Групата на синоптиците

На българския пазар излезе първата у нас „Енциклопедия на тероризма” от незаменимия автор и кореспондент на „Телеграф медиа“ Иван Първанов. Книгата излиза с логото на престижното издателство „Милениум”, което ни предостави откъс от нея.

Внушителното издание e опит за синтезирано представяне на всички световни терористични организации от древността до наши дни. Освен детайлната информация за основаването на всяка от групировките, за лидерите им и за най-известните терористични актове през годините, азбучно подредените статии в книгата предлагат също аналитичен прочит върху практиките на тероризма в глобален план. Изследвани са още и факторите, които обуславят появата, спецификите и периметъра на действие на всяка от разглежданите радикални организации. Ценен принос в изданието е и стремежът да се обясни идеологията на съответното движение чрез историческите процеси и чрез политическите и социално-икономическите реалии, които предопределят съществуването на групи за целенасочено екстремно насилие.

А ето и обещания откъс:

ГРУПАТА НА СИНОПТИЦИТЕ

Weather Underground Organization или Weathermen(„Синоптиците“)

Създаване: 1969 г.

Произлиза от: „Студенти за демократично общество“.

Идеология: ляв радикализъм, нови леви, комунизъм, антиимпериализъм, антирасизъм.

Цел: унищожаване на американския империализъм и постигането на безкласов свят: световен комунизъм. 

Лидери: Бил Айърс, Бернардин Дорн.

Активна в: САЩ.

Разпускане: 1977 г.

Преминава в: „Комунистическа организация 19 май“.

Статут: недействаща.

Съюзници: Движение „Студенти за демократично общество” (SDS); Черна армия; „Черните пантери“.

Акции: близо 25 взрива без невинни жертви (взривяванията са правени през нощта и за тях винаги е било съобщавано предварително).

„Групата на синоптиците” е американска лява радикална организация, основана през 1969 г. в университета на Мичиган като фракция на Движението „Студенти за демократично общество” (SDS), което се бори срещу войната във Виетнам. Целта ѝ е сваляне на правителството на САЩ. Името „Синоптиците” идва от песента Subterranean Homesick Blues на любимия на студентите Боб Дилън, в която се пее: „Не ви трябва синоптик, за да знаете откъде духа вятърът” (You don’t need a weatherman to know which way the wind blows). Тази фраза се превръща в мото на движението, което призовава всички – без разлика какъв е цветът на кожата им, да се вдигнат на борба за „унищожаване на американския империализъм, за изграждане на безкласово общество на световен комунизъм“. „Синоптиците” се обявяват и срещу участието на Америка във войната с Виетнам. През 1970 г. издават Декларация за състояние на война срещу правителството на САЩ, която е подписана за пръв път от Weather Underground Organizacion. Хората, подписали тази декларация, са и учредителите на „Синоптиците” - Карън Ашли, Бил Айърс, Бернардин Дорн, Джон Джейкъбс, Джеф Джоунс, Джери Лонг, Хауи Мактингър, Джим Майлън, Тери Робинс, Марк Ръд и Стив Тейпис.

Любим метод на борба на „Синоптиците” са бомбените атаки, предшествани от предупреждение за евакуация. Младите терористи не искат да убиват, а само чрез проявите си да изразят позицията си на несъгласие срещу водената политика на правителството. Целта им е да създадат свои структури във всички големи градове на Щатите. В действителност, те успяват да създадат само три такива – в Калифорния, в Ню Йорк и в Средния запад.

Първата известна акция на „Синоптиците” е взривяването на паметник на загинали полицаи в Чикаго на 6 октомври 1969 г. Взривът е началото на обявените от групата Дни на ярост. Идеята е чрез тях да се събуди американската общественост, да насочи вниманието си към случващото се в страната и към участието на САЩ във Виетнамската война. На 8 октомври движението организира протест, по време на който са разбити прозорците на много коли и на една банка. Протестите прерастват в бунт и безредици. Налага се полицията да използва сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращите младежи. При сблъсъците са ранени 28 служители на реда, шестима „Синоптици” са застреляни, а десетки други са ранени, 68 участници в демонстрацията са арестувани. Протестите продължават и през следващите два дни в Чикаго и целия щат Илинойс. Повечето лидери на „Синоптиците” са арестувани и съдът постановява за освобождаването им над 243 хиляди долара парична гаранция. След засилен натиск от страна на полицията в края на 1969 г. лидерите на движението решават да минат в нелегалност и приемат като метод на борба тероризма.

