Германските консерватори размахват плашилото на крайноляво управление в навечерието на парламентарните избори

Снимка: ЕПА/БГНЕС Армин Лашет

Един призрак броди преди германските избори: призракът на крайнолявата партия "Левите", наследника на комунистите, които някога управляваха Източна Германия. Или поне това е, което консерваторите на Ангела Меркел искат избирателите да си мислят. Оказал се в ролята на догонващ в социологическите рейтинги само дни преди изборите, нейният кандидат за наследник предупреждава, че ако Германската социалдемократическа партия (ГСДП) победи, ще пусне в управлението крайната левица.

"Трябва да имате ясна позиция за екстремистите", каза кандидатът за канцлер на консерваторите Армин Лашет на съперника си от ГСДП Олаф Шолц по време на телевизионен дебат миналия месец. "Не разбирам защо е толкова трудно за Вас да кажете "няма да вляза в коалиция с тази партия."
За консерваторите "Левите" са също толкова неприемливи, колкото е и крайнодясната "Алтернатива за Германия", която всички големи партии се зарекоха, че няма да допускат във властта.
Шолц даде да се разбере, че предпочитаният му партньор са Зелените, но според консерваторите ще му е нужна и трета политическа сила, за да състави коалиционно правителство. Пак според консерваторите в социалната политика ГСДП е по-близо до "Левите", отколкото до либералите от Свободната демократическа партия (СвДП) - които от своя страна са предпочитаният коалиционен партньор на консерваторите.
Малцина очакват обаче наистина да се стигне до такъв вариант - "Левите" имат само едва 6 процента в проучванията, което е наполовина на рейтинга на либералите, който е 11 процента, а това вероятно няма да е достатъчно на Шолц за парламентарно мнозинство.
Но за някои инвеститори това е риск, който не бива да бъде подценяван.
"Според нас участие на "Левите" в управляващата коалиция определено ще бъде най-непредсказуемият фактор за финансовите пазари от гледна точка на германските избори", каза Сасан Кахрамани, изпълнителен директор на американската компания "Ес Джи Ейч Макро Адвайзърс", която консултира хедж фондове.
Мерки от политическата програма на "Левите" като таван на наемите и данъци за милионерите стигат, за да стреснат мнозина от бизнес класата в Германия.
Повечето хора допускат, че при победа Шолц - строг финансов министър и бивш кмет на Хамбург - ще включи свободните демократи като противовес в коалицията си.
Освен това и ГСДП, и Зелените отхвърлиха възможността да работят с която и да е партия, която отказва да се ангажира с членството на Германия в ЕС и НАТО, а "Левите" поставиха под въпрос и двете организации.

ГОТОВИ ЛИ СА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО?

Невъзпирани от никого, три десетилетия откакто Източна Германия я няма на картата, левичарите се обявяват за готови да се нагърбят с отговорността на управлението.
"Ние така или иначе вече сме в НАТО", каза на пресконференция Дитмар Барч, единият от тандема водещи кандидати, с които "Левите" се явяват на изборите, подминавайки по този начин въпросите дали външнополитическите възгледи на партията ще попречат на влизането й в управлението.
Шейсет и три годишният Барч, чиято политическа кариера започва през 1977 г., когато се присъединява към източногерманската Единна социалистическа партия, повежда "Левите" на тези избори заедно с другия водещ кандидат на партията Жанин Вислер, 40-годишна западногерманка, произхождаща от малък град съвсем близо до финансовата столица на Германия Франкфурт.
Ако външната политика е пречка, партията предпочита да говори за икономика. Тук тя няма съществени различия с ГСДП и Зелените, а Барч каза, че ако "Левите" влязат в управлението, те ще направят така, че партньорите им да изпълнят предизборните си обещания, като например предложената от социалдемократите минимална заплата от 12 евро на час.
"Левите" успяха да излязат от рамките на източногерманския си твърд електорат и да си създадат бастиони в някои по-бедни, деиндустриализирани градове в Западна Германия.
Партията е начело на правителството в източната провинция Тюрингия и е по-малкия коалиционен партньор на ГСДП и Зелените в местното самоуправление на столицата Берлин.
Според анализатори като центрист Шолц ще се чувства по-добре в правителство със СвДП, но не би изключил и варианта с коалиране с "Левите", за да си запази козове по отношение на либералите, които горят от желание да играят ролята на балансьор в коалиционните преговори.
Преднината на социалдемократите в социологическите проучвания освен това говори за това, че комунистическите корени на "Левите" от миналото вече не са от такова значение за избирателите, каквото имаха преди. Кандидатът за канцлер на Зелените Аналена Бербок например заяви, че според нея е погрешно да се казва, че "Левите" са също толкова лоши, колкото крайната десница, понеже последните по думите й не зачитат германските демократични норми.
"Смятам това поставяне на знак за равенство между "Левите" и АзГ за изключително опасно, най-вече защото това напълно омаловажава факта, че АзГ не подкрепя конституционния ред", заяви Бербок в телевизионен диспут този месец.

Подобни статии

  • Десет години след смъртта на Кадафи Либия все още не е постигнала стабилност

    Десет години след смъртта на Кадафи Либия все още не е постигнала стабилност

    Десет години след смъртта на Муамар Кадафи, пометен от въстание, хвърлило Либия в непреодолим хаос, страната се мъчи да приключи прехода си към демокрация, но има опасност разногласия между съперничещи лагери да провалят президентските избори през декември.

    76
  • Кремъл готви репетиция на локдауна

    Кремъл готви репетиция на локдауна

    "Девалвация няма да има. Заявявам го ясно и твърдо", обеща Борис Елцин през август 1998 г. След три дни Русия обяви дефолт. "Аз съм против това да се вдига пенсионната възраст. Докато съм президент, такова решение няма да бъде взето", каза Владимир Путин. И гръмна пенсионната реформа. "Втори локдаун няма да има", уверява правителството и се готви да го репетира, обявявайки неработна седмица.

    121
  • Принципи на турската външна политика спрямо Африка

    Принципи на турската външна политика спрямо Африка

    На 17 октомври президентът Реджеп Тайип Ердоган започна обиколката си в три държави от Субсахарска Африка - Ангола, Того и Нигерия. Обиколката на Ердоган беше широко отразена както в турските, така и в западните медии. Много западни медийни платформи, както и някои турски журналисти критикуваха посещенията. Докато критиците в Турция обвиниха Ердоган, че е заминал на ненужна визита "във време на дълбока икономическа криза", западните критици му отправиха обвинения, че пленява континента от Запада.

    123