Естрадната легенда Панайот Панайотов на 70 г.: Жена ми ме спаси от алкохола

Ако не беше тя, щях да посегна и към дрогата

"Толкова съм стресиран от това принудително да стоя вкъщи. Ние, артистите, не сме ли сред хората, защо да живеем тогава. На мен понякога ми идва да захвърля всичко. Пеенето като талант, ако не се развива, то няма смисъл от него. Не съм се срещал с вируса. Смятам така да се запазя. Пожелавам на всички хора да възстановят нормалния си живот", казва естрадната легенда Панайот Панайотов.

- Невероятно, но факт - момчето, което говори с морето, е на 70 години вече. Как успявате да поддържате формата?

- Усещам се като едно пораснало момче. Искам Господ да има благоволението към мен занапред винаги да ме остави поне в тази кондиция. Искам да бъда не само в този външен вид, но да имам и формата на гласа си, да не се променя. Поне такава, ако не може повече да се развива. Аз много държа на певческата си форма и като комбинация един артист трябва да изглежда много добре. Да дава пример на хората, които сега искат да стават певци. Винаги съм се стремял и дано съм успял. Имам едно малко студио, където гласово се поддържам абсолютно всеки ден. Един инструмент трябва да се поддържа и да репетира всеки ден. А гласът е също инструмент. Даже някои казват, че е най-красивият инструмент. Най-големият ми кошмар е да хвана грип, хрема, да ми е затормозен гласовият апарат. Това е най-големият ми кошмар. Не дай си Боже да имаш тогава някакъв ангажимент, тогава е най-голямата мъка.

- Как сте го преодолявали в такива моменти?

- Само веднъж съм правил кръвоизлив на едната гласна връзка. Беше много отдавна. Това е една физиологична процедура, която става от напъване, от течение там, където пееш. Но повече от препяване се случва. И на много хора се е случвало. Това е фазата, преди да се появи възел.

- Първата песен, която изпяхте?

- „Дилайла“ на Том Джоунс, в читалището на Айтос. И я изпях в същата тоналност ла минор, както той я пееше тогава в оригинал. Сега я пея с един тон по-ниско. След това още няколко песни на Том Джоунс, на „Ролинг Стоунс“. И след това вече българските песни - „Искаш огън да ти дам“, „Момчето, което говори с морето“, „От любов не се умира“, „Здравей, обич моя“, по-късно „Шопкиня и „Охридското езеро“.

- Но сте започнали в дует с Ева от „Тоника“. Как се запознахте?

- Ние не бяхме дует, а солисти на един оркестър. И просто съдбата ни събра. Но пеехме и една дуетна песен - „Сребърни ята“ на Светозар Русинов от репертоара на Гошо Минчев. Спомням си, че бяхме на Третия републикански фестивал на художествената самодейност в Габрово. Голям кеф беше тогава. С Ева бяхме съученици от един випуск, но в различни класове. Като завършихме, всеки си хвана нанякъде. Аз отидох войник. След което се срещнахме в Естрадния отдел на консерваторията. Тя вече се познаваше с Гого, а после се ожениха.

- Какво се случи, като пристигнахте в София?

- След като бях година и половина в казармата, отбих войнишки си дълг и 1972 година постъпих студент в класа на Стефан Анастасов. Започнах да пея, да взимам уроци по марксизъм-ленинизъм, по гражданска отбрана, защото това беше учебната програма. Освен солфеж, микрофонна техника и т.н. и такива дисциплини, без които не можеше. На марксизъм-ленинизъм ме скъсаха, прекъснах курса. Той беше две години като полувисш институт, а аз го завърших чак през 1978 г. - шест години буксувах. Завърших заедно с Асен Гаргов и Силвия Кацарова.

- Имахте ли някакви студентски истории?

