Функции и същност на частния съдебен изпълнител в изпълнителното производство

Цветанка Тодорова е родена в София. Завършила е СУ „Св. Кл. Охридски“ със специалност „Право“. Занимава се с гражданско право (вещно, трудово, договорно и др.). Била е юрисконсулт в Национална компания „Индустриални зони“ (НКИЗ), главен юрисконсулт във ВМА и главен юрисконсулт в Националния център по трансфузионна хематология.

Когато говорим за изпълнителен процес/изпълнително производство, следва да имаме предвид, че това е едно от производствата, предвидени в ГПК, или част от т.нар „граждански процес“ и тази част в рамките, на която се осъществяват изпълнителните основания предвидени в чл. 404 и сл. от ГПК.

Изпълнителното производство само по себе си е вид гражданско производство в рамките, на което се реализират правата на едната от страните по него, наречена „взискател“ посредством способите предвидени в ГПК и насочени срещу другата страна в изпълнителния процес, наречена „длъжник“.

Контролните органи в изпълнителното производство са лица, на които законът е гарантирал правната възможност да действат като такива и ги е овластил, съобразно правомощията им предвидени в закона да осъществяват предвидените в закона принудителни действия спрямо длъжника в производството.

Такъв вид контролни/изпълнителни органи са Частните съдебни изпълнители и/или Държавните съдебни изпълнители.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), това е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частните притезания. А съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗЧСИ районът на действие на ЧСИ съвпада с района на действие на съответния окръжен съд. Тук следва да се отбележи, че това е една от разликите между Частен съдебен изпълнител и Държавен съдебен изпълнител, тъй като ДСИ компетентността на ДСИ

 

 

съвпада с района на действие на съответния районен съд

 

 

Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ държавата може да възложи на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания, като в ЗЧСИ е посочено, че органите компетентни да установят публични вземания, могат да възложат тяхното събиране на един или повече ЧСИ.

Друга разлика между ЧСИ и ДСИ е, че частният съдебен изпълнител е частно лице, на което държавата е възложила публични функции по осъществяване на принудително изпълнение на граждански права – притезания, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ. Т.е. частният съдебен изпълнител е такова лице, което след преминаване на съответния изпит, установен в ЗЧСИ и отговарящо на условията за заемането на тази длъжност, придобива права, признати от държавата по осъществяване на принудително изпълнение в рамките на изпълнителния процес.

А Държавният съдебен изпълнител е държавен орган. В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители. Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. На държавния съдебен изпълнител може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт. Като броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието. В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Съгласно чл. 265 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

И при ЧСИ, и при ДСИ задължението за образуване на изпълнително дело се предхожда

 

 

от подаване на молба за неговото образуване

 

 

Следва да се има предвид, че отказът за образуване на изпълнително дело и от страна на ЧСИ, както и от страна на ДСИ подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК. Нещо повече ако разгледаме разпоредбата на чл. 19 от ЗЧСИ ще видим, че тя е озаглавена „задължение за изпълнение“. От логическото тълкуване на така цитираната разпоредба следва извода, че съдебният изпълнител има задължението за образуване на изпълнително дело. Като също така в чл. 19, ал. 3 от ЗЧСИ се посочва, че частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс.

Т.е. от така посочените разпоредби става ясно, че Съдебният изпълнител, както Частен, така и Държавен имат не просто правото, но и задължението за образуване на изпълнително производство, когато са сезирани с надлежна молба за инициирането на такъв вид производство, при наличието на съответните правни основания за това.

Съществуването и на двата вида съдебни изпълнители е налично и към настоящия момент. И двата вида съдебни изпълнители реализират своите правомощия по реда предвиден в ГПК.

Следва да се отбележи, че правомощията им са еднакви. С тази разлика, че Държавният съдебен изпълнител няма правомощието по искане на взискателя да определи начина на изпълнение, за разлика от ЧСИ.

Образуването на изпълнителното дело е регламентирано в чл. 426 от ГПК, където се посочва, че: „Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Като в молбата си

 

 

взискателят посочва начина на изпълнението

 

 

Той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение. Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.

Следва да се има предвид, че съдебните изпълнители и техните правомощия се определят на база на т.нар „местна компетентност“ уредена в чл. 427 от ГПК, където се посочва, че: „Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;

2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;

3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;

4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;

5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;

6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.

След образуване на изпълнителното дело по правилата установени в чл. 427, ал. 1 от ГПК взискателят може да поиска от съдебния изпълнител

 

 

налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника

 

 

намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.

Следва също така да се има предвид, че когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.“

Правомощията и на двата вида изпълнители са уредени в чл. 431 от ГПК, където се посочва, че: „Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.

Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител

 

 

при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции

 

 

Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи.

За информацията описана по-горе, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84 от ГПК, както и когато информацията е получена по реда на Закона за електронното управление. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.

В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на полицейските органи неговото довеждане.

При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.“

Следва да се обърне специално внимание, че взискателят е този, който решава дали да поиска от съдебния изпълнител посочените в чл. 426, ал. 4 от ГПК и чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ действия.

Изпълнителният процес се образува и води по волята на взискателя и съобразно неговите искания отправени към съответния съдебен изпълнител.

 

Подобни статии