Габровският Балкан още по-красив в пандемията

Чревоугодниците откриват рая с шоколад от сливи и пача от уши

Църквата „Успение Богородично“ е архитектурен шедьовър, създадена от Уста Генчо Големия

Да пътешестваш с автобус по време на карантина е лукс. Можеш да занемееш, когато на гишето за билети те попитат самостоятелна седалка или двойна? При това без разлика в цената. Така седмица след като ограниченията завладяха с тишината си цялата държава, се оказах в топличък и чистичък автобус за Габрово точно в навечерието на студентския празник.

Етъра

За едни е случайност, за мен компенсация с давност тридесет години.
През 80-те години трябваше да празнувам в Габрово и митичното Боженци осми декември. Беше ми обещано да видя тези приказни места от художника Тома Трифоновски. По пътя близо два часа слушах за неземния чар на Боженци, с автентични възрожденски къщи. И как истинската му красота нямала нищо общо с изкуствено създаденото музейно селище до Габрово, направено за туристи - Етъра. На това твърдение възразих наум, защото имах спомен от детството си. За весело течаща вода на тепавиците, уханието на симити, извадени от пещта от чичковци с мустаци и грейнали от жегата лица.
Не случайно в Боженци имат къщи големи художници заради атмосферата. Само като видиш ателието на Иван Кожухаров, Черния и ще се убедиш.
Но тогава Габрово не видях, а Боженци зърнах през нощта. Цяла вечер слушах в местния Клуб на културните дейци (КДК) в Габрово как художници нищят със страст темата дали Пикасо е гениален търговец, и дали наистина Кристо не обича България. Припомням, че световноизвестният артист, който опакова индустриални сгради, Кристо - Христо Явашев, е родом от Габрово. В онези времена се смяташе за невъзвращенец и името му беше опасно да се произнася на всеослушание, нищо че вече се беше превърнал в световна легенда. Иначе кръчмата си я биваше. През осемдесетте клубовете на културните дейци бяха най-престижните заведения, със специален достъп и в тях се събираше бохемата. В онези времена обаче като най-шик, с вкусни гозби и артистична атмосфера, бяха клубовете в Габрово и Враца.

Мирис на дим

Призори поехме към Боженци. Помня мириса на сладък дим от комините, как мъждукаше бялото на къщите в тъмносинята нощ, осеяна с едри студени звезди, резливия дъх на Габровския Балкан. И едрия мъж с гарваново-черна коса. Това беше Иван Черния. Той с присъщите на художниците забавени движения отвори вратата и в дома му ателие нахълтаха гостите. Вдясно от вратата горяха едри дървета в огнището. Посрещнахме утрото в спорове за изкуство.
Сутринта улиците почти бяха празни. Изтрезняхме с гореща пача с люти чушки в единствената отворена кръчма.

Котки

На осми декември, тридесет години по-късно, в Боженци ни посрещнаха само котки. Нямаше жива душа по улиците, освен едно отворено магазинче, в което се продаваше пестил - габровски шоколад от сушени сини сливи. Някъде димеше комин и пак миришеше на сладък дим. Но къщата на Иван Черния беше изгоряла до основи. Самият той отдавна се беше преселил в по-добър свят.
Поехме по калдъръмените улици. Срещнахме група младежи. Усмихнати поздравиха. Не им ли е скучно тук сами, попитахме ги. О, не, сега Боженци е наистина красиво, без кич, навесени парцали по стените и дворовете, без тълпи туристи, без кръчми и хора. Автентично възрожденско селище, отговориха те. Оказаха се студенти в Художествената академия във Велико Търново.
Да пътешестваш във време на карантина е изпитание, но и възможност за прозрения. Няма хора, няма кръчми, няма суета, които да те разсейват. И забелязваш знаците на времето, които са оставили предците от векове.

Кодът

В студената декемврийска вечер Габрово ни показа своята топла гениалност. Мисля, че това е градът, който в най-пълна степен е съхранил българския код. И създаденото от предците е част от съвременния живот. Архитектурата и статуите на известни личности не са просто някакви музейни експонати. Сякаш си попаднал в картина и не ти се иска да излезеш оттам. Едновременно и хармонично съжителстват сгради и църкви от Кольо Фичето като Априловската гимназия, от Уста майстор Генчо Големия, проектирал и изградил най-красивата възрожденска църква в България „Успение Богородично“. Близо до нея е църквата, изградена от най-добрия му ученик Уста Генчо Малкия - „Йоан Предтеча“. Тя пък е свързана с истински будителски подвиг на габровци, които даряват който каквото има - земя, ниви, дворове и пари, за да си имат нов храм след Освобождението.

Деликатеси

Тръгнахме да видим Соколовския манастир, но беше заключен. Пред него срещнахме други три луди девойки, прелетели чак от Риоха (Испания) до България. Смяхме се, снимахме се, а те отпрашиха за Велико Търново. Други туристи освен тях и студентите художници не видяхме. На връщане спряхме да си купим храна в магазин за габровски деликатеси. Когато дойде моят ред да вляза, първото нещо, което забелязах сред многобройните суджуци, филета и сланини, беше надписът „Пача от уши“. Оказа се, че това е кулинарното чудо в Габрово.


Рачо Ковача съжителства с Дон Кихот и Чаплин

В Габрово по удивителен начин съжителстват скулптурите на Любомир Далчев, автор на емблематичната за Габрово статуя на Рачо Ковача, стоящ върху скала в река Янтра от средата на тридесетте години. По-надолу по реката до Дома на хумора те посрещат композициите на Георги Чапкънов от осемдесетте години. Там върху тесен парапет балансират в своето безумно пътешествие Дон Кихот и Санчо Панса, пред тях е двуликият Чарли Чаплин, докато Хитър Петър се крепи бос върху дългоухо магаре. Там е и Вавилонската кула от група художници от края на осемдесетте и деветдесетте, изградена от отпадъци. Можеш да се снимаш, можеш да си говориш с тях, защото и без това няма с кого другиго. И при толкова велики артисти не е ли логично точно от град като Габрово да излезе непостижимият за цялата планета визионер Христо Явашев. Това питаш Санчо Панса, който кима утвърдително, без да е твърде наясно. А ти отпиваш от чашата кафе от автомат с вдъхновение.

 

Подобни статии