- Със Силвия бяхме на студентска бригада в Казанлък. Тя наскоро ми припомни: „Ти ни пленяваше с китарата си и с италианските песни“. За да възбудиш влагата в очите на студентките и пърхащите пеперуди в корема им, трябва да ги съблазниш с нещо и аз го правех с италианските песни. Бяхме в един консервен комбинат. Затваряхме консерви, компоти.

- Година след завършването спечелихте голямата награда „Златният Орфей“ в международния конкурс за изпълнители. Трудно ли стана?

- Предишните години имаше конкурс, на който се явих два пъти и все не ме допускаха. Като всяко амбициозно момче го преживях много тежко. 1978 година не се явих, защото вече бях съкрушен. Оказа се, че Петьо Чернев, лека му пръст, се яви тогава и пя, но не получи никаква награда. 1979 година дойде вкъщи Тончо Русев като председател на тази комисия да ме убеди без конкурс да се явя направо в Слънчев бряг на последния тур. И така стана. Но когато ме късаха, един път се разплаках от безсилие. Помня, че и баща ми беше там. А като се явих 1979 година, фурорът беше пълен. Надежда Енева (дъщерята на Ирина Чмихова – б.а.) и аз бяхме двамата представители. Изкъртих летния театър... Дадоха ми статуетката. И смея да кажа, че оттогава ми тръгна кариерата.

- Затова днес имате пенсия от Орфея...

- То не е пенсия, а парична награда. За три години ще ни дават по 500 лева, колкото да не умрем от глад. И това не е малко, пак е нещо. Искам само да се похваля, че в тази пандемична година издавам албум, който ще излезе най-вероятно май месец. Казва се „Солена кръв“. Ще съдържа 17 български песни. Издател ми е Марин Маринов от Варна и неговата компания „Сънрайз – Маринов“. Някои от песните като „Шопкиня“ и „Обич“ са стари, но в нови аранжименти, а други са записвани през годините, но не са видели бял свят. Това е вторият ми албум само с български песни. Най-дейно участие взима композиторът Светослав Лобошки, той има най-много песни и почти всички аранжименти.

- Има ли някаква любопитна история около създаването на някоя от тези песни?

- Най-любопитната е „Солена кръв“, защото Иван Тенев ми се обади и ми каза – Панчо, написал съм продължение на „Момчето, което говори с морето“, интересуваш ли се? Аз щях да литна. Прочетох стиховете му и много ми харесаха. Не знам дали ще има съдбата на първата част, но много ми се иска да е така. Снимахме й видеоклип, който е в канала ми в YouTube, на един-два концерта в провинцията успях да я представя преди пандемията, но още не съм я показвал телевизионно.

- Как преживяхте тази една COVID година?

- Толкова съм стресиран от това принудително да стоя вкъщи. Ние, артистите, не сме ли сред хората, защо да живеем тогава. На мен понякога ми идва да захвърля всичко. Пеенето като талант, ако не се развива, то няма смисъл от него. Не съм се срещал с вируса. Смятам така да се запазя. Пожелавам на всички хора да възстановят нормалния си живот.

- Направихте ли си равносметка за юбилея?

- Колкото човек повече се замисля за отлитащите години и какво е дал и какво е взел през годините, става по-лоша ситуацията. Няма време за такива равносметки. Трябва да се поддържа максимално огъня, тоест само напред. Миналото какво да го гледаме. Един ден ще се случи това, което трябва да се случи – ще отлетиш в отвъдното и тогава тези, които са следели моето развитие, ще кажат какъв съм бил. Аз искам да гледам напред, в бъдещето.

- Все пак имате прекрасна кариера, срещнали сте своята половинка...

- Стигнах до заключението, че просто съм един щастлив човек. Каквото и да значи това. Не ми е ясно точно какво означава, но нямам никакво намерение да се оплаквам. Напротив, аз всеки ден благодаря на моя създател за съдбата, която ми е предложил и която изпълнявам с негова помощ. Защото смятам, че всеки християнин е длъжен да благодари на създателя си. Трябва да знаем, че ние имаме едни планове, а Господ има други планове. Ако те съвпаднат някога, ти си най-щастливият човек. Улучил си десетката.

