Фахрадин Фахрадинов: Мечтая да стана добър, благороден, благочестив човек

"Мечтая да стане добър, благороден, благочестив човек. Да бъдe още по-предан на Бог, семейството, работата, обществото. И най-вече - мечтая да се освободя от фалшивото его! Но трябва много работа, затова да си пожелаем успех!", казва актьорът Фахрадин Фахрадинов.

- Г-н Фахрадинов, на 26 юли в рамките на Sofia Summer Festival ще представите и постановката „Сватба със закъснител“ с участието на Мая Бежанска, Филип Аврамов и Тони Минасян. Какви житейски истории разказвате в нея?

- Представлението бе представено за първи път по време на пандемията. Тогава изкарахме и „Петък 13“ с Мария Сапунджиева и Христо Гърбов. “Сватба със закъснител“ е много хубава ситуационна комедия, английска. Много е раздвижена. Разказва за двама души, които трябва да се оженят. Обаче предишната вечер си организират ергенски запой, който преобръща цялата сватба и приготовленията. Случват се много неочаквани неща, които променят хода на цялата пиеса. Не искам да издавам всичко, за да предизвикаме все пак интереса на хората. В постановката са замесени Мая Бежанска, Филип Аврамов, Илияна Лазарова и Христина Джурова. Режисьор е Николай Гундеров.

- Събирате Мая Бежанска и Филип Аврамов за първи път на театралната сцена.

- Това ми беше идеята. Те са много сладки двамата и си подхождат на екран. За мен липсваше на театрална сцена един продукт с тях двамата. Това беше ход от моя страна, който се оказа печеливш. Хората си ги харесват като тандем, искат да ги видят заедно и им се получи. В пиесата те не са двойка, но имат много сцени заедно. Мая прави уникална роля, не я оставят да излезе от сцената накрая на представлението. Изпращат я винаги на бис. И тя, и Филип, и всички останали са много добри.

- В програмата на Sofia Summer Fest е и продуцираното от вас представление „Петък 13“, което ще се играе на 27 юли. Каква е неговата история?

- Това е френска комедия, страхотен текст. Отново участват страхотни актьори - Мария Сапунджиева, Мариана Миланова и Христо Гърбов. И тримата имат мнго опит и са изключително добра комбинация. Заглавието на пиесата подава, че все едно е нещо страшно, но то е уникална комедия, която минава през драматични на пръв поглед моменти, но всъщност са ситуационни комедийни моменти, които държат под напрежение публиката през цялото време. Много е приятно за игра за актьорите, защото се превъплъщават в много крайни състояния - на радост, на скръб. Но скръбта не е нещо, което натоварва в пиесата, тя се развива във времето. Виждаш ситуацията, че не е толкова страшна, но всички го преживяват на 100%. Между актьорите има симбиоза. Това кара публиката да се чувства хем под напрежение, хем комедиийните ситуации я водят до неистов смях.

- Режисьор е Георги Кадурин, а Мариана Миланова е жената на неговия живот. Как се сработиха те заедно на сцената?

-Той само може да каже дали е лесно (смее се). Аз бях на повечето от финалните репетиции и те минаваха наистина гладко. Все пак всички са актьори с много опит и някои от тях вече бяха работили заедно. Любопитното е, че Христо Гърбов и Мария Сапунджиева не бяха играли заедно на сцената и се получи интересно. Преди премиерата имаше малко напрежение, разбира се, всеки имаше трудности в дадени моменти, но Жоро е много спокоен, уверен е, когато прави нещо. Благодарение на него целият процес мина спокойно. С професионалисти нещата стават много лесно, няма нужда от прекалено много повторения, мислене, мъдрене. Наистина той съумя да направи репетиционния процес удоволствие за всички.

- Лесно ли се прави комедия в България?

- Лесно изглежда, защото масово има. Но всъщност е много трудно. Най-важен е добрият текст и режисьор. А след това идва и правилното разпределение на актьорите. Има много талантливи и добри актьори, но не всички пасват в точно определени роли. Проучването кой би паснал и преговорите с различните актьори стигат от половин година до 3 г. понякога, може да се окаже доста дълъг процес. Трябва да има добра симбиоза между визията на продуцента за участниците и тази на режисьора.

- Защо решихте да започнете да се занимавате с продуциране?