На 16 февруари 1970 г. бомба е поставена на прозореца на полицейски участък в Сан Франциско. Взривът избухва в 22:45 ч., убива сержант Браян Макдонъли и ранява втория дежурен полицай Робърт Фогърти. Терористите не са открити. Пет дни по-късно, около 4:30 ч. сутринта, три коктейла „Молотов“ избухват пред дома на съдията от Върховния съд Джон Муртаг в Манхатън. Магистратът е председател на състава, който гледа делото срещу членовете на друга терористична организация - „Черните пантери”. Муртаг и семейството му остават невредими. На тротоара пред дома на съдията е написано със спрей „Освободи пантерите” и „Виетконг ще спечелят”. По същото време коктейли „Молотов“ са хвърлени и върху сградите на Колумбийския университет и „Бруклин Колидж“, както и в паркиран полицейски автомобил. На 6 март, докато правят поредните бомби за взривяване на военни обекти, петима от членовете на движението предизвикват експлозия. Загиват трима от тях – Даяна Оутън, Тед Голдън и Тери Робинс. Другите двама, Кати Уилкерсън и Кати Будин, успяват да избягат. В доклад на ФБР по-късно се посочва, че групата е притежавала количества експлозиви, достатъчни да унищожат всички къщи от двете страни на улицата.

На 21 май 1970 г. групата излиза с комюнике, в което обявява война на правителството на САЩ и се заканва през следващите две седмици да атакува всички символи на американската несправедливост. В отговор ФБР поставят „Синоптиците” в списъка на 10-те най-издирваните терористи в страната.

На 9 юни бомба с 10 пръчки динамит избухва на улицата близо до централата на полицията в Ню Йорк, като шест минути по-рано е получено предупреждение за експлозията. Отговорността за нея поемат „Синоптиците”. На 1 март 1971 г. избухва взрив в района на Капитолия, където заседава Конгресът на САЩ. „Синоптиците” обявяват, че взривът е тяхната остра форма на протест срещу нахлуването на САЩ в Лаос.

На 19 май 1972 г., рождения ден на виетнамския революционен лидер Хо Ши Мин, избухва бомба в женската баня на Пентагона. Взривът предизвиква наводнение, в резултат на което са унищожени компютри с важна военна информация. В комюнике терористите заявяват, че така протестират срещу американските бомбардировки над Ханой. На 29 януари 1975 г. те взривяват бомба недалеч от Държавния департамент и заявяват, че това е „отговор на американската експанзия във Виетнам”.

През следващите няколко години, подобно на други терористични групировки, сред „Синоптиците” също настъпва разцепление на две крила: умерено и радикално. Според някои американски изследователи главната заслуга за това разцепление е на ФБР, което успява да вкара агенти в ръководството на движението. Другата основна причина за разпада на групата е прекратяването на войната във Виетнам и изтеглянето на американските войници от там. С това основната кауза на „Синоптиците”, която им дава подкрепата на голяма част от американците, отпада. През 1976 г. „Синоптиците” предлагат обединение на всички радикални групи в страната срещу правителството. Идеята обаче се проваля, а те са обвинени в расизъм. В резултат на това позициите им сред останалите радикални групи и сред обикновените американци съвсем отслабват.

През ноември 1977 г. петима членове на групата са арестувани в Лос Анджелис и Хюстън за взрив в офиса на сенатора от Калифорния Джон Бригс. Четирима от тях – Джудит Бисел, Томас Джъстенсен, Лесли Мълин и Марк Къртис, се признават за виновни и приемат да сътрудничат на прокуратурата срещу освобождаването си. На съд отива само Клейтън ван Лидерграф. По-късно става ясно, че четиримата освободени всъщност са били агенти на ФБР, внедрени в групата.

През 1978 г. президентът Джими Картър обявява амнистия за радикалните елементи в страната. Много от „Синоптиците” се възползват от нея и доброволно се предават на властите. Един от тях - Марк Ръд, получава две години условна присъда и 4000 долара глоба. Бернардин Дорн получава три години условно и 15 хиляди долара глоба, а Бил Ейърс направо е оневинен. Някои от радикалните бойци обаче продължават с нелегалната си дейност и формират „Комунистическата организация 19 май“ (May 19th Communist Organization, M19CO), ляворадикална терористична група, просъществувала до 1985 г. и „прославила“ се с бомбени атентати, нападения върху конвои с пари и банки и убийства.

На 20 октомври 1981 г. Кати Будин, Джудит Кларк и Дейвид Гилбърт, заедно с новите си другари от M19CO, извършват в Ню Йорк нападение над банкова кола и задигат 1,6 милиона долара. При престрелката са убити един охранител и двама полицаи. Четирима терористи са задържани и осъдени, осем обаче успяват да избягат.

Подобни статии