- Направили сте го и със съпругата си Емилия, иначе щяхте да имате един хит по-малко...

- Да, вярно е това. Тя е причината да направя песента „Шопкиня“. Вече 37 години ме търпи. Какво да кажа за това момиче? То заслужава не медал, а почетна грамота за това, че търпи моите капризи, обича ме, дава ми наставления, оценява новите ми песни. Ще споделя нещо. Ако не беше тя да ме измъкне от киреча, щях да си стоя там. Не знам дали щях да бъда Панайот Панайотов в същия този вид, в който съм в момента. Бях напреднал много с алкохола и това много ми пречеше. Нямах никакви сили да се отказвам. Сега си мисля нещо друго. Ако бях продължил така сам, вероятно щях да посегна и към наркотиците. Ето от колко неща тя ме е спасила, колко неща ми е спестила.

- Каква е причината да се пропиете?

- Като младеж светът беше мой. Нямаше никакви прегради. И обикновено с каквито се събереш, такъв ставаш. Съдбата криволичеше. Съдбата ми предложи това нещо. И след това ми предложи Емилия. Това е съдбата. Ти я следваш и човек взима уроците си. За да си вземеш уроците, трябва да се явят трудностите, трагедиите. В тихия и безоблачен живот няма никакви поуки и човек не взима никакви уроци.

- Къде бихте искали да отидете след пандемията?

- Ще бъда искрен – искам да отида на море в България. По-големи желания нямам от това да отида като свободен човек вече. Да поема морски въздух, да се почувствам свободен човек и да кажа – ей, Панчо, от днес си свободен човек. Нищо друго не ми се иска.

- И веднага след това да направите концерт край морето?

- Чул те Господ. Това е като пожелание.

Подобни статии

  • Кметът на Чичерале Джерардо Антелмo: За нас ще бъде чест да приемем в общността си нови български семейства

    Кметът на Чичерале Джерардо Антелмo: За нас ще бъде чест да приемем в общността си нови български семейства

    Кметът на италианското градче Чичерале Джерардо Антелмo кани две млади български семейства с деца, на които ще бъдат осигурени работа и жилище. Желаещите могат да му пишат лично на адрес: sindaco.urp@gmail.com.

    56
  • Богомил Николов: Продават телевизори с инсталирани приложения, производителят печели от тях

    Богомил Николов: Продават телевизори с инсталирани приложения, производителят печели от тях

    "В момента подготвяме едно проучване за бисквитките, които събират сайтовете. Знаем, че има европейски правила, които са на повече от три години. За съжаление няма резултати, защото събирането на личните данни се превръща в бизнес. Дори в един материал за производител на телевизори в САЩ, чиито приходи от продажбата на данни за поведението на потребителите, които се събират с тези бисквитки, вече са изравнени с приходите от продажба на хардуер на самите телевизори. Така те ви продават телевизор, но в него има инсталирани приложения и платформи, от които производителят също печели, защото тези приложения черпят данни за това какво харесвате, кога гледате телевизия и прочие. Това е индикация за това, което предстои", казва Богомил Николов, председател на асоциация „Активни потребители“.

    208
  • Професор Дина Благоева-Стефанова, езиковед: Думите имат свой живот

    Професор Дина Благоева-Стефанова, езиковед: Думите имат свой живот

    "Препоръчително е да се избягва употребата на чужди думи, за които има точно българско съответствие, като например департамент – отдел, екшън план – план за действие, съпорт – подкрепа. Употребата на такива думи много често е свързана с езиковата мода. Те се предпочитат, защото се смятат за по-престижни и изразителни. А в някои случаи са и по кратки като форма, най-вече тези, които идват от английски. Все пак би трябвало да даваме предпочитание на българските названия. Вместо фейк нюз е по-добре да се каже фалшиви новини, вместо екшън план – план за действие", коментира проф. Дина Благоева-Стефанова.

    138