Френски мюсюлмани, привърженици на лаицизма, си задават въпроси как той се прилага в образованието

Повечето мюсюлмани във Франция практикуват вярата си дистанцирано и като нещо, свързано с личния живот. Това обаче не им пречи да си задават въпроси за начина, по който се преподава принципът за разделението на религията от държавата, и за шока, който може да предизвикат карикатурите на пророка Мохамед.

Над 60 процента от френските мюсюлмани, а те са между пет и шест милиона души, са "умерено практикуващи", рядко посещават джамиите или изобщо не ходят, показват проучвания на "Ифоп" и на института "Монтен" (2016).

Лиес Джабали, инженер от френско-алжирски произход на около 40, който се определя като мюсюлманин, "привърженик на лаицизма и на републиката", изцяло подкрепя "правото на свободно изразяване и на критика на някои религиозни вярвания", което според него е "фундаментът на републиката".

Той е участвал в демонстрация и категорично осъжда "ужасното убийство" на 16 октомври на учителя Самюел Пати, нападнат защото показал на учениците си карикатура на пророка Мохамед.

Въпреки това той споделя, че "си дава сметка, че (това изображение) може да шокира някои представители на общността", тъй като "засяга нещо свещено", пророка.

Лично пространство

"Лаицизмът е нещо характерно за Франция. Ако отидете в Англия, там суверенът (кралицата) е глава на Англиканската църква, в Съединените щати президентът и парламентът полагат клетва върху Библията. Аз се придържам към лаицизма, защото религиозната ми практика е въпрос на личния ми живот".

Той е на мнение обаче, че "националната образователна система трябва да положи усилия, за да обясни принципът за разделение на църквата от държавата спокойно и уважително". Според него освен учителите в обясняването на "интелектуалната концепция", каквато е законът за неутралитета на държавата по отношение на религиите от 1905 г., трябва да участват юристи, журналисти, а може би дори и богослови.

Хана (псевдоним) е портфейлен мениджър от френско-тунизийски произход и е завършила държавно училище. И тя като Лаис е участвала в голямата демонстрация в Париж непосредствено след убийството на Самюел Пати и подкрепя призивите мюсюлманите да не бъдат заклеймявани.

Но тази жена на около 40 години разказва за един свой разговор с 17-годишния си син, който е по-ревностен мюсюлманин от нея и е споделил, че ако учител му покаже карикатура на пророка Мохамед в час, той ще излезе от класната стая, "защото това е час по свобода на изразяването" и той като гражданин ще поиска "да изрази мнението си" и другите да проявят уважение към вярата му.

"Понякога е трудно да заявиш религиозната си принадлежност", отбелязва Хана и разказва как колегите и съседи винаги я поздравяват, че празнува Коледа, но не са толкова очаровани, че ще принесе овца в жертва на Курбан байрам.

Според нея все още предстои да се отбележи напредък "в обясняването на това какво е да си мюсюлманин във Франция, какви следва да са ценностите ти, културата ти, какво представляваш".

Конфликт на лоялност

Лила Мансури, възпитателка от френско-алжирски произход, която работи с младежи на възраст от 12 до 25 години в предградие на юг от Париж, смята, че възрастта е от значение, когато става дума за показване на карикатури като тези на "Шарли ебдо".

"На 13 години започваш да ставаш младеж, вече имаш сложно отношение към тялото си, към изграждането на личността си и търсенето на идентичност", обяснява Лила, като подчертава, че в мюсюлманските семейства отношението към голотата е различно.

Младежите, "разкъсвани между културата на приемащата страна и на тази на родителите си", могат да се озоват в "конфликт на лоялност" и да останат с впечатлението, че "се извършва атака срещу религията на родителите им, срещу всичко, свързано с идентичността им по произход".

В гимназиална възраст ситуацията вече е различна, те са "способни да се смеят" и да се дистанцират, уверява тя, като изразява убеждението си, че "няма несъвместимост" между мюсюлманите и френския лаицизъм.

Според преподавателката Исабел Сен-Мартен, специалистка по религиозно обучение, която анализира светския принцип в училищата, "всъщност са налице два различни въпроса, които терористите искат да свързваме".

От една страна, бе извършен атентат и рисунката, показана от Самюел Пати е била само "искрата, претекстът, това не е дълбоката причина, още от 2015 г. има заплахи срещу училищата". Терористите се опитват "да представят френския принцип за разделение между държавата и религията атака срещу религиите, която иска да унижи вярващите и да ги постави на по-ниско ниво".

От друга страна, "има дебат как да се говори за светскостта в училищата, как да се говори на учениците за карикатурите и за исляма".

Впрочем, припомня тя, "законът от 1905 г. се отнася за всички граждани, без значение от вярванията и убежденията им".

Училището обаче не може да е "единственото място, в което не се говори за религия". По тази причина, освен уроците по етика и гражданско образование, тя насърчава да се използват и уроците по история на изкуството, например, "за изследване на разнообразието на исляма".

Това позволява поставянето в перспектива и констатирането на факта, че нежеланието за създаване на изображения на пророка може да е силно в места като Саудитска Арабия и Магреба, но "не се отнася за всички ислямски страни и за исляма през вековете", казва тя, като отбелязва "важното присъствие на миниатюрата в Персия, Индия и Османската империя".

"В училище се научаваме да мислим по-сложно, да използваме активно духа на знанията и познанието, какъвто е и духът на лаицизма", за да "различаваме нюансите" и да се борим срещу "черно-белия дискурс" на фундаменталистите, подчертава тя.

Подобни статии