- През 2010 г., прясно завършил студент в НАТФИЗ, бях решил да продължа образованието си в Ню Йорк, Америка, когато Богдан Петканин, режисьорът на „Горката Франция“, ми предложи този текст и ми каза: „Пич, аз съм сигурен, че ти ще намериш начин да го реализираме“. Той просто усещаше, че бих могъл да менажирам този проект. Вече имахме няколко проекта заедно зад гърба си, докато все още бях студент в НАТФИЗ. В Русенския и Бургаския театър аз като актьор, той като режисьор. Явно бхяме добър тандем. В крайна сметка му се доверих, опитах, намерих средства и го реализирахме. Така започнах да се уча на театрален мениджмънт практически.

- Как ви се отрази пандемията с оглед на всички наложени мерки и допустима аудитория едва 30%, вече 50%?

- Ами трудно беше. Неудобно е да караш артистите да играят за по-малко пари. Как да им намалиш парите, като те не играят по-малко време. Но понякога се налага да влязат в положение и да намалят хонорара си. Но ако не стане, се налага да свалим датата от афиша. Много сложно беше да задържим артистите, за да не се откажат. Нито много да им се намаляват хонорарите, но пък в същото време и те да проявяват разбиране, когато се налага. Същият проблем седи и със сцените, които наемаме. На някои места наемите си останаха пълни, а ние играехме на 50% или на 30%. Влизат три пъти по-малко хора, но трябва да платиш разходи за пълен капацитет. Имаше моменти на загуба и все още има, случва се. Но се справяме! Успяхме някак си да минем през най-трудните моменти на пандемията. Бяхме на някакъв минимум, колктоо да продължаваме и да не спираме да правим това, което обичаме, и да радваме хората. На много места се е случвало да играем просто за да оправим всички разходи и да не връщаме зрителите. Гледаме да не се стига дотам изобщо. Защото така държим живецът и тръпката на хората да идват все още.

- Преди 10 години казахте в едно интервю, че имате нужда да бъдете актьор. Към днешна дата това все още ли е така?

- Да, все още е така, но нямам времето да го направя. А и нуждата ми не е чак толкова голяма, както преди 10 г. Имах възможност да играя и на сцената, и в телевизията, и в киното. Но на този етап не ми остава време да се впиша в този проект, в който да участвам като актьор. Работата по създаването на проектите и организацията им във „Фери Арт“ отнема много време.

- Вашата дъщеричка идва ли да ви гледа, когато играете?

- Идва и гледа. Тя е на 4 и половина. Гледа и нашите, и детските. Интересно й е. Много обича да играе също. Носи таланта, ако има желание да се развива в тази посока, сигурно ще стане много добра.

- Вие бихте ли я подкрепили в това начинание?

- Да, винаги. Стига да иска да се занимава с това. Но ако може да не е това, ще е по-добре сигурно (смее се).

- Какво е най-важното, на което искате да я научите? А на какво ви учи тя ежедневно?

- Тя го носи най-важното, ние сме й го дали - вярата в Бог. Това, че не зависи нищо от нас. Не сме независими. Това беше важно за нас със съпругата ми, когато започнахме да узряваме за това, че ще сме родители. Да й дадем знанието, че не сме сами на този свят и че не трябва да мислим, че всичко ни принадлежи. Да вярва повече в това, че нещата зависят от нещо по-висше и трябва да се оповаваме на Бога. Да полагаме усилия и да дадем най-доброто от себе си в това, което се занимаваме, да го правим със страст. Аз правя нещо не заради себе си, а заради другите, било то семейство, близки, родители, общество, публика.

Дъщеря ми ни учи на това, че всичко не е толкова сложно, колкото ние, по-големите, го правим. Мислим си, че като сме големи, зрели и работим, имаме отговорности и забравяме основните неща. Тя ни кара да се усетим и ни заземява. Всичко е много просто и няма нужда от толкова напън да доказваме, че от нас зависи каквото и да е. А тя и учи на това, на което ние искаме да научим нея. Интересен парадокс...

- За какво мечтае Фахрадин Фахрадинов?

- Мечтая да стане добър, благороден, благочестив човек. Да бъдe още по-предан на Бог, семейството, работата, обществото. И най-вече - мечтая да се освободя от фалшивото его! Но трябва много работа, затова да си пожелаем успех!

Подобни статии