосник да си, нищо не можеш да направиш. Те забравят как се казва учителят до следващата седмица. Не могат да минат материала, ако нямат часове.

- Къде според вас се къса връзката между отделните етапи - между 4 и 5 клас или 7 и 8? Кога започват да изостават учениците по математика?

- В България има 24 математически гимназии, почти във всеки окръг по една. Почти всички приемат от пети клас. Ако успееш да хванеш детето от пети клас, да расте, да се развива и да ходи по състезания, нататък има резултат. След седми клас е все едно предприятие да търси хора за работа на гробището в „Орландовци“. Няма никаква надежда. Пети клас е ключов. НПМГ дълги години се колебаеше дали да вземе пети клас, но тази година се решиха. Това означава само едно – и те са разбрали откъде идва успехът. Затова първата стъпка е да се вземат от пети клас. След това трябва да намериш добър учителски колектив, който да работи, и накрая търсиш ученици.

- Трябва ли да се правят промени в учебните програми, последните години тези по математика претърпяха много?

- Промените трябва да са такива, че масовият учител да е съгласен, да ги възприема и да смята, че са нужни. Сега в 11-и клас са включили материал от първи курс. Учителят, ако реши, че това не е за него, ще го претупа и прескочи и няма как да бъде изучен.

- Трябва ли учителите да имат по-голяма роля при разработването на учебните програми?

- Не е лошо да се питат, най-малкото, защото те са хората, които ще ги прилагат. Какво е решило министерството няма значение, след като учителят е решил да не го прилага.

- Има ли материал, който е ненужно включен?

- Няма нещо, което да е фрапиращо ненужно. В 11-и клас обаче слагат материал от граници, който се учи в първи курс, статистики, вероятности, разпределения, които са материал доста над нивото на обикновения учител. Аз подозирам, че той няма да прегърне идеята да ги преподава. Въпросът не е да имитираш Запада, защото там учат така. Не може така рязко да се направи завой, образователната ни система е консервативна. Трябва масовият учител да е съгласен и да приеме тази идея.

- Казахте, че участието в олимпиади в ключово. Защо не всички деца се явяват?

- Олимпиадата иска много труд, себеотдаване, да отделяш време всеки ден, много нови знания. Иска работа, а учениците все по-малко работят.

- Как можем да мотивираме сегашното поколение да се потруди повече за успеха си?

- Много трудно. Това зависи от учителя. Той трябва да започне да работи така, че да запали учениците. Аз успявам да ги увлека след себе си. Изпълнен съм с голям ентусиазъм, работи ми се и те не издържат. С личен пример ги привличам. В самите учители обаче ентусиазмът намалява през годините по различни причини – финансови или други. Интересът към математиката е намалял и сред педагозите. Липсата на учители също се отразява. Не бих могъл да измисля рецепта как да се подобри.

- Как подготвихте учениците за Младежката балканска олимпиада, на която нашите ученици завоюваха 6 медала?

- Отборът е от 6 човека, но се подбират от 30-40, които се явяват на контролно. След това започват 2 месеца подготовка всеки ден. Аз бях помощник на техния ръководител доц. Кортезов. Той прави списък с работещи в Института по математика в СУ, които се занимават с извънкласна работа, и ги подбира по специалности – комбинаторика, геометрия. Те почват да четат лекции. Част от тях бяха по интернет, а другите в олимпийския център. 2 седмици преди края се събират там и започват лекциите наяве. Много е трудно за децата, защото всеки ден има лекция, дават им домашни, правят се контролни. Целта е да се извлекат най-добрите и най-силните се явяват на състезания. Миналата година бяхме първи, тази сме втори. Румъния е основният ни конкурент. Те ни бият преди всичко с това, че вземат по-рано материала по геометрия и нашите ученици не са учили някои неща и са по-неподготвени на задачите, които се дават. На Младежката балканска олимпиада учениците са от 8-и и 9-и клас, но румънците са по-напред и задачата по геометрия обикновено ги избутва на първо място. Тази година пак имаше материал, който ние не сме учили. Мъчим учениците, предава им се напред материал, но не е като да му е улегнало през годината. Тази година имахме две десетки (максимума) и четири нули. Оттам Румъния се измъква.

- Кои други страни са ни по-голяма конкуренция?

- На Младежката балканска олимпиада до 9-и клас участват всички балкански страни и от време на време Турция. Тази година бяха 23 отбора. От цял свят се включват доброволно, но плащат двойна такса. Имаше от Чили, Франция, Саудитска Арабия. За нас конкуренция е преди всичко Румъния, след това е Сърбия, която има само една математическа гимназия в Белград. Румънците имат в цял свят разпръснати математици, доскоро дори треньорът на американския национален отбор беше румънец. Гърция и Македония не могат да ни конкурират, доста по-назад са.

- Какво още трябва да направим, за да осигурим по-добра подготовка на олимпийците? Има ли условия за целогодишна подготовка, а не само 2 месеца?

- Може да се направи, особено сега с интернет, защото те са от цяла България. Това опира вече до пари. Трябва да има и хора, които да ги организират. Учителите също трябва да се обучават, да се води агитация сред тях.

- Колко учители подготвят олимпийците ни?

- Почти няма учители, аз може би съм единственият, всички останали са от СУ. Масовият учител обаче трябва да подготви учениците по градовете. Допреди 2 години те бяха обучавани, поне стотина учители се въртяха през подготвителни програми за година.

- Последните години говорим за сериозен недостиг на учители по математика, природни науки. Има ли опасност след 10 години да няма кой да подготвя децата, след като масовият учител не може да отсее най-добрите?

- Това е много голям проблем и отива на лошо. Професорите от СУ казват, че преквалифицират военни пенсионери за учители по математика. Има остър недостиг. В Ямбол има три свободни места и никой не кандидатства. Привличат ги индивидуално, ни никой не иска, а предпочита по-кротко училище, не им се работи. Извънкласната работа не се заплаща.

- Какво ви споделят олимпийците, имат ли желание да станат учители и един ден да обучават следващите?

- Не, за учителство не им се мисли. Искат да отидат да учат в Америка, Англия, да станат световни шампиони. Моите ученици, най-добрите, всички вече са професори в университетите по света. Има двама-трима учители, които са се върнали. Единият е на Ивайло Кортезов синът, който е завършил в Кеймбридж, обаче ходи по частни училища. Има и други, но трябва да се издирват.

- Според вас по какъв начин могат да се привлекат обратно в България?

- Някои се връщат, но оттам нататък е важно как ги използваме. За да се привлекат, в България трябва да стане като останалите държави и да не правят разлики. Да си казват, че е по-добре да не се местят от роднините си. Тук няма условия младите да бъдат привлечени. Ние трябва да осигурим млади учители, на които да им се работи, но не знам как ще стане.

Подобни статии