Фабриката на Бобокови в Италия замита оловните отрови от Ботуша към България

Бивш финансов гвардеец: В придобиването има подозрителни моменти

За жителите на град Бреша местната фабрика за рециклиране на акумулатори „Пиомбифера Италиана“, която преди няколко години беше придобита от обвиняемите за аферата с опасни боклуци братя Бобокови, е била десетилетия наред истинско екочудовище, което ги е тровило безпардонно. Като в района на южния индустриален квартал Маклодио, където се намира предприятието – леярна, концентрацията във въздуха на изключително опасните за здравето оловни изпарения е била почти винаги 55 пъти над допустимите от закона количества.

В същото време няколкото комина на фабриката са бълвали денонощно в атмосферата крайно токсичния газ серен диоксид, който е предизвиквал куп болежки на местните хора, включително и тумори. Несметни са пък отровите, които са били изхвърляни с отпадъчните течности в подпочвените води на богатата селскостопанска равнина наоколо, превръщайки ги в истински токсичен резервоар. Естествено, недоволството на хората е огромно, еколозите са непрекъснато на бойна нога и притискат постоянно собствениците на „Пиомбифера Италиана“ да я закрият. И някъде преди пет години усилията им се увенчават с успех - акционерното дружество е обявено в ликвидация. А на 22 април 2016 г. в. „Бреша оджи“ оповестява в дописка, че предстои съвсем скоро третата в страната фабрика за рециклиране на акумулатори и вторично производство на олово и калай с трийсетима работници да бъде затворена след броени дни.

Да, но журналистическата прогноза не се сбъдва – „Пиомбифера Италиана“ не само че не спуска кепенци, а въпреки обявяването й в ликвидация, година и половина по-късно, в края на ноември 2017 г., възкръсва като феникс из оловната пепел на несметни поразии. Сдобива се с нов собственик и продължава да си работи. Като вече не се набива толкова на очи с мръсотиите си, не прави въздуха невъзможен за дишане, не предизвиква гнева на еколозите... Не само защото е свила до крайност производствената си дейност, осъществявана само от десетима работници. „Фабриката сега не бълва отрови като преди, но не защото новите собственици са закупили и монтирали някакви свръхмодерни пречиствателни инсталации”, обяснява на кореспондента на „Монитор“ представителят на Италианската лига за охрана на природната среда в индустриалната зона на Бреша - Габриеле Пелегрини. „Просто новите собственици изнасят на бърза ръка най-опасните за здравето и замърсяващи производства от рециклирането на акумулатори в тяхната родина - България!“ – подчертава екологът, който е отрасъл в района и познава белите на „Пиомбифера Италиана“ още от дете. За жалост твърдението му е от ония, импрегнирани с жестокост, от които не могат да не ти настръхнат косите, дори и да не си българин!

Но, недай си Боже, да поискаш да узнаеш кои са аджеба тези „нови собственици“ на акционерното дружество „Пиомбифера Италиана“, които пренасят опасното рециклиране/преработка на събрани по Апенините акумулатори в нашата страна. Спукана ти е работата! Предстои ти истинско ходене по мъките, при условие че си въоръжен единствено с компютър и достъп до интернет. Защото макар и законът в Италия да задължава акционерните дружества да имат собствена интернет страница, новоизлюпената българска собственост край Бреша няма такава. Нещо повече – за капак, ако пуснеш търсачката само по името на дружеството, то ти се появява на два адреса – единият е на улица „Мулино Емили“ №26 в Маклодио край Бреша, а другият е на булевард „Еуропа“ №75 в разположеното на 125 километра източно градче Монтекио Маджоре. И направо започваш да си мислиш, че става дума за две различни предприятия с абсолютно еднакво име - нещо, което на практика е невъзможно.

На страница за бизнес информация за предприятията в Бреша откриваш единствено някакъв телефон на „Пиомбифера Италиана“ и когато позвъниш на него, сопнат женски глас ти обяснява, че фабриката приема акумулатори за рециклиране, но само ако си ги закараш там сам. Никъде, ама никъде няма дори елементарна информация за собствениците, за ръководителите, за капитала, за контакти, за представяне на производствената дейност и друга полезна и задължителна информация за всяко уважаващо себе си бизнес начинание. Що се отнася до другото предприятие със същото име в Монтекио Маджоре, то на някаква страница се появяват снимки и имена на трима италианци – дама и двама господа, които обаче не са представени като собственици или шефове в него, а като специалисти по...опазването на околната среда в дружеството. Въобще работата започва да вони на апокрифна
на анонимна, на „скрито-покрито“, на умишлено държане далеч от хорските погледи на нещо, което изглежда никак не е лицеприятно.

