Гумощник още не може да прежали потъналите с „Титаник“

Около 1500 души загиват след сблъсъка с айсберг преди 109 години

Потъването на „Титаник“

В двора на църквата “Свети Николай Летни” в троянското село Гумощник се издига паметник с надпис „Времето не е отмило спомена за вас“. Той е в памет на осем жители на селото, загинали в Атлантическия океан с парахода „Титаник“ на 15 април 1912 г.

По време на първото си и единствено плаване луксозният лайнер се сблъсква с айсберг и потъва край остров Нюфаундленд. За времето си „Титаник“ е най-големият кораб в света с водоизместване от 46 300 тона, дължина 269 м, ширина 28,2 м, развива скорост от 25 възела. В построяването му вземат участие 17 000 работници и инженери, а самият той представлява последната дума на науката и техниката.

Когато „Титаник” прави своето първо пътуване от английското пристанище Саутхемптън до Ню Йорк, на борда си има 2223 пътници, по-голямата част от които са каймакът на тогавашното световно индустриално общество. Сред тях е и авторът на проекта – корабостроителят Томас Андрюз.

В трета класа, в трюма на кораба, обаче плават и 38 българи от Ловеч, Троян, Кюстендил, Тетевен, Луковит, Берковица. Те стават жертва на фаталния сблъсък с айсберга, при който загиват около 1500 души.

Интересна е историята на наследниците на двама от мъжете от Гумощник, пътували на „Титаник“, за които разказва блогът „Аз на път“. За да припечелят в Америка, към Новия свят тръгнали Лазар Минков и Пейо Колчев. И двамата вземат пари назаем и оставят бременните си жени в Гумощник. Въпреки сполетялото ги нещастие двете жени раждат здрави деца – момченце Пейо и момиче Лала, кръстени на загиналите им бащи. След години двамата се харесали и се взели, създали семейство - може би ги е събрало сполетялото ги нещастие и обща съдба. На тяхната сватба жителите на цялото село помогнали за събиране на покъщнина за младото семейство. 

Хората от Гумощник издигнали и паметник в двора на църквата. Той бил изсечен от пясъчник, откъснал се от скала край селото. Предполага се, че паметникът е изграден от роднините на загиналите скоро след получаването на вестта за гибелта им. Там техните роднини положили дрехи и вещи на близките си, за да има какво да оплакват.

Има много версии за гибелта на „Титаник“, който се е смятал за непотопяем. Според някои проучвания на 12 януари 1912 г. Луната се приближила на много близко разстояние до Земята - феномен, който се наблюдава веднъж на 1400 години. Увеличеното притегляне на естествения ни спътник породило огромни приливи, които разпръснали множество айсберги по пътя на корабите в открития океан. Три месеца по-късно, на 14 април, бил регистриран фаталният сблъсък.

На 1 септември 1985 г. съвместна американско-френска експедиция локализира останките на „Титаник". На следващата година изследователят Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с екип от двама души достига останките от кораба, които са на дълбочина 3795 метра. За целта те използват миниподводницата „Алвин" и фоторобота „Джейсън Джуниър". Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват никаква пробойна, а само подбитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е прост: бордът на кораба не е бил разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара от налягането при срещата с айсберга. В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че нитовете, използвани при строителството на „Титаник“, са били много некачествени. Качествен нит без проблеми би издържал на натиск над 1000 килонютона, но са направени икономии за сметка на качеството на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 килонютона.

Любопитен факт е, че години по-късно проф. Балард сам признава, че не е луд фен на „Титаник". Търсенето на останките на кораба всъщност се явява удобно прикритие за съвсем друга задача. „САЩ тъкмо бяха подписали договора SALT (споразумението за ограничаване на стратегическото въоръжение от 1979 г.) със Съветския съюз  и търсеха място в океана, където да изхвърлят ядрени оръжия. От флота искаха да проверим дали около две потънали ядрени подводници не плуват странно изглеждащи риби. Не искахме руснаците да узнаят за случая и използвахме „Титаник" като прикритие", откровено признава той.
„Други екипи бяха използвали сонари, за да сканират дъното за големи обекти, примерно във формата на кораб. Докато проучвахме двете потънали подводници, открихме дълги дири от отломки, тъй като корпусите им бяха имплодирали. Помислих си, че и при „Титаник" вероятно се е получило нещо подобно и е оставил следи. Затова покрих по-широк периметър, като акцентирах върху търсенето на разпръснати дребни отломки", разказва още професорът.

Балард си спомня за деня, в който откриват кораба: „Не можех да заспя и четях книга. Беше два часа през нощта и не очаквах никой да ме безпокои. Внезапно някой почука на вратата на каютата ми. Беше готвачът. Каза ми: „Момчетата смятат, че трябва да слезеш“. Усетих, че нещо се случва, и скочих от нара. В началото колегите са забелязали отломки с камерата. В момента, в който нахлух обаче, дистанционно управляваното устройство премина над парното отделение. Имахме изображение на парния котел на „Титаник" на стената. Всички останахме безмълвни за известно време. Точните ми думи бяха: „Копелето наистина съществува!“. После някой коментира: „Потъвал е за 20 минути“. Изведнъж ни обзе траурно настроение. Бях раздвоен. Като професионалист си мислех: „Пипнах го!“, а като човек: „О, Боже, те са тук!“.

Подобни статии