Евреи трудоваци се застъпват за надзирателя си пред Народния съд

Спасителите им масово преследвани от комунистите след 9 септември

Законът за защита на нацията е мек на фона на действащите в Третия райх, но въпреки това поставя евреите у нас в унизително и застрашено положение.

Евреи трудоваци се застъпват за началника си по време на антисемитския Закон за защита на нацията, приет у нас под натиска на нацистка Германия.

Това се случва след 9 септември 1944 г., когато мъжът е изправен на съд. Полковник Цветан Мумджиев е началник на „Временна трудова повинност“ към Министерството на благоустройството и отговаря за евреите трудоваци през периода преди и по време на Втората световна война. През този период обаче той се отнасял изключително добре с тях. Мумджиев ясно демонстрирал, че изпълнява закона против съвестта си и проявявал хуманно отношение във всеки един момент. Той участва и в спасението на много евреи извън старите предели на Царство България, там, където действат разпоредбите на Трудови войски и техните командири. Такъв е примерът със 105-те трудоваци евреи от Беломорието, които трябва да бъдат уволнени през есента на 1943 г., след края на трудовия сезон. Пред тях възниква опасността да бъдат въдворени в концентрационни лагери. Те се обръщат към полк. Мумджиев с молба да не бъдат уволнявани, а задържани на служба или да бъдат пуснати в безсрочен отпуск, с уволнителен билет, който да служи и за легитимация, тъй като нямат други документи за самоличност. Полковникът удовлетворява тази молба и спасяват живота на беломорските младежи. Заради делата си след 9 септември полк. Мумджиев получава силна подкрепа от десетки трудоваци, които свидетелстват в негова защита пред Народния съд и благодарение на това той се спасява от смъртна присъда.

Всичко това става ясно от книгата "Доблест и наказание" на проф. Вили Лилков, посветена на съдбата след 9 септември на българите, защитили евреите през войната. Авторът е професор по физика и доктор на науките, дългогодишен ръководител на катедрата по физика в МГУ "Св. Иван Рилски", общински съветник и зам.-председател на Столичния общински съвет (1999-2014 г.), както и народен представител в 43-ото НС.

 

Проучване на архивите на ДС

Лилков от години проучва архивите на ДС, документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика на БКП спрямо националния елит на България след 9 септември 1944 г. и неговото ликвидиране. За новата си книга проф. Лилков разказа, че е посветил на малко известни личности, които са защитавали българските евреи и са им помагали през времето на Втората световна война. След 9 септември 1944 г. някои от тях са убити, други преминават през затвори и концлагери, изселвания, собствеността им е отнета, обявени са за врагове на народа и паметта за тях е заличена, каза авторът проф. Лилков. Не без гордост споделя, че "неоспорим е фактът, че през годините на Холокоста нито един евреин от Царство България не заминава в лагерите на смъртта“.

Неизвестни факти

„В книгата са представени неизвестни факти за доблестни и просветени българи, които защитават евреите в старите граници на Царство България и им помагат в най-тежките години на Втората световна война“, споделя авторът. Много от тях стават незаслужено жертва на репресиите след 9 септември 1944 г. - някои са осъдени от народния съд, преминават през концлагери и затвори, имуществото им е конфискувано, семействата им са изселвани, лишени са от право на работа и пенсия. Например от 43-мата народни представители от последното Народно събрание преди 9 септември 1944 г., които подписват писмото на Димитър Пешев в защита на българските евреи, 41 са изправени пред втори състав на Народния съд. Двадесет души са осъдени на смърт и 18 от тях са екзекутирани. Обвинени са несправедливо в различни грехове, включително и в антисемитизъм. Останалите 21 души са осъдени на различни срокове затвор, преминават през концлагери след излизане от затвора и имат нерадостна съдба, включително и техните наследници, белязани с клеймото "бивши хора".

 

Петима дипломати

Представено е делото на петима дипломати от външно министерство - Никола Пецев, Никола Ванчев, Любен Златаров, Хенри Левенсон и Боян Атанасов – хората, издали транзитни визи през България на хиляди евреи от Европа, които са търсели начин да се спасят от гоненията по време на Холкоста. В градовете, в които са изселени по време на Втората световна война, евреите получават подкрепа от много българи в тежки моменти. Хора като предприемача Георги Рашков от Разград, индустриалеца Стефан Керкенезов от Плевен, народния представител Георги Кендеров от Пазарджик, юриста Неделчо Куюмджиев от Търговище, фабриканта Кирил Арнаудов от Пловдив и др. могат да бъдат наречени истински спасители на евреите.

 

Врагове на новата власт

Отделено е място и за достойните писатели - защитници на евреите, като Йордан Ковачев, Стилиян Чилингиров, Христо Пунев, Трифон Кунев, Петър Горянски и др., които след комунистическия преврат са обявени за врагове на новата власт и преминават през концлагери и затвори, следени са дълги години от ДС, творчеството им е обявено за упадъчно и вражеско и забранено и те минават в забрава. Комунистическата власт прави всичко възможно да заличи паметта за тези герои, разказва Вили Лилков и допълва, че съвременна България е в дълг към съхраняване паметта им. Достойните хора и тяхното дело да станат известни, защото много хора след "девети" са заклеймени с името фашисти без никаква вина и животът им е съсипан - това е целта на новоизлязлата книга на автора.

Духовните водачи

Специално място в книгата е отделено на духовните водачи - спасители на българските евреи - митрополити от Българската православна църква (БПЦ). Малко известен на днешното поколение българи е фактът, че достойните български митрополити от Светия синод на БПЦ са били единни в позициите си в защита на българските евреи, ръководени от заместник-председателя на синода митрополит Неофит Видински, споделя Лилков. Тях той убедено нарича "морални вдъхновители на спасението". В книгата е проследена съдбата им след 9 септември 1944 г., когато ДС ги нарича "духовни водачи на реакцията" - "врагове на народната власт", "черна реакция", "мракобесни попове" и т.н. Но никой от тях не се поддава на опитите на ДС да бъде вербуван за сътрудник на ДС и новата власт, разказва историите от книгата си проф. Лилков. Авторът припомня и историята за пловдивския митрополит Кирил, активно участвал в спасяването на евреите, който отива в Йерусалим (по това време вече като патриарх след 1953 г.) и там благодарните евреи му казват: „Ваша е заслугата за спасяването на българските евреи“, а той отговаря скромно: „Изпълненият дълг не е заслуга“.

Подобни статии