Ето какво е прогнозното разпределение по мандати в новия парламент

Шарен парламент със 7 формации. Това е най-вероятният сценарий след парламентарните избори в неделя. 5 са сигурните играчи в следващото 45-о народно събрание – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, ДПС и коалицията „Демократична България“. Още две формации са на кантар – ВМРО и коалицията на Мая Манолова, като според предварителните резултати и те минават 4-процентовата бариера. От това дали и при окончателното преброяване ще останат над летвата за влизане в НС зависи дали няма да се разиграе някой от другите два сценария – парламент с 5 или 6 формации.

Вотът очертава няколко ясни тенденции. ГЕРБ, които се явиха заедно със СДС отново са първи с убедителна преднина. Макар да е с отявлено по-нисък резултат спрямо предния парламентарен вот през 2017 г., когато взе 95 мандата, партията на Бойко Борисов най-вероятно ще е с поне 20 мандата повече в 45-ото НС спрямо втория на вота. Кой ще е той обаче е сред основните въпросителни след вчерашните избори, защото резултатите показват пълен срив на БСП и Столетницата за първи път в най-новата история на страната ни може да се окаже на трето място. Причината е, че най-новият играч на политическата сцена – формацията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, буквално диша във врата на червените и макар към момента да е на трето място, вотът в чужбина е вероятно да размести класацията. Така формацията на Слави Трифонов може да отиде на второ място, а БСП – на трето. При всички случаи обаче червените ще са с една трета до почти наполовина по-малко депутати, отколкото имаха в предишното Народно събрание. На четвърто място се нареждат към момента ДПС, които ще имат осезаемо повече депутати спрямо предходния парламент. При 26 досега, те по всичко изглежда, че ще вземат от 31 до 34 мандата в зависимост от това колко формации ще има в НС – пет, шест или седем. Петият сигурен играч - „Демократична България“, ще има между 27 и 29 мандата.

Вотът на избирателите изхвърли зад борда „Атака“, като партията към момента не успява да достигне дори 1%. Това означава, че формацията на Волен Сидеров най-вероятно няма да получава каквато и да било субсидия. Далеч под 4-процентовата бариера остана и коалицията на други двама доскорошни участници в НС – НФСБ и „Воля“.

В първия си коментар след предварителните резултати лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, че има симптоми на коронавирус и се е самоизолирал. Той определи като победа за суверена изборните резултати. „Ако сте си задавали въпроса как изглежда суверенът, ето така изглежда. Обикновено след изборите всички партии се обявяват за победители. Днес победителите сте вие! Вие си поискахте властта и промяната е неизбежна“, написа Трифонов във Фейсбук.

От БСП говориха на „Позитано“ 20, но в отсъствието на лидера си Корнелия Нинова. Шефът на предизборния щаб на Столетницата Георги Свиленски обяви, че правят паралелно броене на бюлетините и ще коментира след официалните резултати на ЦИК. Оставки в социалистическата партия не са коментирани.

Кметът на Кърджали и втори в листата на ДПС в града Хасан Азис коментира резултатите с думите, че „България се нуждае от промяна“. По думите му движението е направило реална кампания в нереални условия и призова да се изчакат официалните резултати.

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов обяви, че „започва да се очертава една по-добра България, в която Бойко Борисов продължава с административния, финансов, корупционен ресурс да печели изборите, но губи властта“. Мая Манолова от "Изправи се! Мутри вън!" разчете вота като победа за протестите от миналата година. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, чиято формация е на прага на 4% бариера за влизане в парламента, видя два варианта в ситуацията - да надделее политическия егоизъм, а другият е здравият разум.

Въпреки песимистичните прогнози на социолозите и независимо че това беше първият вот в пандемия, избирателната активност е на път да поднесе една от големите изненади. Очакванията бяха, че тя ще е под 50%, но през целия вчерашен ден се движеше на около 2% под активността през 2017 г. На парламентарните избори тогава гласуваха малко над 54% от избирателите. Това означава, че вероятно ще е съотносима с вота през 2013 г., когато бюлетина пуснаха 51,33% от имащите право на глас и ще е далеч над най-ниската активност в най-новата ни история. Тя беше през 2014 г., когато едва 48,66 на сто от пълнолетните граждани на държавата упражниха правото си на вот.

Рекордно висока през целия ден пък се движеше активността зад граница, като пред дипломатическите ни мисии в редица държави, сред които Великобритания, Испания и Германия, се виеха опашки от наши сънародници, желаещи да дадат гласа си. В Австрия пък дори се наложи да бъдат допечатвани бюлетини.

Подобни статии