Гмуркане в Турция в отломките на кораби, потънали в Дарданелите

"Това е машина за връщане назад във времето": подводен парк в Турция отвежда гмуркачите в отломките на 14 британски, френски и австралийски кораба, потънали в пролива Дарданелите по време на Първата световна война.

Мястото, намиращо се на полуостров Галиполи в Северозападна Турция, е било арена на жестоката битка при Дарданелите, противопоставила британските сили /съставени отчасти от австралийски и новозеландски войници/ и френските части на османските сили, подкрепени от Германия.

Тези отломки, "това е машина за връщане назад във времето, която ни пренася в 1915 г.", казва ентусиазирано Саваш Каракаш, режисьор на документални филми и опитен гмуркач, интервюиран от АФП.

Първият етап за гмуркачите, на 24 метра дълбочина, е британският боен кораб "Маджестик" с дължина 120 метра, торпилиран от германска подводница, който пази още своя арсенал.

По-далеч - паркът се простира на площ от 150 квадратни километра - британският кораб "Триумф", потънал със 73 офицери и членове на екипажа на борда, лежи на 70 метра дълбочина.

"Размишлявах за момента, когато са потънали, това ви кара да почувствате стреса на войната", споделя Али Етем Кескин, професионален подводен фотограф.

"Най-очарователното е, че те /отломките/ са още там, но ще изчезнат един ден, следователно ние сме големи късметлии да можем да видим тези останки", подечерта той.

 

Медал на гърдите ни

 

Подводният парк се прибавя към световно известни места за гмуркане като лагуната Чуук в Микронезия, която крие десетки отломки от японски кораби, потънали по време на Втората световна война, или атола Бикини - място на американски ядрени опити в миналото, харесвано днес от любители на гмуркането заради намиращи се там кораби на американския флот, потънали също по време на Втората световна война.

"Вече Галиполи е една алтернатива", отбелязва Саваш Каракаш. "Една част от историята лежи тук. Всеки кораб е един медал върху гърдите ни", каза той.

През 1915 г. съюзническите войски дебаркират на полуостров Галиполи, изходна точка на една злополучна кампания, целяща да изтръгне пролива Дарданелите от контрола на Османската империя.

Контролът над Дарданелите - 60-километров пролив, разделящ Европа от Азия, е трябвало да даде възможност на френско-британските сили да установят морска връзка с Русия.

Но експедицията завършва с болезнено поражение пред силите на Османската империя и довежда до смъртта на над 100 000 души, според оценки на историци.

Тази кампания има символично значение за турците и има основополагаща роля за много млади австралийци и новозеландци, които за първи път са се сражавали там под техния национален флаг.

"Гмурках се с един австралиец: една отломка от кораб, която нямаше непременно да ни заинтересува, привлече вниманието му. Той искаше да се върне там отново, казвайки, че част от историята се е развила тук, че ранени може би са били транспортирани на този кораб, това беше важен момент за него", разказва Ерджан Зейбек, инструктор по гмуркане.

 

Ръката на моя дядо

 

Достъпът до зоната беше ограничен до 2017 г., припомня Исмаил Кашдемир, директор на историческия комплекс в Чанаккале.

"Цялата тази история и това богатство лежаха под водата в продължение на над 100 години... Общността на гмуркачите беше любопитна. С този музей това ще стане дестинация на гмуркачи", изтъква той.

Още повече, че окръг Чанаккале, където се намира античният град Троя, привлича отдавна посетители от цял свят.

"Вие дишате вече парфюма на историята, лежаща под водата. Гмуркачите ще могат вече да проучват подводната история", казва ентусиазирано Дерия Джан, която е носителка на световен рекорд по гмуркане.

За Саваш Каракаш гмуркането в тези води има по-лично значение. Неговата фамилия - Саваш, което значи война на турски, идва от битката при Дарданелите.

"Моят дядо е бил на п-в Галиполи през 1915 г., той е бил ранен в битката", разказва той.

"Едната му ръка беше обгорена, това ме плашеше, когато бях дете. Всеки път, когато се опитваше да ме докосне... Гледах ръката му и се чувствах малко странно", добавя той.

"Когато се гмуркам, мисля за ръката му. Ръждясалото желязо прилича на неговата ръка, обгорена от снарядите, изстреляни от тези бойни кораби, следователно това е малко сякаш държа ръката на моя дядо", казва той.

Подобни статии