Глупава и (без)срамна класация

Със завидно и не особено интелигентно упорство за пореден път анонимната организация „Репортери без граници“ публикува годишната си класация за свобода на словото сред 180 държави по света за 2019 година. Както и миналата година, България е класирана на 111-о място с 35,38 точки. За сравнение ще посоча, че първа в класирането с най-свободни медии (за четвърти път) е Норвегия със 7,82 точки, следвана от Финландия и Дания (3, +2).

За малко цвят „репортерите“ са разменили мястото на миналогодишния фаворит отзад напред - държавата Туркменистан. Този път на опашката е Северна Корея, а Еритрея остава държавата в най-лошо положение в Африка.

Този документ е достъпен на сайта на организацията, който най-лесно се намира чрез търсене с кодови думи reporters without borders. А защо наричам организацията „анонимна“? Ами защото тя използва информация от анонимни източници. Може би от съображения за сигурност, което не е съвсем неоснователно.

Що се отнася до класирането на България, няма да се уморя да повтарям, че източниците, освен анонимни, са български, лъжливи и глупави. Всеки сам може да провери, че в материала, посветен на България, като причини за катастрофалното класиране на страната ни на първо място миналата година бе посочено убийството (!) на русенската журналистка Виктория Маринова. Когато казах по-горе, че източниците на „Репортери без граници“ са глупави, съм бил много мек в оценката си. Тези източници освен анонимни са откровено дебилни, да не казвам по-силните думи - откровено идиотски.

За въпросните репортери не съществува позитивна информация като тази, че по отношение на броя на починалите на глава от населението от COVID-19 например България е 3,5 пъти (или 350%) по-добре от света и 50-80 пъти по-добре от много развити западни държави. Това пък е от 5000% до 8000%, колкото и невероятно да изглежда. Репортерите нехаят и за това, коя е първата държава в Европа по разкриваемост на убийства за 2017 година с невероятните 99% разкрити престъпления.  Ако не са ме прочели миналата година, пак ще им кажа. Тази държава се нарича България. И с процента на разкритите изнасилвания сме напред, макар че не сме на първо място. И тук му е мястото да отбележа, че в Англия има 20 (двадесет!) пъти повече изнасилвания на глава от населението, отколкото у нас. Там пресата изобщо премълча за 1500 изнасилени деца до 11-годишна възраст в град Телфорд и околностите му само за няколко години. Изнасилени от пакистански банди със съучастието на висши английски политици (които си падат традиционно по педофилията). Докато вътрешен министър на остатъчната империя беше една дама на име Тириза. Тириза Мей, за който не е разбрал. И да, изнасилените деца са именно 1500, някои от които впоследствие бяха убити. И по-точно изгорени живи. Заедно с родителите си. И пресата там мълчеше като умряла. И това в Англия, през 21-ви век. И понеже на такива чудовищни твърдения е трудно да се повярва, проверете сами. С ключови думи Telford child sexual scandal. И също може да проверите за педофилските скандали с бебета в Норвегия. Едномесечни бебета. Споменавам тази държава, защото тя е пример за свобода според „Репортерите“. Вижте колко свободно пишат там за педофилите.

Това, разбира се, няма изобщо да впечатли лъжците без граници и тези, които им вярват. Точно както вярващите, че Земята е плоска, не се впечатляват от стотиците доказателства за обратното, включително от спътниковите снимки. Според един български професор по социология и депутат от БСП 80 на сто от българите са дебили. Но професорът пропусна да уточни, че според медицината има различни степени на дебилност. Включително такава, при която коефициентът на интелигентност на съответната особа е приблизително равен на размера на обувките й. Това е тежка форма на дебилност. Което пък ми напомня за един стар виц на тема по какво си приличат акълът и мензисът? Ами приличат си по това, че когато не ти дойдат навреме, по-добре да не ги чакаш изобщо.

Видяхме каква е оценката на „Репортери без граници“ по отношение на България и нейното неизменно 111-о място напоследък. Тя е, меко казано, некомпетентна и лъжлива, а точно казано - идиотска. Но тя е такава и по отношение на голяма част от останалите държави. Има например една редица от по-малки и много симпатични държави: Самоа, Кабо Верде, Папуа-Нова Гвинея, Тонга. Всички те освен малки и симпатични са и по-свободни от САЩ, които са на 48-о място. Но не това е същественото, защото една държава може да е малка и свободна, също както друга държава може да е голяма и несвободна. Въпросът с взетите наслуки четири малки държави е, че при тях да се говори за свободна преса е малко пресилено, поради отсъствието на медии в стандартния смисъл на думата. В Тонга например има само четири седмичника, при това посветени на различни забавни за тонгианците теми. Там няма и демокрация и политика в стандартния смисъл на думата. Не че на тези малки и симпатични държави тези неща са им притрябвали чак пък толкова. Но класацията на „Репортери без граници“ на държавите според свободата на медиите включва и държави, които не са признати за такива в общоприетия смисъл на думата. Особено впечатлява тук държавата Северен Кипър.

Няма да припомням тук историята на държавата Северен Кипър, защото всеки може сам да намери данните в мрежата. Ще отбележа само, че тази държава е призната единствено от Република Турция, по понятни причини. Е, да, но пък Северен Кипър е на прилично място според „Репортерите без граници“, и по-точно според севернокипърските им анонимни анализатори. Които поне не мразят държавата си толкова страстно и яростно, колкото българските им колеги мразят своята. След Северен Кипър е и държавата Косово, призната впрочем от България. И непризната от много държави по света, включително и от няколко държави - членки на Европейския съюз. Но пък иначе доста свободна откъм медии. С което не знам дали са много съгласни жителите на северните части на Косово.

Мога лесно да продължа с изброяването на глупостите в срамния документ на журналистите, самоназовали се „Репортери без граници“. Но това е чиста загуба на време.

Неведоми са пътищата на „Репортерите“, и безгранични също така. И добре че ни е останало чувство за хумор, за да не им се връзваме на номерата и на класациите.

Подобни статии