Феноменът на ритмичния тътен

Плътен звук, който наподобява на тембъра на орган, контрабас или на грохота от ниско летящ самолет. Защо навсякъде по Земята пясъците понякога издават странен рев, шум, скриптене и свистене? Странните звуци са съпътствани от сеизмични вълни, регистрирани и записани с помощта на чувствителни прибори

Марко Поло се сблъскал с явлението в пустинята Гоби.

По време на експедиция из пустинни области в югозападната част на Египет, британският физик Р. А. Бехнолд и негов сътрудник станали свидетели на странно и стряскащо явление: „Над пустинята цареше нощно безмълвие, и изведнъж тишината беше прорязана от вибриращ звук, толкова силен, че се наложи да крещим, за да се чуем един друг. Скоро към основното звучене се добавиха и нови тонове, близки до предишния по височина. Под краката си усещахме слаби ритмични движения. Загадъчният хор продължи изпълнението си пет минути, след което отново се възцари тишина”.

Феноменът на ритмичния тътен е само едно от необичайните звукови природни явления. Пеещи, лаещи, смеещи се, скриптящи и свистящи пясъци се споменават в разказите на пътешественици от последните 15 века. Най-ранните описания на такива ефекти се срещат в летописите на Близкия и Далечния Изток. Марко Поло в средновековието описва подобен феномен, случил се в пустинята Гоби, а през XIX век Чарлз Дарвин наблюдава това явление в Чили.
Откъс от XVII век от манускрипта Тън Хуанлун, съхраняван в Британския музей, съдържа описание на дюни, от които се раздава грохот. Това необичайно тяхно свойство традиционно било използвано в качеството на кулминационен номер на празненства в града на оазиса Хотан в северозападен Китай. В Хотан има пясъчен хълм, който издава звуци в определено време. Ето какво е записано там: „Хълмът се разпростираше на 40 километра от изток на запад и на 20 километра от север на юг, а на височина достигаше 150 метра. Цялата повърхност беше засипана с пясък. В разгара на лятото тази маса започва да издава звуци както самостоятелно, така и в тези случаи, когато по хълма се движат хора или животни, при това шумът се чува на разстояние от пет километра. По време на празненствата хората организират шествия до върха на хълма, от което пясъкът издава звуци, наподобяващи на разсейващ се гръм”.
Подобно явление изследователят А. Д. Луис наблюдава през 1935 г. в южноафриканската пустиня Калахари. Ето как той описва боботещите дюни: „Ако човек се спуска бавно по склона седешком, се раздава много силен грохот. Когато туземците се смъкват надолу по този начин, то в утринната или вечерната тишина звуците се разнасят на разстояние до 600 метра и напомнят отдалечени залпове”.
Какво кара пясъка да ехти? Звукът наподобява на орган или контрабас. А при наличието на обертоновете се получават звуци, повече напомнящи на далечен взрив или на ниско летящ самолет. Сеизмичните вълни, съпътстващи този шум, са били регистрирани и записани с помощта на чувствителни прибори. Но така или иначе, ние сме далече от пълното разбиране на истинския механизъм на възникване на такива вибрации. Те биха могли да са следствие от слаби електрически разреди.
Пясъчните дюни се намират основно в отдалечени региони, където още не е проникнал постоянния технологичен шум на нашия век. Акустичните феномени, срещащи се в области с по-плътно население, често много трудно се идентифицират, защото не могат да се разграничат от шума, породен от човешката дейност. Така по всяка вероятност стои работата със звуците от далечни взривове, които се чуват в Атлантическия океан по цялото крайбрежие на Европа. Глух тътен от взривове се чува също и на бреговете на Северна Америка и Азия. Най-известни от поредицата такива явления са „барисалските залпове” ­ феномен, отбелязван в град Барисал (Бангладеш) и наречен така във връзка с характера на звуците, които понякога наподобяват на артилерийска престрелка.
Предположенията, предназначени да обяснят природата на „барисалските залпове”, са многобройни и разнообразни. Възможно е „залповете” да са следствие от взривове на големи мехури метан, издигащи се от дъното на океана. Може да ги е предизвикала сеизмична активност. А подобен ефект би могъл да бъде предизвикан и от акустичен удар, възникващ при преминаването на метеорит през атмосферата със свръхзвукова скорост. Но всичко това са само предположения.

Подобни статии

  • Племето дропа и каменните дискове

    Племето дропа и каменните дискове

    Гробище на извънземни с 500-годишна давност. Това не е фантастика, а съвсем реален факт. Група швейцарски антрополози се натъкват на загадъчните гробове през 2009 г. по време на разкопки в Централна Африка. По техни изчисления в могилите са положени не по-малко от 200 тела, които при това са добре съхранени. „Опитваме се да изясним откъде са се появили извънземните и каква е причината за тяхната смърт”, казва през ноември 2009 г. пред журналисти в град Кигали, Руанда, антропологът доктор Уго Дети.

    4339
  • Повелителите на мухите

    Повелителите на мухите

    Те са хиляди, не – милиони. В някои дни летят на такива ята, че закриват хоризонта. Милиони мухи, за които местните жители твърдят, че изригват от ада. Това се случва в Плъкли, графство Кент. Мястото се радва на засилен туристически интерес. Носи му се славата, че е обитавано не от един и не от два, а от цели 12 призрака.

    1636
  • Superstition Mountain - Планината на суеверията

    Superstition Mountain - Планината на суеверията

    В горите на Аризона през януари 2011 г. са открити останките на трима мъже, изчезнали през юли предишната година. Къртис Мериуорс, Ардин Чарлз и Малкълм Минкс от Юта намерили старинна карта с отбелязано върху нея съкровище. Насочили се натам. Последното място, където били видени бил мотел, в който пренощували. Оставили там багажа си, като заявили, че ще се върнат. Но не се върнали никога повече...

    2058