Гледаме под стъкло уникални мозайки на 19 века

US посланикът Херо Мустафа: Тя е гордост за българите и за света

Кметът Здравко Димитров, Нанси Шилър и Херо Мустафа прерязаха лентата.

Заради мерките за безопасност срещу COVID-19 дълго чаканото откриване на Епископската базилика на древния Филипопол бе проведено онлайн.

Няколко дни по-рано медиите имаха възможност да заснемат уникалните разноцветни мозайки на птици и цветя, които са разположени на площ от 2000 кв. метра. Те могат да бъдат разглеждани от всички посетители на музея преспокойно, тъй като подът над тях е стъклен.
Така след повече от 19 века пловдивчани и гостите на града вече ще могат да се насладят на археологическите открития от древния Филипопол. Разкопките, възстановяването и експонирането на архитектурно-историческия обект, който е с не само национално, но и световно значение, продължиха над 7 г., като бяха финансирани от фондация „Америка за България“.

„Знам какво важно постижение е това и колко културни, исторически и икономически ползи ще донесе за Пловдив. По този начин отдаваме дължимото на красотата на България и на нейното минало. Този обект е голяма гордост не само за българите, но и за света“, каза в словото си при откриването посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа. На български език тя благодари на президента на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър, на бившия и настоящ кмет Иван Тотев и Здравко Димитров, както и на стотиците доброволци, работили по обекта. „В продължение на 7 години работихме заедно, ръка за ръка, камъче по камъче, за да дадем нов живот на Епископската базилика“, каза на чист български и Нанси Шилър.

„Вписването на базиликата в индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти е неоспорим успех и ще продължим да работим заедно, за да получи това културно наследство най-високата международна оценка. Благодаря на археолозите – на екипа от Регионалния археологически музей, воден от Елена Кесякова и Жени Танкова, и на реставраторите под ръководството на доц. Елена Кантарева. Има и един специален човек – епиграфът, четецът на древни книги Николай Шаранков, благодарение на когото днес знаем, че базиликата е била дом на епископа на Филипопол още през 4-ти век“, бе част от словото на кмета Здравко Димитров при откриването на Епископската базилика в Пловдив.

Началото всъщност е поставено в далечната 1982 г., когато пловдивското предприятие за благоустройство „Инжстрой“ извършва изкопни дейности на терена край Централна поща. Тогава ръководителят на предприятието видял случайно, че багерите откриват уникални мозайки и въпреки партийните повели спрял работа, разказва в социалните мрежи дъщеря му Силвия Недкова. Проучванията на затрупаните с пръст, кал, пепел, корени на дървета и трева разкопки започнали веднага.
Общо 7 по-цялостни надписа били открити при последните разкопки, като на един от тях се четяла думата „епископ“, обясни епиграфът от СУ „Св. Климент Охридски“ ac. Николай Шаранков по време на прожектиран при откриването филм. Именно благодарение на този надпис археолозите вече имали бетонно доказателство, че намерените на пъпа на Пловдив останки от внушителна сграда са на най-голямата раннохристиянска църква у нас. Нещо, за което само предполагали по време на проучванията. А открита при разкопките монета с лика на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г.

Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за съществуването на голяма и влиятелна християнска общност във Филипопол.
Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (предверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).
Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове.


Паунът символизира безсмъртие

Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв. м. Именно в нартекса е открита цветната мозайка с изображение на паун, което и до ден днешен е символът на Голямата базилика. В древни времена се е вярвало, че паунът символизира безсмъртие и е извор на живота. Медальонът с пауна е пострадал през годините. Предполага се, че това е станало между IV и VI в., когато базиликата е разрушена и изоставена, вероятно след силно земетресение.
Археолозите са категорични, че историята на мястото е много по-стара, защото базиликата е построена върху развалините на антична сграда, която е от I в. сл. Хр.

Подобни статии

  • Доц. д-р Иво Топалилов: ЕС трябва да изработи ясно установени критерии за пряко финансиране на опазването и популяризирането на културното наследство

    Доц. д-р Иво Топалилов: ЕС трябва да изработи ясно установени критерии за пряко финансиране на опазването и популяризирането на културното наследство

    "Европейският съюз в момента участва под една или друга форма в прякото финансиране на опазването и популяризирането на културното наследство в страните-членки. Друг е въпросът по какъв начин се използват самите средства и каква е устойчивостта на продукта, който се получава. В този смисъл, ако политиката за пряко финансиране в този аспект продължи, трябва да се изработят ясно установени критерии, които да обхващат всичките страни-членки". Това каза за БТА доц. д-р Иво Топалилов, и.д. ръководител на Центъра по тракология "Проф. Александър Фол" към Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

    301
  • Антична Рациария е богатство, което крие потенциал за целия Видински регион

    Антична Рациария е богатство, което крие потенциал за целия Видински регион

    Антична Рациария е един огромен обект, който има изключителен потенциал за развитието на Видинския регион. Това заяви доц. д-р Здравко Димитров, ръководител на разкопките в античния римски град, намиращ се край днешното село Арчар. Доц. Димитров участва в конференцията "Културно наследство - настояще и бъдеще", организирана от БТА във Видин, която е част от инициативата на медията "Българските гласове на Европа" с акцент върху опазването на културното наследство. Според археологът обектът има огромен туристически потенциал, въпреки че към настоящия момент е слабо познат като дестинация, а към него интерес проявяват предимно хора от научната общност. Античният град се намира почти на еднакво разстояние от градовете Монтана и Видин.

    169
  • Акад. Васил Николов: Важно е да се пише история, а не просто да си разказваме какво сме намерили тук или там

    Акад. Васил Николов: Важно е да се пише история, а не просто да си разказваме какво сме намерили тук или там

    Така трябва да бъде разказвано на съвременния човек за наследството ни, че да събуди у него представи за древността. Това каза в интервю за БТА археологът акад. Васил Николов.

    157