Евелина е кръстена на героиня от сериал

Тежка катастрофа преобръща живота на бронзовата медалистка от Токио

Евелина Николова

Въпреки че е родена навръх 18 януари, Атанасовден, Евелина Николова е кръстена на героиня от легендарен немски сериал.

„Любимата актриса на мама от „Наследството на Гулденбургови“ се казвала Евелин, но не й позволили да ме запише така, та добавила едно „а“ към името ми“, разказва националката по борба, която на олимпийските игри в Токио донесе един от шестте български медала – бронз в кат. до 57 кг.

Тя започнала да тренира в пети клас в родния си Петрич. „Бях палаво и буйно дете. Затова приятелят на семейството ни Людмил Кандиларов, който е съдия по борба, предложи да ме заведе в залата. Майка ми се съгласи, а аз самата нямах никаква идея какво представлява борбата, но понеже влязох в края на загрявката на момчетата, ми се стори супер интересно“, връща се Ева към първите си стъпки.
След година тренировки 2-3 пъти седмично треньорите предложили тя да продължи в спортното училище в Кюстендил. „През септември 2006-а трябваше да започна там седми клас и да живея на общежитие. Нашите ме закараха, сложиха ми чаршафи и завивки, подредиха ми багажа. Когато дойде време да си заминат, аз толкова се уплаших, че си взех сака и исках да тръгна с тях“, спомня си през смях Николова.
„Но останах. В началото треньорите не ми обръщаха по-специално внимание, защото тогава бяхме 20-30 момичета в залата. Отношението беше едно и също към всички – нямаше разделение на любимки, повече или по-малко талантливи“, разказва Ева, чийто живот се преобръща след тежка катастрофа в началото на 2007 г. „Пътувах с роднини, когато ни удариха на пътя. Наложи ми се операция по спешност, после втора в рамките на два месеца. Докторите ми бяха казали изобщо да забравя за спорта заради тежко счупване на носа и проблем със скулата“.
След операцията през януари Николова си останала вкъщи в Петрич, а през юни като на шега се включила на първото си държавно първенство. „Уговорката беше да се върна само да си завърша срока, а после да спра със спорта. Ала щом отидох в Кюстендил, започнах да обяснявам на треньора, че нашите и докторите са ми разрешили леко да тренирам. След 5-6 занимания ме включиха в състава за летния шампионат. Идеята беше само да мина кантара, за да взема точки за отбора, но без да излизам на тепиха. На състезанието обаче за изненада на треньорите се сборих и станах трета. Това всъщност ми беше първият медал и си спомних за него в Токио, където също спечелих бронз. След това първо състезание нещо в мен се пречупи и исках да продължа, но не за да съм трета, а да бъда шампионка“, споделя Ева.

Именно след този турнир тя започнала и да изпитва истинска любов към спорта си. През 2012-а задълбочила връзката си с него, като записала треньорски профил в НСА, където вече е и дипломиран магистър в специалност „Спорт и сигурност“. В академията тя израснала много покрай работата си с доц. Рашо Макавеев. Голямо разочарование преживяла след европейско през 2014-а, когато била порязана от съдиите и лишена от медал. Тогавашният помощник-треньор на националния отбор Мирослав Гочев видял колко е разстроена и я успокоил: „Ей, момиче, горе главата, защото догодина ще взимаш медали“. „И наистина стана така – отчита Николова. - Взех сребърен медал на европейско до 23 г., на първите Европейски игри стигнах до бронза, спечелих бронз и на световното за жени. Явно Гочев отдавна е имал поглед над качествата и таланта ми“.
Именно Гочев изиграва ключова роля и в повратния момент в кариерата на Ева. „През 2018 година ме мъчеше тежка контузия на рамото, а през 2017-а бях оперирала другото рамо. Мислех си, че ако трябва да премина още веднъж през всичко това, по-добре да се откажа. Мирослав Гочев ми се обади и някак успя да ми вдъхне куража, че с правилен подход в тренировките мога да си догоня олимпийския медал. Виждайки потенциал в мен, стана мой личен треньор и ме върна обратно в залата. Колебаех се в коя категория да продължа, защото изключително трудно свалях тегло в тази до 53 кг. Решихме, че ще пробвам в по-горната, макар че България има доста класна състезателка в нея (Биляна Дудова – б. р.). През 2020 и 2021-ва спечелих държавното първенство и Петър Касабов ми даде шанс да се боря за олимпийската квота. Много съм благодарна на Гочев, защото ако не беше той, нямаше да държа този медал в ръцете си. Отличието ми дава стимул и, дай Боже, в Париж женската борба да донесе злато”, пожелава си Ева.

Признава, че животът й си е същият, както и преди Токио. „Все още не мога да осъзная, че този медал е по-различен от предишните. Сега просто се опитвам да си почина и да се насладя на момента, като обърна внимание на близките си. Имам голямо семейство, много братовчеди и племенници, които обичам безкрайно и те страшно ме зареждат. Благодарна съм на нашите, че колкото и да са се притеснявали за мен, че се занимавам с толкова травматичен спорт, никога не са ми го показвали. Не са ме спирали дори когато съм се прибирала разплакана, така че да ми стане неприятно и да реша да не тренирам“, обяснява Николова.
Най-силните й качества на тепиха са именно несломимият характер и волята. „Може би ги дължа на всички трудности, които са ми се случвали: катастрофата, загубата на най-скъпия човек в живота ми – майка ми, която си отиде през 2016 година... А след това и травмите, както и някои лични проблеми. Всичко това ме научи, че трябва да съм силна. А и имах примера на мама, която сама ни отгледа с брат ми. Тя е пример как една жена, когато реши да постига нещо и да е силна, може да го направи“.
Сега неин безусловен гръб е брат й Йордан, с 5 г. по-голям от нея. „В личен план не си правя планове – уверява Ева. - Вярваща съм и смятам, че нещата се случват, когато им дойде времето. Най-важното нещо за мен винаги е била любовта, защото когато правиш нещо с любов, винаги нещата се получават“.

Късметлийското й число е пет. „На 5 август спечелих медала , който бе 5-и за България в Токио. В 5-и клас започнах да тренирам борба и още ред други неща, въртящи се около петица“, посочва Ева, която много обича да чете психология и философия. Една от любимите й книги е “Живот в скалите” на Мария Лалева. Интересно съвпадение е, че действието се развива в Созопол, където Николова с гордост представя местния клуб "Ангел Гочев".

Подобни статии