Галят педофилите с условни присъди. Докога?!

Границата от гледане до правене на извращения е тънка

Педофили ловят деца в пет хитови компютърни игри, които се играят онлайн. Там виждат истинското име на жертвата, дори града, в който живее, и започват да се сближават с нея (подробности - тук).

Извращенията, които киберполицаите намират в компютрите на педофилите, са, меко казано, нечовешки. Лично аз ще ви спестя тази информация, защото, повярвайте ми, няма да може да спите дни наред. Как тези служители успяват, само те си знаят! Картините на насилени бебета на по 6 - 7 месеца или издевателства над 8 - 9-годишни момиченца и момченца от извратени мъже и жени, са само малка част от картината на ужаса. В същото време има хора, които не смятат това за ужас, харесват го, възбужда ги. Ето това са педофилите. Аз съм майка на малко момиченце, което на практика попада във възрастовата група на гнусните извратеняци, и повярвайте ми, бих убила, ако някой дори помисли да извърши нещо подобно с детето ми. Без значение дали после ще лежа в затвора.

Знам обаче и друго - че има милиони родители, които нямат време да обръщат внимание на хлапетата си, да ги следят и контролират какви ги вършат пред компютъра, защото са на работа. С настъпването на пандемията нещата с онлайн педофилите съвсем загрубяха по обяснима причина. Изведнъж учениците се превърнаха в още по-лесна плячка. А педофилите са хитри, знаят как да омайват дечурлигата и притежават способността чрез психологически хватки да ги подчиняват, да ги карат да изпълняват и най-низките им желания. Какво повече му трябва на едно момиче или момче на 15 - 16 години, за да се върже? Отговорът е – повече внимание, нищо повече.

Въпросът в случая е какво се случва със задържаните извратеняци, след като ги арестуват и дадат на съд, и могат ли да се променят, да се поправят. Равносметката не е никак добра. Причината е, че у нас за онлайн педофилия се дават (ако въобще се стигне до там) условни присъди. От една страна, законът е остарял, от друга - повечето магистрати смятат, че едно е да гледаш детска порнография, друго е да се гавриш реално с деца. Но къде е границата?

Криминални психолози смятат, че подобни хора са били жертва на някакъв вид насилие в детството си, което ги води до импотентност. Де факто могат да се възбудят само от нещо, което е ненормално за обикновените хора, или пък нещо, което са правили с тях изверги в детството им. Въпросът е, че границата между гледането и пристъпването към реални действия е съвсем тънка, като косъм. В целия западен свят подобни престъпници не се смятат за душевно болни, а за нарушители на закона и присъдите за тях са драконовски. Именно защото хората в САЩ и Европа мислят превантивно. Не че и те са решили този проблем, но все пак хванатите наистина си изгниват в затвора. Докато у нас нещата не са точно такива.

Докато Темида гали с перо гнусните педофили, те ще продължават да правят опити да се гаврят с деца. Вчера жертвата може да е било момиченцето на съседа. Днес обаче това може да е вашето малко синче. Помислете си и нека най-накрая присъдите за подобни хора станат адекватни. А не като онзи изверг, които насилваше дечица, а след като го пуснаха, си отвори и детски парти център.

Подобни статии