Разбира се, ако едно предприятие има официална „карт бланш“ за съществуването си в Италия, то не може да бъде законспирирано в девета глуха с цел да не се шуми около него. И каквато и „защита“ да прилагат собствениците му, тя може да бъде „разбита“ от вещи експерт счетоводители, които са в състояние да преровят със служебните си кодове всички търговски и фирмени регистри между Алпите и Сицилия.

„Монитор“ потърси помощ от одитора и бивш служител на Финансовата гвардия, сега в пенсия - Антонино Галтиери. Като на този специалист, през чиито ръце и глава са минали , ако не хиляди финансови престъпления за 20 години в „Жълтите пламъци“, както е известен корпусът на италианската стопанска полиция, му бяха необходими 6 часа, за да „разкости“ „Пиомбифера Италиана“ и да установи, че дружеството е собственост на „Монбат Итали ЕООД“ с регистрация на ул. „Паоло Емилио Тавиани“ № 52 в град Ла Специя. Сделката по придобиването е изповядвана пред местен нотариус на 14 ноември 2017 г., тоест доста далеч от Бреша, но в това няма нищо нередно. А че собствениците са българи, доказва следващото разкритие на одитора Галтиери – „Монбат Итали ЕООД“ е регистрирана пак в Ла Специя на 21 март 2017 г. от нотариуса Розарио Патане. Като в изготвения от него документ се посочва ясно, че единствен акционер – собственик на дружеството с ограничена отговорност е „Монбат Ресайклинг“ ЕАД на братята българи Атанас и Пламен Бобокови - в момента разследвани от прокуратурите на 3 държави
в това число и италианската заради аферата с откритите опасни боклуци у нас. А щаб-квартирата на единствения акционер е на бул. „Черни връх“ в София. Двамата са упълномощили да ги представлява при регистрацията техният стар приятел, един от босовете на голямата италианска компания за производство и рециклиране на акумулатори „Фиамм“ и по стечение на обстоятелствата собственик в момента на продажбата на „Пиомбифера Италиана“ – Алберто Киелезе. Именно неговият адрес е този, даден в някои страници за бизнес информация като седалище на фабриката на булевард „Еуропа“ №75 в Монтекио Маджоре, но изглежда ролята на този предприемач в омърсяването на природната среда на България е доста голяма и на нея би трябвало да бъде посветено друго, още по-обстойно разследване.

Според експерта Галтиери собствениците на „Пиомбифера Италиана“ не могат да бъдат упрекнати в недобросъвестна отчетна работа, мъгляво водене на счетоводство, в неплащане на данъци и други преследвани от закона деяния. Ръководството на акционерното дружество в лицето на неговия управител Паоло Пофери е изготвило два безупречни годишни баланса, които са заверени от една от най-авторитетните международни одиторски фирми. Друг е въпросът, че първият – този за 2018 г., приключва на „червено“ с 918 704 евро, а този за 2019 г. е с печалба от 68 206 евро. Но бившият финансов гвардеец смята, че в придобиването на „Пиомбифера Италиана“ има доста подозрителни моменти, като например този как така едно обявено в ликвидация промишлено предприятие е върнато към неговия оперативен статут, за да може да бъде продадено? Не че не е невъзможно, но за това според Антонино Галтиери се искат дебели връзки, чукане на врати по високите етажи на властта, а защо не и подаване на пачки под масата. После никъде не се споменава продажната цена, може би са изкупени дяловете на предишните акционери в „Пиомбифера Италиана“, но каква е точната сума, не се споменава, въпреки че законът го пожелава. Другият проблем, който експертът не може да си обясни, е защо собствениците на българското „Монбат Ресайлинг“ ЕАД е трябвало да регистрират в Италия ЕООД, което да придобие АД? Практика, която одиторът коментира като стремеж за разкриване на т.нар. китайски кутии или иначе казано създаване на фирмени пирамиди, при които дружествата с по-малък капитал придобиват други с далеч по-голям капитал.

Както и да е, има нещо гнило в оловнаджийницата край Бреша, защото точно това означава на български „Пиомбифера“. Но дали е така или не, няма толкова голямо значение, а друго е важно - по думите на местните еколози за преработка и извличане на олово за България би трябвало да пътуват огромни количества акумулатори. Те са събирани по Апенините именно от упълномощеното да го прави акционерно дружество край Бреша – собственост на нашенци. И ако е наистина така, то си е направо подсъдна дейност както в Италия, така и у нас.

Подобни статии