Енергийни експерти: Екстремната ситуация в енергетиката се дължи на липсата на дългосрочна визия за развитие на сектора

Екстремната ситуация, която съществува в енергийния сектор в страната, до голяма степен се дължи на липсата на дългосрочна визия за развитие на сектора. Това не се отнася само за развитието на въглищните централи, а като цяло. Това каза председателят на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт (Energy Management Institute - EMI) Славчо Нейков по време на среща с журналисти. Той уточни, че това е личната му експертна позиция, без да обвързва останалите членове на института.

Нейков допълни, че нуждата от такъв стратегически поглед е изключително необходима. Той припомни, че през последните 10 години темата за енергийния микс във всичките негови форми стои настрани. Хаотично се е появявал въпросът за изграждането на АЕЦ "Белене", след това за модулните ядрени реактори. Подобна е била ситуацията и с природния газ. За бъдещето на въглищните централи също няма никаква яснота. Темата за енергийната ефективност се появява, после изчезва. Според председателя на УС на EMI са били похарчени 2 млрд. лева с много неясен ефект. Когато пък се е подготвял първият вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, там харченето на много пари за енергийна ефективност е бил основен акцент. Именно в коментарите тогава това е била една от основните критики. Паралелно с това е била пропусната възможността за въвеждане на механизъм за капацитет. "Има остра нужда от цялостен поглед, а не на парче", изтъкна Нейков.

Всичко това трябва да бъде поставено в контекста на Зелената сделка и "зеления преход". Председателят на УС на EMI смята, че Зелената сделка вече е факт и "зеленият преход" вече е започнал. Според Нейков, обективно, въглищните централи имат много голям икономически проблем.

Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт е на мнение, че политиката у нас по отношение на енергетиката "върви зад събитията" и фокусът липсва. Много често се говори как потребителите трябва да са в центъра на системата, а всъщност постоянно се говори за нови мощности, енергийни баланси, което става основно "на парче". Ако страната ни иска да постави потребителя в центъра на системата, това може да стане само и единствено с развитие на мрежата. Освен че липсва визия по тази тема, има и сериозни национални особености на мрежите - това са дяловете на мрежите ниско, средно и високо напрежение при разпределителната система. България е една от страните, които имат много голям дял на мрежи ниско напрежение и почти никакъв дял на такива с високо напрежение. Това означава високи загуби по мрежата, което пък налага инвестиции. Според Стайков част от наследените проблеми с мрежата е, че инвестициите традиционно се потискат. Интересното е, че в Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда през следващите 10 години да се инвестират по-малко средства, отколкото през предходните 10 години, въпреки че страната ни се среща с нови предизвикателства. В Националния план за възстановяване и устойчивост единственият проект, който е предвиден, е на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/. Инвестиции в разпределителните мрежи обаче отново липсват. "Всичко това, естествено, е свързано с увеличаване на цените, но това е отложено във времето. На политиците не им се мисли сега какво ще стане след 2-3 мандата, когато не е ясно кой ще управлява", добави Нейков. Затова тези решения се отлагат. За сметка на това ако решението да се направят инвестиции бъде взето сега, то автоматично се асоциира само с едно правителство, което носи отговорността. "Тежко е, трябва да се вземат трудни решения. За съжаление фокусът не е там, където трябва да бъде", заяви Нейков. Според него в енергийната политика липсват стратегически документи или тези, които са налични, са достатъчно разнопосочни, за да не се знае кой какво да чете. Всичко е предпоследно, независимо дали става въпрос за нови конвенционални централи, бъдещето на въглищата или нови ядрени централи, нови ВЕИ централи. Експертът от EMI счита, че като цяло тази политика не предполага някаква устойчивост и сигурност. Тя не дава ясни сигнали на инвеститорите, които трябва да участват в развитието й. Нейков е на мнение, че "се лутаме" от една крайност в друга. Той даде за пример, че първоначално сме искали да ползваме въглищните централи до 2050-2060 г. , след това се отказахме от това решение, както и за ядрените централи. Същото важи и за ВЕИ сектора.

Подобни статии